Д-р Диляна Николова: Спазвайки нискобелтъчна диета животът на бъбрека се удължава

„Диетичното хранене при хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) е специфично и има за цел да удължи живота на увредените бъбреци. Това е нискобелтъчна диета, като препоръките са 0.6 грама на килограм (0.6 гр./кг.) телесно тегло белтъчини дневно“ – сподели д-р Диляна Николова – началник на Отделение по нефрология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, за предаването „Здравен компас“ на БНР-Благоевград.

 ***

Д-р Николова, в  какво се изразява най-общо диетичното хранене при бъбречни заболявания?

Диетичното хранене при хронична бъбречна недостатъчност е специфично и има за цел да удължи живота на увредените бъбреци. Най-общо казано, това е нискобелтъчна диета, което не означава, че болните с бъбречна недостатъчност не могат да ядат месо. Напротив, те могат да консумират 80-100 гр. месо дневно, но не трябва да се прекалява с белтъчини. Белтъчините освен в месото, където са в най-голяма концентрация, се съдържат в млечни продукти, риба, яйца. Има растителни протеини, каквито са боб, леща, но те са малко по-трудно усвоими. Диетата освен нискобелтъчна е важно да е и нискофосфатна – да се избягват храни, съдържащи фосфор. Това в последните години много излиза на преден план.

Кои са тези храни?

Фосфорът до голяма степен припокрива нискобелтъчната диета, т.е. месото е богато на фосфати, но се оказва, че най-лесно усвоимите и най-опасни за хората са фосфатите, които се съдържат в консервантите. В този смисъл, пациентите с бъбречни заболявания трябва да консумират пресни храни, храни в които да няма глутамат. Да не консумират газирани напитки, някои от които използват фосфорсъдържащо вещество за съхранение на напитката. Диетата е едно от малкото неща, които пациентът с бъбречна недостатъчност може да направи, за да удължи живота на бъбрека.

Пациентите с бъбречна недостатъчност трябва да се проследяват от лекар-нефролог, за да бъдат следени много параметри освен урея, креатинин, пикочна киселина, електролити, хемоглобин и да се оптимизира диетата. Всеки пациент, на когото е поставена такава диагноза, добре знае, че редовно и най-много на 3 месеца трябва да бъде проследяван от лекуващия си нефролог, за да бъдат ранно открити и коригирани отклонения – все пак бъбрекът е много важен орган.

Защо при бъбречни заболявания се повишава кръвното налягане?

Бъбрекът, освен орган, който е отговорен за отделянето на токсичните вещества и водата е един ендокринен орган и всъщност основните фактори и хормони, които регулират кръвното налягане се синтезират именно в него, в т. нар. ренинангеотензиналдостеронова система. Бъбрекът се явява един основен орган за регулация на кръвното налягане и естествено, че за повечето бъбречни заболявания артериалната хипертония е основен симптом. Затова бих казала, че ние – нефролозите, наравно с кардиолозите, сме едни антихипертензиолози, т.е. лекари, които изписват антихипертензивни медикаменти, с тази особеност, че ние лекуваме тежката артериална хипертония. Хипертонията, когато е свързана с бъбречно заболяване обикновено е високостепенна, трудноконтролируема.

Пациентите с бъбречни заболявания, освен че трябва да пият лекарства за кръвно налягане, да контролират сърдечно-съдовия си риск, липиди и т.н., не е желателно да напълняват, да консумират сол, мазнини. Наднорменото тегло допълнително усложнява ситуацията.

Доколко тези правилни храни при бъбречните заболявания, могат да намалят прогресията на заболяването или диетата е част от комплексното лечение на болния?

Тя е част от комплексното лечение. Категорично, спазвайки нискобелтъчна диета животът на бъбрека се удължава. По принцип бъбрекът обича вода и се товари от белтъчини.

С кои наши ежедневни навици вредим на бъбреците си и кои храни им влияят най-добре?

Трябва да знаем, че захарният диабет тип 2 и затлъстяването имат пряко отношение към бъбречните заболявания. Най-много пациенти на хрониодиализа са с диабет. Епидемията от диабет пряко касае и бъбреците. Спазвайки един рационален режим и профилактирайки диабет тип 2 ние индиректно влияем и върху бъбреците.

Искам да се обърна към младите хора, на които масово препоръчват кето диети, високопротеинови храни, включително протеинови шейкове, които са доста опасни и трябва да има държавна регулация. Имали сме случаи на млади хора, които са с бъбречни увреждания и белтък в урината, поради факта, че са приемали несъобразено голямо количество протеини. Бъбрекът се товари, когато трябва да преработва протеините.

 ***

Д-р Диляна Николова е завършила Медицински университет - София. В периода 1996 - 2005 работи последователно в отделение по нефрология, център по хемодиализа и вътрешно интензивно отделение, като специализира и „Вътрешни болести“. През 2005 г. придобива специалност „Вътрешни болести“, а през 2011 г. - специалност по „Нефрология“. През март 2012 г. се присъединява към екипа на нефрологичното отделение на болница Токуда, като през 2014 г. работи като нефролог в Германия. От декември 2022 г. е началник на Отделение по нефрология към Клиника по вътрешни болести на АСК УМБАЛ Токуда.