Д-р Златанов: Важно е децата, страдащи от нощно напикаване, да бъдат консултирани от специалист

На 31-ви май отбелязваме Световния ден на енурезата (нощното напикаване).

Състоянието засяга близо 20% от децата и до 1-2% от тийнейджърите. То се среща около 2 пъти по-често при момчета, отколкото при момичета. При част от пациентите проблемът може да се реши от само себе си, но в повечето случаи то изисква намеса от страна на специалист.

„Състоянието е стресово, както за децата, така и за родителите, които са изключително притеснени за социалното развитие и приспособяване на детето. Дискомфорт създава и ефектът на заболяването върху уроците, училищни пътувания или спортни лагери, които децата посещават. Родителите често изпитват вина и се чувстват безпомощни пред проблема. Лечението се започва на възраст около 6-7 години, имайки предвид очакванията на семейството, емоционалното и психологическо развитие на детето и други фактори.“, споделя д-р Димитър Златанов, детски уролог в Клиника по урология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Енурезата може да бъде разделена на първична и вторична. За втория случай говорим, когато детето е имало период без нощно напикаване, продължил поне 6 месеца.

„Много е важно да се вземат предвид оплакванията на детето през деня, именно това разделя енурезата на моносимптоматична или немоносимптоматична. Втората се отнася за деца с изразени симптоми не само нощем, но и през деня. Моносиптоматичната първична енуреза се дефинира като нощно напикаване при дете, което никога преди не е било сухо и това е единственият симптом и оплакване при него. Немоносимптоматичната енуреза от своя страна включва оплаквания при детето през деня, като например - симптоми на долни пикочни пътища (често уриниране, спешни позиви за уриниране, изпускане на урина), рецидивиращи (повтарящи се) инфекции, запек и други. Наличието на запек има много пряка връзка с намаления капацитет на пикочния мехур и възможността за енуреза.“, допълва д-р Златанов.

Ако един от родителите е имал подобно състояние, възможността детето да развие енуреза нараства с около 50%.

„Коректната диагноза се поставя на база анамнезата, подробен разказ на родителите относно наличието на оплаквания през деня и нощем. Много е важно да се определи дали енурезата е първична или вторична, както и дали е моносимптоматичната или немоносимптоматичната. Важно е да се имат предвид навиците за прием на течности през деня, изхождания, запек, наличието на полиурия (повишаване на производството на урина). Прегледът може да изключи съпътстващи неврологични заболявания, захарен диабет, безвкусен диабет и др. Трябва да се обърне внимание и върху гърба на детето, дали са налични кожни промени, насочващи към нарушено затваряне на невралната тръба, както и наличието на отклонения в гениталната област.“, каза специалистът.

При необяснима полидипсия (патологично повишена жажда, придружена от прекомерен прием на течности) е добре да бъде изключено наличието на глюкоза в урината. Това се случва посредством общо изследване на урина. В някои случаи, при наличие на оплаквания и през деня, урофлоуметрията (неинвазивно високотехнологично изследване, с което се определя скоростта и дебита на струята, както и времето за което пациента отделя урината) и изследването на остатъчната урина, може да бъде от полза.

Вторичната енуреза може да бъде свързана със стрес – промени в семейството или училището и др. Необходимо е да има откровен разговор с родителите за обстоятелства, които биха могли да доведат до състоянието.

Какви са стратегиите за лечение на енурезата?

„Вдигането на децата по време на сън предоставя противоположни резултати, но може да бъде използвано. Детето трябва да бъде събудено качествено и да осъзнава, че отива до тоалетна. Хипнозата, психотерапия, акупунктурата, хиропрактиката и билколечението нямат нужния ефект при лечение на състоянието.  Медикаментозното лечение включва използването на дезмопресин и антихолинергици, в зависимост от симптоматиката на детето. Използването на назален дезмопресин, вече не се препоръчва, поради риск от предозиране. В някои случаи антидепресанти или агонисти на б3 рецепторите могат да бъдат използвани като последваща линия на терапия. Добрата новина е че мултимодалният подход води до успех при над 80% от децата с нощно напикаване.“, пояснява д-р Златанов.

Специалистът допълва, че от голямо значение е родителите да подходят с търпение към диагнозата на своите деца, да се консултират със специалист и да не прилагат наказания в опит да стимулират преборването със заболяването.