Д-р Йорданов: Почти всеки карцином, диагностициран в начален стадий, е 100% лечим

Все по-често специалистите, ангажирани с лечението на онкологични заболявания казват, че „Ракът не е присъда“.

„Факт е, че е така, но разбира се има много подробности зад това твърдение. Първото и най-важното е стадият на заболяването – кога е диагностициран този рак. Едно е да лекуваш пациент с първи стадий и съвсем друго е да се опитваш да направиш нещо в последен,  четвърти стадий.“, сподели д-р Калоян Йорданов, началник на Отделение по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда пред БНТ.  

Специалистът е категоричен, че на световно ниво медицината помага на все повече хора с онкологични заболявания.

„В България не се случва нищо много добро в този план. Скоро излезе един доклад на Европейската комисия по отношение на състоянието на онкологичните заболявания във всяка една държава. Като цяло в ЕС смъртността от онкологични заболявания намалява. Има една единствена държава, при която смъртността се увеличава – това е България, разбира се. Има много обяснения за това. Като започнем от липсата на скрининг. Той не е измислен случайно– той работи, когато е направен в съответната правилна таргетна група, направен така че да обхване рисковите групи и това да доведе до откриване на начални стадии на заболяването. Начален стадий на който и да е карцином, с много малки изключения, е 100% лечим. Който ви каже, че ще излекува четвърти стадий на онкологично заболяване – просто ви лъже. Липсата на скирининг води до това, че у нас откриваме карциноми в много късен стадии.“, допълни д-р Йорданов.

Специалистът казва още, че най-добър резултат за лечение на онкологични заболявания е възможен само когато пациентът попадне на място, на което различни специалисти, необходими за целия процес, обсъждат и решават заедно коя е най-добрата последователност на лечение.

„Дали ще се започне първо с хирургия, дали ще се започне с лъчелечение или химиотерапия, всичко това трябва да се обсъди и реши преди да започне самото лечение. Това е друг голям проблем, който имаме в България – има голямо „разпарчетосване“, така да го кажем, на онкологичната помощ - в една болница оперираме, в другата болница правим химиотерапия, в третата лъчелечение. Не става така, не случайно се говори за комплексна грижа на онкологичните заболявания, за да има правилно решение за посоката, в която ще поеме пациента. Когато в едно лечение е изпуснат моментът, правилният момент, след това ефективността му е много, много по-ниска и това е съвсем логично.“

Най-честия рак при жените у нас е карциномът на гърдата, при мъжете – карциномът на простатата, следван от белодробния карцином.

„Не случайно за тези най-чести заболявания има скринингови програми в Европа, а и по света. Като питате кой е най-често срещания рак, тук много колеги казват цифри, точни бройки, но истината е, че ние нямаме работещ раков регистър. Отново сме единствената държава в ЕС по някакви си причини. Имахме много добре работещ такъв, сега има поредни усилия да се възстанови, да започне да работи отново. Ние нямаме точна статистика, това е истината. Белодробният карцином безспорно върви с много големи темпове у нас, дебелочревният – колоректалният карцином също. Ние продължаваме да имаме и много млади жени с карцином на маточна шийка, нещо, което практически в Европа не вижда -  прогресирал карцином, защото има ваксина за това нещо, превантивна разбира се.“

Специалистът споделя още, че през последните близо 10 г. лъчелечението в България се е променило много, тъй като в страна са навлезли най-модерните апарати, т.н. линейни ускорители, които са стандарт в Европа от много време.

„Можем спокойно да кажем, че имаме апаратура на средното европейско ниво. Линейният ускорител може да стопи много видове рак. Разбира се, говорим за случаи, в които пациентите са подходящи за лъчелечение. И в крайна сметка линейният ускорител не може да направи нищо сам, най-важното нещо е зад апарата да има адекватен, опитен и кадърен персонал, който да подготви и изпълни плана за лечение и самото лъчелечение по правилния начин“

Д-р Йорданов коментира и това, че е изключително важно лекарите и екипите, които са ангажирани с диагностициране, лечение и проследяване на онкологични заболявания да могат да говорят не само с пациентите, но и с техните близки.

„Всеки трябва да знае как да говори с пациента и за добрите, и за лошите новини. Въпросът е, че това не се учи в нашите университети, не знам каква е причината. Аз го изработих, когато бях в Швейцария, видях как го правят там и го копирах да кажем. Това е нещо, на което трябва да се обърне внимание още в обучението, особено за младите колеги е изключително важно. Не можеш да кажеш директно, че прогнозата е 100 % лошата, както да излъжеш, да сваляш звезди и да обещаваш 1000 работи, които е ясно, че няма как да се случат, според съответния стадий и ситуация при всеки пациент, разбира се. Ние опитваме да спасим всички пациенти, за съжаление не винаги е възможно. Онкологичните заболявания са сериозен проблем в цял свят, не само в България. “

В период от над 5 години д-р Йорданов работи като Старши радиационен онколог и лъчетерапевт в Онкологичен институт на Южна Швейцария – Oncology Institute of Southern Switzerland (IOSI). След това взима решение да се върне обратно в България.

„Швейцария е чудесно място - лъскаво, уредено. Там всичко е коренно различно – като започнете от мисленето на хората. Много е хубаво, само че е чуждо. Въпреки всичките големи проблеми, все пак мисля, че е по-правилно да съм тук, така реших. До голяма степен оправдавам младите колеги, които веднага щом завършат университета отиват да практикуват в чужбина. Ние тук не правим нищо за младите колеги. Няма да цитирам търговската верига, която дава по-висока заплата на касиерка, отколкото взима един начинаещ лекар. Това е смешно и абсурдно. Какво предлагаме на младите лекари? Писане по цял ден на клинични пътеки? Много малко колеги, за съжаление, имат желание да покажат и да научат младите. Има естествено, но са все по-малко, аз опитвам да ги уча.“