Деси Георгиева: Белезите смириха егото ми и пуснаха в живота ми любовта

В най-женския месец в годината споделяме историята на една жена, разкриваща ролята на пластично-възстановителната и естетична хирургия отвъд масовата тенденция за ненужни корекции във външния вид.

Преди 8 години, точно на тази дата, Десислава Георгиева, продуцент на сутрешния блок „Събуди се“ по Нова телевизия, залива краката си с вряла вода докато готви. Следват редица операции. „Изгарянето дълбаеше в здравата ми плът и лекарите трябваше да го овладеят. Вложиха целия си потенциал и знания, за да спасят каквото е останало необезобразено. Бях в инвалидна количка. На 33 се учих отново да ходя“, споделя тя.

Белезите по краката ѝ променят нейния мироглед. Деси се включи в изложбата „(От) ново себе си“ на Отделението по пластично-възстановителна и естетична хирургия, която предизвика размисъл за това дали визията е най-важна, за да бъдем красиви и акцентира на извършването на реално необходими интервенции. Тя застана открито пред обектива с белезите си и показа смисъла и ролята на пластично-възстановителната и естетична хирургия. 

Разказа и дълбоко личната си история, която публикуваме без редакторска намеса.

Аз съм Десислава, на 41 г. Продуцент на най-гледания сутрешен блок през уикенда – „Събуди се“ по Нова телевизия. Била съм криминален репортер над 10 години и съм разказвала едни от най-страшните истории за падението на човешката душа. Ето моята история, която преобърна моята душа.

Беше събота преди Сирни Заговезни през 2016 г. Предния ден се прибрах премазана от поредния 18-часов работен петък, сипах си чаша вино и си пожелах половин година отпуск.

Господ ми го даде. Не както си го представях. Готвех спагети и изцедих тенджерата с вряла паста не в мивката, а върху краката си. Излязох в дълъг отпуск.

Помня, че си видях краката бинтовани и си помислих, че след няколко дни ще си тръгна от болницата. Не стана така. Видях огромните рани, последваха не помня колко операции. Изгарянето дълбаеше в здравата ми плът и лекарите трябваше да го овладеят. Вложиха целия си потенциал и знания, за да спасят каквото е останало необезобразено. Бях в инвалидна количка.

На 33 се учих отново да ходя. Живеех на 5 минути от култовата улица „Витошка“, а в първата ми разходка ми отне 40 минути, за да я стигна. Най-страшното бяха обезобразените ми крака. Плаках и приех, че вече не са съвършени. Белезите смириха егото ми и пуснаха в живота ми любовта.

Влюбих се. Щастлива съм много повече от преди белезите. Роди се и моята дъщеря.

12 март 2016 година

(Това е датата на фаталния инцидент, който няколко години по-късно Деси не определя като фатален. В следващите редове е нейната изповед, която публикува в социалните си мрежи непосредствено след случилото се -бел.ред.)

Днес разбрах, че никога не съм знаела как звучи думата "рани" на английски език. Никога не ми е била потребна думата "рани" на английски, затова и никой никога не ме е учил на тази дума. Не ме е учил никой и как да се справям с раните. Нито с белезите от тях. Никой никога. Цял живот са ме пазили и на български, и на английски език.

Затова днес аз застанах пред своите последни рани гола. И не можах да заключа в думички преживяното. Снимах видимите рани, за да ги осмисля и преживея. Воайорът в мен имаше нужда да се храни с обезобразеността на тялото ми. Суетата имаше нужда да открие в уродливото красота, за да може Егото да продължи с уверени стъпки към светли бъднини.

Днес аз плаках за първи път от физически рани. Непотърсени, неочаквани сълзи. Сълзи, родени от безсилието на чупливата ни същност. Сълзи от и за обич. Сълзи от мъка. Сълзи за красивите ми крака. Сълзи не от пуста суета, а от гордост. Красивите ми крака бяха единственото неосакатено, идеално за мен нещо в мен. Днес моите крака приличат на моята душа. И чакат раните да заздравеят и да оставят белези.

Днес думата белези има ново значение за мен. Белезите значат сълзи и прошка. Прошка, че вече не съм съвършена физически и сълзи, след които мога да продължа.