
Д-р Контилев: Преживяемостта при пациенти с малигнен меланом се повиши с години

Малигненият меланом е изключително рядък кожен тумор. Той е характерен с това, че е много злокачествен и с голям метастичен потенциал, което прави диагнозата много страшна и плашеща.
„През последните около 15 години има сериозна иновация в областта на лечението на малигнения меланом, което доведе до подобряване на преживяемостта на нашите пациенти. Ако преди ерата на иновативните терапии средната обща преживяемост на пациентите беше около 6-9 месеца, то вече говорим за над 7-годишна преживяемост, което e грандиозен успех. Има много съществени иновации и в областта на диагностиката. Тя става все по-съвършена, във всеки един стадий на заболяването. Голям напредък има и в областта на генетичното профилиране на тези пациенти, особено в ранните стадии, което дава шанс ние да се фокусираме върху онези от тях, които са високорискови, да им предложим адекватна терапия и съответно да профилактираме евентуални рецидиви за в бъдеще.“, споделя д-р Ахмед Контилев, специалист в Клиника по медицинска онкология в АСК УМБАЛ Токуда, пред GenicaNews.
За да се развие едно онкологично заболяване е небходимо да има генетична предиспозиция.
„Специално в областта на кожните тумори и малигнения меланом, категорично генетичният фактор, в комбинация с факторите на околната среда и ултравиолетовата радиация са нещо, което води до развитието на тези карциноми. От друга страна, генетиката ни помага и при избор на съответното лечение. Знаете, че в днешно време сме изключително персонализирани, подходът е винаги индивидуален, всеки пациент се разглежда самостоятелно и разнищвайки ситуацията на генетично ниво, ние ставаме все по-прецизни и по-полезни за нашите пациенти.“, допълни д-р Контилев.
В най-голям процент от случите, малигненият меланом е в т.нар. кожна форма на болестта и като такава, тя може да възникне по всяка една част от кожата.
„Най- честите причини, които карат пациентите да търсят лекарска помощ, са пигментирани образувания, бенки, които са локализирани на места, които лесно се травмират. Този тип образувания обаче много често са безобидни. Много по-опасни са т. нар. диспластични невуси, които отново са пигментирани. Те са плоски, но в най-честия случай, всяка една кожна формация, която се променя с времето по форма и размер, по цвят и пигментация, става все по-несиметрична и предизвиква дискомфорт в пациента – болезненост, някакъв вид секреция, неприятно усещане – това са симптомите, които трябва да заведат пациента при квалифициран специалист, дерматолог за преглед. Има и случаи, при които болестта може да възникне в скрити части на нашето тяло, например в скалпа, по крайниците, стъпалата, между пръстите на краката и т.н. В тези случай, най- често болестта остава незабелязана. Сравнително рядко, първичното огнище не може да бъде открито дори и така да се каже при обстоен клиничен преглед, а болестта се изявява от евентуални метастази. Известно е, че малигненият меланом е болест, която може да дава разсейки на практика във всяка една тъкан и орган в нашето тяло. За съжаление, все още наблюдаваме и такива пациенти, които идват в напреднал стадий и симптоматиката е от съответния засегнат орган. Така че, ранната симптоматика е крайно нетипична, тя се припокрива и с много други доброкачествени кожни образувания, но има ли нещо, което се променя по нашата кожа, трябва задължително да посетим квалифициран дерматолог, за да може да бъде изключено злокачествено заболяване.”, каза още д-р Контилев.
Медицинският онколог играе водеща роля в цялостния мениджмънт на тези пациенти.
„След като бъде поставена диагнозата, след обстоен дерматологичен преглед, суспектното кожно образувание трябва да бъде прегледано с дерматоскопия, която е напълно неинвазивно и безболезнено изследване, съответно ако има признаци на атипизъм, следващата стъпка е хирургична ексцизия, която може да бъде извършена или от хирург, или от квалифициран дерматохирург. След като вече бъде поставена диагнозата меланом, идваме ние – медицинските онколози. Много е важно това да се случи в експертен център, в център, в който има мултидисциплинарен туморен борд, който определя цялостния план за следоперативно поведение при пациента. В ранните стадии, това може да означава прецизно и детайлно стадиране със специфични методи, което да даде необходимата информация за последващо следоперативно лечение, или при напредналите случаи съответното специфично генетично тестуване на базата, на което ние определяме терапевтичния план на пациента. Пак повтарям – това задължително трябва да се случва в експертен център, където има всички необходими специалисти за комплексното обгрижване на тези пациенти.“, сподели д-р Контилев.
Революцията в лечението на малигнения меланом, настъпва с развитието на имуноонкологията. Тя е съвсем нова област на медицинската онкология, но лечението с т. нар. check-point инхибитори е абсолютна рутина при много онкологични заболявания. През 2011 г. за първи път беше регистриран check-point инхибитор и тази регистрация се случи при пациенти с малигнен меланом.
„Оттогава, само за 13-14 г., напредъкът е огромен. Благодарение на този тип иновативни терапии, не само имунотерапията, но и таргетните лекарствени възможности, преживяемостта на нашите пациенти драстично нараства. Вече говорим за дългогодишни ремисии, за не малко излекувани пациенти. Усилията, обаче, за развитието на този тип лекарствено лечение не спират дотук. Този тип терапии продължават да се развиват, търсят се все по-нови таргети, лекарствата се усъвършенстват, правят се редица нови комбинации, включително се работи много усилено върху съвсем нови видове имунотерапии, което е бъдещето. Всичко това се прави в полза на пациента.“, допълни д-р Контилев.
Въпреки организираните скринингови кампании, все още прави впечатление, че има немалка неосведоменост у нашите пациенти и техните близки по отношение на тази диагноза. Усилията трябва да продължат, защото знаейки, че това са тумори, които имат ясно доказан предразполагащ фактор – ултравиолетовата радиация от естествени и изкуствени източници, знаейки че изгарянето на кожата е най-значимият пусков механизъм, който след години води до образуването на тези кожни тумори, трябва да се работи именно върху това да бъде акцентирано върху профилактика от изгаряне на кожата.
„Трябва да се използва адекватна слънцезащита и фотопротекция, това е най- успешната профилактика. Друг много важен момент е, че трябва освен да пазим себе си и нашите близки, да поставим акцент върху децата. Детската кожа е много чувствителна и лесно изгаря. В никакъв случай не трябва да се лишаваме от почивка на море, от това да се излагаме на слънце, да имаме приятни емоции навън, но трябва да акцентираме върху слънцезащитата, защото това е най-ключовата профилактика за малигнен меланом. Скрининг има, но трябва да тръгнем от себе си, трябва да сме отговорни към себе си, към собственото си здраве и към здравето на нашите близки.“
Ранният стадий на това заболяване означава напълно излекуване, затова усилията трябва да са насочени именно към профилактиката, за да не се налага пациентът да бъде подлаган на редица терапевтични и диагностични подходи в последствие.
„Друго голямо предизвикателство, споменах за експертните центрове, за мултидисциплинарните онкологични бордове, съвременната онкология на практика е немислима без такива и решенията трябва да се взимат от такъв борд индивидуално за всеки пациент. Много често при нас идват пациенти, които биват оперирани в едно лечебно заведение, насочени за съответната стадираща процедура в друго лечебно заведение, за радикално хирургично лечение при трети колега, системно лечение на друго място. Това е излишна загуба на време, а в някои случаи един такъв подход може да се окаже и фатален за пациент с толкова бързоразвиващ се тумор, какъвто е малигненият меланом. Така че, всички ангажирани колеги, които са свързани с диагностицирането на това заболяване би следвало да насочват пациентите към експертен център, в който има такъв мултидисциплинарен борд на базата, на чиито препоръки цялостния процес се случва най-бързо, най- ефективно и има колаборация между звената. Доказано е, че това дава най-добрите лечебни резултати за нашите пациенти.“
България разполага с почти всички доказали се във времето терапевтични възможности за лечение на малигнен меланом. Лечението е напълно достъпно, безплатно, реимбурсирано от НЗОК, но за да се случи най- добрата последователност от терапевтични стратегии, трябва лечението да бъде адаптирано спрямо онкологичните гайдлайни (работни правила), да има бързи и навременни действия, което се случва само и единствено в експертните центрове.
„Солариумите са категорично забранени. Както казах, ултравиолетовите лъчи от изкуствените източници са нещото, което най-лесно можем да профилактираме, въпреки че е много примамливо, особено за дамите. Това е една изкуствена, много бързо постигната естетическа полза, но от медицинска гледна точка вредата, която нанася върху нашата кожа е с абсолютно дълготраен ефект. Не трябва да се лишаваме от приятните емоции навън, на морето, в планината, но трябва да спазваме тези елементарни правила, за които вече споменах.“, каза още д-р Контилев.
Свързани лекари
Свързани отделения
