Д-р Гаврил Наков: Често при нас попадат жени с рак на гърдата, които са под 40 г.

Една от най-новите тенденции в образната диагностика на гърдите е навлизащия все повече изкуствен интелект, който значително ще промени работата на специалистите в областта.

„Като пример мога да дам, че в развитите страни едно мамографско изследване по определена скринингова програма се разчита задължително от двама специалисти и ако има разминаване между мненията им, то се разчита от трети специалист. В някои от най-напредналите държави в момента изкуственият интелект се използва като „второто“ мнение, а третото е съответно на най-изявените специалисти. Тоест, можем да кажем, че технологиите минават стъпка напред.“, каза в подкаста „Легенди“ д-р Гаврил Наков, специалист по образна диагностика на гърди и част от Експертен център за рак на гърдата в АСК УМБАЛ Токуда.

По думите му изкуственият интелект помага на специалистите с много по-бързо разчитане на някои изследвания.

„Всеки лекар в обраната диагностика си има някакъв алгоритъм на разчитане. Ние търсим неща в конкретни зони и всеки има система на гледане. Нашата работа е да търсим визуални изменения, има си стандарти, по които определяме дали това, което виждаме е съмнително за злокачествено или можем да го определим като доброкачествено, или съответно като нормална находка. Най-известният такъв световен стандарт се казва BI-RADC система. При всяко описание на образно изследване на гърдите, било то мамографско, ехографско, магнитно-резонансно, трябва накрая да има заключение с BI-RADC. Ако го няма, то това означава, че самото изследване или съответният лекар, който го е разчитал, не го е направил по доказаните стандарти.“, споделя д-р Наков.  

Една от другите тенденции, която навлиза сериозно в образната диагностика на гърдите е томосинтезата, която е по-популярна с наименованието 3D мамография.

„Нормалната мамография се прави в 4 проекции – по 2 проекции на гърда, тоест, по 2 рентгенови снимки на всяка гърда - двуизмерно изображение. По време на изследването гърдата се притиска, което ни помага после ние да виждаме. Едната рентгенова снимка е обикновено под 45-50 градуса, а другата под 90 градуса. При томосинтезата (3D мамографията) при притискането има въртяща се рентгеновата тръба, която при самото завъртане прави повече снимки под различни ъгли, от които се компилира 3D изображението. На база на това, чрез алгоритъм се получава триизмерен образ.“, допълни д-р Наков.

Опитните и сертифицирани специалисти по образна диагностика успяват да преценят дали едно образувание е злокачествено само от образа в повечето случаи.

„Има случаи, в които не можем да бъдем категорични. Когато имаме такива пациентки, на база на BI-RADC системата, препоръчваме проследяване или биопсия. Имаме определени критерии за всяко от образните изследвания на гърди. Ние определяме в какъв процент нещо би могло да е доброкачествено или злокачествено.“, каза д-р Наков.

Друга нова тенденция в образната диагностика на заболяванията на гърда е контраст усилената мамография. Тя се прилага, когато се предполага, че установеното образувание е патологично (болестно).

„По отношение на всички образни изследвания на гърдите, не можем да кажем, че някое изследване е по-добре, защото те са допълващи се. Когато дойде пациентка и се прегледа ехографски, ако има съмнение за злокачествен процес в гърдата, следващата стъпка е да се извърши друго образно изследване, за да потвърди или отхвърли съответните съмнения. Последващите изследвания са мамография, независимо дали е 3D, нормална или контраст усилена, както и ЯМР. Ако има съмнения и след второто избрано образно изследване, трябва да се направи биопсия. В този смисъл по-добро изследване няма, това, което е прието за световният стандарт за организирани скринингови програми за рак на гърдата е нормалната мамография. Това е и изследването, извършването, на което е започнало още през 90-те години на миналия век и е популяризирано, тъй като се оказва наистина добро за откриване и установяване на рак на гърдата. Мамографията е просто изследване, лесно за извършване, не изисква твърде скъпа апаратура, но изисква наистина добре обучени специалисти, не само лекари, но и рентгенови лаборанти. Крайният резултат от това образно изследване е абсолютно достоверен, доказал се е напълно във времето и продължава да се на този етап.“, допълни д-р Наков.  

40-годишата възраст е установената за начало на скрининга за рак на гърдата, тъй като именно след тази възраст заболяванията на гърдите се увеличават значително като процент.

„За съжаление в последните години възрастта на заболелите от рак на гърдата пада. Много често при нас попадат жени с тази диагноза, които са под 40 г. При тях световните стандарти определят, че задължително трябва да се провеждат изследвания при някаква симптоматика. Не са налични скринингови изследвания за пациентите под 40 г., с изключение на тези, които имат наличие на генетични мутации, основно BRCA мутации. При тези пациентки е хубаво наистина от 30-годишна възраст да се започне с ехографско изследване на гърдите и съответно при евентуални съмнения за злокачествен процес да се пристъпи към други образни изследвания.“, сподели д-р Наков.

Скрининговите изследвания за рак на гърдата стартират от 40-годишна възраст и в развитите страни са задължителни до 74-годишна възраст. Най-голяма честота на заболяването има при жени между 50-69 г. Изследването трябва да се провежда през около 2 години, ако пациентките са с нормален риск за развитие на рак на гърдата. Дами с висок риск са тези, които имат един или повече случаи на заболяването в семейството си или такива с доказани генетични мутации. Новите препоръки в световен мащаб са и жените след 74-годишна възраст да продължат да провеждат скринингово изследване на 2-3 години, причината е застаряващото население.

„Редовното изследване е изключително важно и трябва да отбележим и да подчертаем, че скринингът за рак на гърдата е при пациенти, които нямат никакви симптоми. Препоръката е да се извършват изследвания редовно, за да може, ако има нещо, то до бъде открито в начални стадии, за да може резултатът от лечението да е наистина добър. В ранните стадии няма симптоми, няма и откриване на съмнителни участъци, ако се прави само палпация, отивайки при някой клиницист, без да се премине през образно изследване, съответно просто няма да се открие навреме.“

По думите на специалиста не са редки и случаите, в които диагнозата да е „изпусната“ във времето, въпреки че конкретна жена е посещавала специалист. Д-р Наков е категоричен и че причината броят на случаите на рак на гърдата да се увеличават не само у нас, но и в световен мащаб, се дължи както на по-голямата заболеваемост, така и на развитието в диагностиката, което позволява откриването на заболяването.

„Поставяме повече диагнози, откриваме повече от тях, благодарение на развитието на медицината. Поради начина на живот наистина има повече дами, при които се развива рак на гърдата, заради храненето ни, въздуха, който дишаме, липсата на физическа активност, генетичните изменения, прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето и др. Но е важен и факторът, че всички ние като специалисти „виждаме“ повече, увеличаваме броя на правилно поставените диагнози. В днешно време по-голямата част от заболяванията се лекуват и то по много причини. Една от тях, намаляваща смъртността от рак на гърдата, е ходенето на скринингови изследвания, категорично. Това е доказано във времето, както казахме, още в края на миналия век. Друг голям напредък е развитието на онкологичните терапии и лекарите онколози знаят много добре това нещо, онкологичните терапии в днешно време са много мощно средство, което помага дори в по-напреднали стадии.“

Д-р Наков начерта и пътя на една пациентка с рак на гърдата, такъв какъвто е спрямо всички доказани световни стандарти.

„Когато имаме някакво съмнение за злокачествено образувание, ние (образните диагностици на заболявания на гърда) трябва да направим биопсия, за да сме 100 % сигурни дали се касае за онкологично заболяване. Ние взимаме материал чрез корбиопсия (дебелоиглена биопсия), след което патолозите анализират този материал и ни дават ясна диагноза. Ако се установи злокачествено заболяване, случаят се разглежда на мултидисциплинарна среща, в която участват лекари по образна диагностика, патолози, лъчетерапевти, медицински онколози и хирурзи. На тази среща се взима решение за последващата терапия, като всеки от тях е индивидуален, тъй като за съжаление ракът на гърдата е хидрогенно заболяване и всеки подтип се лекува по различен начин. Съответно се преценява дали първо пациентката да се подложи на хирургично лечение, ако туморът е малък, ако е локализиран стадий или първо трябва да се извърши някакъв вид медикаментозна терапия, която да опита да намали размера на образуванието, както и да намали или да спре развитието на метастазите, ако такива са налични. Всички тези решения се взимат от лекари от различни специалности и то след като има резултат от биопсията, след като са направени всички необходими образни изследвания.“, каза още д-р Наков.  

По думите на специалиста немалка част от пациентите подхождат с недоверие към здравната система и понякога това оказва влияние в забавянето на диагностиката и лечението на заболяването.

„До голяма степен това се получава и поради факта, че пациентите отиват при един лекар и той им казва нещо, след това отиват при друг и той изразява съвсем различно мнение. Пациентите се лутат и нямат сигурност, посещавайки различни специалисти те стават още по-объркани. Това е и една от причините, поради които се опитваме в нашата болница всички стъпки да бъдат канализирани, да се спазват всички стандарти. Именно поради тази причина при нас функционира изцяло мултидисциплинарен подход, за да всички специалисти заедно да вземат най-доброто решение на пациентите.“, допълни д-р Наков.

На територията на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда функционира Експертен център за рак на гърдата, който съдържа в себе си всички ангажирани специалисти.

„Това, което се опитваме да правим в нашата болница е всеки пациент със съмнение или със симптоми за рак на гърдата да преминава през целия процес на диагностика и лечение, спазвайки всички европейски и световни стандарти. Когато пациентката влезе в болницата, на първо място да бъде правилно диагностицирана, ако имаме съмнение – да ѝ бъде направена дебелоиглена биопсия и съответно при доказване на злокачествено образувание, да бъде диагностициран и лекуван според най-новите стандарти. Важно е жените да не чуват от съседа или да виждат нещо случайно и непроверено в интернет. В много случаи пациентките отиват на мамография на едно място, операцията е на друго място, лъчетерапията е на трето и т.н. Ние се стремим заедно с нашия координатор на всички тези дейности, да правим достъпа на пациента много по-лесен и да го облекчаваме в цялото лутане. Така се стремим и успяваме да спазваме всички стандарти.“, каза още д-р Наков.

За съжаление в България няма организиран популационен скрининг за рак на гърдата.

„Абсолютно вярно е твърдението, че хората се страхуват да отидат на лекар, за да не им открият нещо, но истината е, че ако го открием навреме можем да помогнем по най-добрия начин и лечението да е най-успешно за пациента. Дори да има заболяване и да го диагностицираме, то така или иначе няма да изчезне само и е по-добре, ако се случи в по-ранен етап от развитието му. Важно е жените да отделят 30 минути и да посетят специалист, който да извърши профилактичният им преглед или скринингвото изследване“

Експертният център за рак на гърдата в АСК УМБАЛ Токуда разполага и с координатор, който е ангажиран с всички пациенти на звеното. Можете да се свържете с него на тел. 0882933275

Цялото интервю на д-р Гаврил Наков: