Проф. Богданова: Форумът „Да се родиш с инвитро“ ще постави акцент върху етичните въпроси на асистираната репродукция
Първият национален форум за етичните и психо-социални въпроси на асистираната репродукция „Да се родиш с инвитро“ ще се проведе тази събота, 6 април, в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Специални гости на събитието ще бъдат д-р Мириам Сежер, френски психоаналитик и детски психиатър и д-р Джема Дюран, гинеколог и лекар-консултант по медицинска етика в болница „Фош“, Сюрен. Броени дни преди събитието психоаналитикът проф. дпн Моника Богданова разкрива подробности за целите на срещата между медицински специалисти, психоаналитици и родители в интервю за БНР.
Кое налага в днешното съвремие, в което сме свидететли на много семейства с репродуктивни проблеми и желанието им да имат рожба, да се организира такъв форум със специалисти и родители?
Бебетата инвитро не са по-специални бебета, а по-дълго чакани бебета, чиито родители преминават през различни етапи до момента, в който могат да имат дете. Нашата цел на този форум, казвам нашата, защото това събитие се организира от голям екип, е да се отвори пространство за среща между различни специалисти и да заговорим за някои етични въпроси около желанието да имаш бебе, самотното родителство, замразените ембриони, донорския материал - всички тези по-сложни казуси, с които се срещаме и психоаналитици, и лекари. Да можем да помислим заедно и да създадем една перспектива за в бъдеще, защото изглежда, че тази тема ще бъде все по-актуална.
Вие сте психоаналитик и вашата работа е насочена към родителите, какво споделят тези от тях, които вече имат рожба, зачената чрез инвитро. Какви притеснения имат?
Има много въпроси, но този, който е изключително важен, е как се говори за това, което сe e случило с бебето, какво се казва? Ние, психоаналитиците, сме абсолютно убедени, че има смисъл да се говори. Много често предвид пътя, който извървяват семействата, думите се намират трудно. Има моменти, които са неназовими, трудно е дори да бъдат помислени, да се придаде форма на тези преживявания. А ние знаем, че бебетата разбират, усещат и предварително си задават въпросите - дали през тялото, дали през връзката, която правят със света. Един от основните въпроси е как това семейство (майката и бащата, жената и мъжът) прави връзка с бебето, заченато по този по-специфичен начин. Какво казват родителите винаги е важно, но част от моята работа в тази ситуация е какво казва бебето и доколко то трябва да знае за всичко това, което са преживели родителите му преди неговото появяване на този свят.
Вашата практика какво показва, когато се срещате със семействата и техните вече пораснали рожби, които са заченати с инвитро?
Много често за тези бебета се говори като за замразени или за бебета, чиято история не се знае, когато става въпрос за донорския материал. Има някои въпроси, които приличат, без да са еднозначно същите, на осиновяването. Знаем за епигенетиката, за това, че бебето за 9 месеца взима и част от генетичния материал на майката, но въпросът за това коя е майката и кой е бащата са изключително болезнени понякога и колкото и да бъде прието това като единствена възможност, винаги остава в несъзнаваното и има периоди в живота, когато тези въпроси се появяват. Това не е просто избор на яйцеклетка и на сперматозоид, това не е избор да си майка, защoто ние знаем, че само любовта не е достатъчна. Само желанието за дете не е достатъчно. Родителството предполага една зрялост.
Вие сте автор на много публикации, с които насочвате вниманието именно върху отговорното родителство. Интересуват ли се семействата от това какво е изпитвало детето им, как да го посрещнат и за тези етични въпроси кога да кажат, че е заченато чрез инвитро, по какъв начин, има ли значение?
Живеем в свят, в който всякакви рецепти за щастие, за перфектно родителство набират все по-голяма популярност. Ние, психоаналитиците, знаем, че нищо в живота през алгоритъм не може да даде добър резултат. Моята работа е да преведа психоаналитичното знание като знание, за да може със семейството да изобретим заедно отговорите. Да, трябва да бъде казано на едно дете, но не по всяко време, не на всяка цена, не от всеки, за да може да се впише в историята на семейството по най-добрия начин. Родителите трябва да имат готовност да създадат собствената си приказка.
На форума ще представим книга от Мириам Сежер и Катрин Долто. Форумът носи името на книгата – „Да се родиш с инвитро“, в която по много фин начин се разказва историята на едно раждане с помощта на медицината. Илюстрациите са българско изобретение. Те не са толкова образователни колкото са във френското и бразилското издание. Решихме да заложим на метафората. Да не разказваме анатомията и процедурата инвитро, а да заложим на приказката, за да може, когато един родител чете тази книга, без да има директни отговори, да си даде сметка какво би могъл да разкаже и да измисли като история за детето си. Казвам да измисли, защото не е нужно да бъде толкова рационално и буквално обяснено всичко за детето, а и както казва Франсоаз Долто - бебетата и кучетата знаят всичко. Може да се каже, че понякога, детето вече има отговори. Въпросът е да се даде форма на това, което то вече е усетило - тревогата, страха, паниката, тъгата, еуфорията, бебето вече ги знае тези неща.
На този форум родителите ще могат да разберат как по най-добър начин да открехнат тези деликатни емоционални въпроси?
Надявам се да създадем пространство, въпреки че е професионален диалог, за да могат родителите също да се замислят. Да допринесем, ако имат колебания, смело да зададат въпроса си. Днес се оказва най-трудно човек да може да формулира въпроса си и да се опита да активира целия си вътрешен ресурс за отговора, без да се налага да го търси отвън. Мисля, че е дошло време да прекратим постоянното консултиране, съветване, трениране, дресиране на родителите. Трябва да заложим на интуицията, на родителския инстинкт, да се върнем към естеството на това да изградят връзка с бебето си по един автентичен начин, за да може както при осиновените деца, в един момент бебето инвитро да спре да бъде дете инвитро, така както осиновеното дете трябва да спре да бъде осиновено. Бебето инвитро трябва да се впише в семейството независимо каква е била историята.
Изглежда лесно, но това е един процес, който изисква не само въпроси, но и желание. Нашата цел по отношение на родителите е колкото да ги успокоим, че тези бурни реакции и въпроси стоят, толкова и да им дадем време да се опитат да ги формулират и да продължат нататък. Ще се опитаме да дадем гласност и да създадем комисия по етика в областта на асистираната репродукция. Сега сме в период, в който да разясняваме какво точно имаме предвид, за да не е нахлуващо и болезнено, а в крайна сметка има и хора, които се занимават с биоетика от години. Този въпрос има постижения в България. Ние ще се опитаме да го разширим и да продължим да формираме нещо като екип, който да продължи да мисли по темата. Изключително вдъхновяващото е това, че Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда застава зад една такава идея и прави възможна пресечната точка между медицина, психоанализа и биоетика, ако щете.
Специални гости на събитието ще бъдат д-р Мириам Сежер, френски психоаналитик и детски психиатър и д-р Джема Дюран, гинеколог и лекар-консултант по медицинска етика в болница „Фош“, Сюрен. По време на форума актрисата Искра Донова ще засегне преживяванията на пациента в периода на инвитро лечението. Ще бъде представена и книгата „Да се родиш с инвитро“, насочена към децата, заченати с инвитро и техните родители.
