Доц. д-р Васил Трайков: Все повече млади хора получават инфаркт

Сърдечносъдовите заболявания са водеща причина за смъртност и заболеваемост в България. Страната ни заема една от челните позиции в световен мащаб, по отношение на тях. Причините за тези резултати са много. Един от тях е начинът, по който живеем и колко отговорно се отнасяме към здравословното си състояние.

„Тук е мястото на превенцията и на подобряването на здравната култура на хората. Определено имаме ресурс за действие, нужда от допълнителни мерки, които да приложим, за да могат българите да бъдат в едно по-добро състояние. Целта ни е да предотвратим този „бич“, да го наречем, чиито последствия ние като лекари виждаме ежедневно.“, обясни пред БНТ доц. д-р Васил Трайков, началник на Отделение по инвазивна електрофизиология и кардиостимулация в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

През последните няколко години тенденция е все по-млади хора да получават инфаркт и дори да губят живота си в следствие на него.

„Това е категорична тенденция и се дължи на не доброто лечение на фактори като високото артериалното налягане. Също така на вредни навици, като например тютюнопушенето, на липсата на добър контрол на липидния профил на холестерола. Също така и на липсата на достатъчна физическа активност, затлъстяването и диабетът. Всички тези фактори имат значение за подмладяването на това неблагоприятно състояние.“, допълни доц. Трайков.  

Специалистът сподели, че в България има много добре развита мрежа за лечение на сърдечно съдовите заболявания. Той посочи, че за съжаление в повечето случаи лекарите виждат последствията от липсата на превенция, а пациентите не обръщат внимание на собственото си състояние. Така когато се стигне до установяване на заболяването, то вече е късно.

„Мястото да въздействаме е именно преди да настъпи заболяване и затова казвам, че според нас превенцията е едно от нещата за значителното намаляване на смъртността. Разбира се, адекватното лечение също е много важно, но предотвратяването на развитие на заболяване, чрез превенция  има много по-голям социален ефект, защото обхваща много по-голяма група от населението. Дори и здравите хора.“

Специалистът допълни, че лична отговорност на всеки от нас е да следи кръвното си налягане. Нормално е то да бъде под 140/90, а ако не е – да се обърнем към кардиолог. 

„Желателно е да следим и липидния си профил, дали имаме висок холестерол. Голяма част от тези състояния са фамилни и на практика, ако не се изследваме няма как да разберем, че имаме висок холестерол, например. Затова ние трябва да проверяваме показателите си. Не е лошо да се минава и на профилактични прегледи при кардиолог. Процесът „атеросклероза“, който всъщност води до неприятните сърдечносъдови събития, като инфаркт и инсулт, започва в много ранна възраст. Колко бързо се развива е въпрос на допълнителните рискови фактори, които имаме.“, обясни доц. Трайков.

Специалистът допълни, че кардиологията и модерната медицина разполагат със сериозни средства, които могат да повлияват благоприятно на състоянието, ако бъде засечена генетична обремененост при конкретен пациент. Доц. Трайков сподели и че специалността е развита до степен, в която при подобни случаи има методи за нормализиране и поддържане в нормални граници на показателите, както и намаляване на сърдечносъдовия риск.

„Всяка профилактика има своя позитивен ефект. Ако ние се проследяваме редовно шансът да установим заболяване рано е голям или да установим факторите, които биха довели до заболяване. Категорично има знание. Определено би било по-добре отколкото да не се проследяваме и да изчакваме да настъпи сериозното заболяване.”

Доц. Трайков сподели също, че енергийните напитки категорично не са препоръчителни. Той допълни, че въпреки общоприетото твърдение, че кафето вдига кръвното налягане, това не е така. По думите на специалиста консумирането на кафе не е свързано с повишен сърдечносъдов риск. „Цигарите са категоричен рисков фактор. Алкохолът също има негативен ефект върху сърцето. Прекомерната му консумация се свързва с появата на някои аритмии, например. Предсърдното мъждене има ясна връзка с консумацията на алкохол. Това е една, бих казал, честа аритмия, която може да има своите негативни последствия най-вече чрез проявата на емболизъм, инсулт и т.н. Така че алкохолът не предпазва съдовете, категорично.“

Артериалната хипертония е хронично заболяване. Контролът на стойностите на артериалното налягане е постоянен и се извършва с медикаменти, ако не се повлияят факторите, които допълнително участват в развитието и поддържането на това заболяване. Това са например - наднорменото тегло, липсата на достатъчна физическа активност и др. В тежки случаи, разбира се, пациентите получават лечение за цял живот. 

Доц. Трайков коментира още и разширените вени и тромбофлебита - унаследяват ли се те или могат да се появят вследствие на начина ни на живот.

„При тромбофлебита може да има унаследяване, има фактори - генетично обособена липса на някои фактори или генетично обособена промяна в нивата на някои фактори на кръвосъсирването. Това е доказано категорично. Ние изследваме пациентите, които имат венозна болест. Обикновено им пускаме лабораторни изследвания за наличието на генетични дефекти в кръвосъсирването, които биха могли да предразположат към тромбообразуване. Разбира се, начинът на живот също има огромно значение.“

От 2022 г. доц. Васил Трайков е председател на Дружеството на кардиолозите в България. То е професионалната организация на кардиолозите в нашата страна, което има ролята да участва в колаборация с институциите както и да заема основна роля по отношение на разпространението на препоръките, които Европейското дружество изготвя за лечение на сърдечно съдовите заболявания. Дружеството работи активно по отношение на превенцията от сърдечносъдови заболявания.