Д-р Чилингиров: Интервенционалната кардиология у нас е на много високо ниво

Съвременната кардиология се развива много бързо, особено в областта на интервенционалните методи за диагностика и лечение на сърдечни заболявания. Въвеждат се все повече процедури, както и нови устройства, благодарение на които се спестяват много от методите на лечение, които нанасят голяма трамва и създават условия за трудно възстановяване на пациентите.

„Бих започнал с примера за новото поколени медикамент-излъчващи стентове. Те са с подобрена платформа и налагат по-кратък прием на антиагрегантна терапия. Навлизат и технологии, които са биодеградируеми. Използваме стент, който се разгражда – казва се биодеградируема платформа и той остава в съда няколко месеца, до година – две, след което се разгражда и практически от него не остава следа. Прилагаме все повече методи на лечение, с които третираме съдовете на сърцето без да е необходимо да оставяме траен имплант. Това е свързано с по-добро възстановяване на артерията. Тя връща своите стари своиства с течение на времето.“, споделя д-р Нихтян Чилингиров, специалист в Клиника по кардиология на АСК УМБАЛ Токуда в подкаста MedicalTalks.

Той допълни, че по отношение на структурните заболявания, индикациите за транскатетърна подмяна на аортна клапа се подновяват всяка година, като все повече пациенти могат да се възползват именно от това клапата на аортна позиция да бъде сменена с достъп през крака, без да е необходима голяма операция.

„Разбира се към структурните сърдечни проблеми трябва да отбележим и корекциите на митрална клапа и трикуспидална клапа. В момента съществуват клипсове, които можем да сложим с перкутанен достъп – чрез убождане през кожата и по този начин да коригираме проблемите, които преди бяха в полето само и единствено на сърдечната хирургия.“, каза още д-р Чилингиров.

Специалистът спомена и ритъмно-проводните нарушения, при които съвременната електрофизиология предоставя изключително големи възможности за лечение на аритмии. Той допълни, че към днешна дата пациент с аритмия би могъл да бъде напълно излекуван от нея, което не просто подобрява качеството му на живот, но и увеличава преживяемостта му.

„Интервенционалните кардиологични процедури, това което ние правим, не са хирургични. Хората ги считат за хирургия, но всъщност това са интервенции. Обичайно достъпът, който използваме е чрез убождане (през кожата) в артерията на ръката или на крака и оттам стигаме до сърцето и правим каквото е необходимо във всеки индивидуален случай. Това е свързано с много бързото възстановяване на пациентите. Премахвайки устройството, през което работим практически няма период, в който пациентът да се възстановява. Той се изправя и след 1-2 дни след процедурата вече се е прибрал вкъщи. Процедурите се понасят много по-лесно от пациенти с повече придружаващи заболявания и от тези с по-увредено общо състояние. Това важи не само за перкутанните процедури, които ние извършваме, но и за минимално инвазивната кардиохирургия.“, пояснява д-р Чилингиров.

По думите на специалиста интервенционалната кардиология в България е на много високо ниво.

„Ние имаме целия инструментариум, който съществува в световен мащаб и го използваме съвсем активно. Освен стентовете, за които говорих, ние можем да използваме и образни методи. Те могат да ни покажат хода на съда, ако той е запушен. Например можем да направим скенер, чрез апаратура от най-ново поколение и той да ни покаже хода на артерията, откъде трябва да минем, за да отпушим. Можем да изпозлваме вътре-съдови образни методики. При тях ние влизаме със специален, много фин катетър в артерията и виждаме съдовата стена в нейната цялост, както и как трябва да оптимизираме резултата. Можем и да проведем цялата процедура, ръководена от тази образна методика. Всички тези методи се използват от нас в ежедневната практика. Използвайки, особено при комплексни процедури, ние намаляваме риска за пациента и подобряваме дългосрочните резултати, което е и крайната ни цел. Идеята не е да получим добър краткосрочен резултат.“, обясни д-р Чилингиров.

В областта на интервенционаланта кардиология влизат аортните синдроми, периферно-съдовата болест, лечението на запушвания и стеснения на съдовете. Въведени са методи за корекции на калцирания, които се натрупват в артериите. Сред най-съвременните инструменти са ротаблацията, литотрепсията, орбитална атеректомия и др. Всички тези методи на лечение помагат на специалистие по инвазивна кардиология да подготвят съда, така че той да може да бъде излекуван чрез поставяне на стент или на друго устройство.

„Процедурата, която прилагаме се подбира и спрямо изискванията на пациента. Взимат се предвид конкретния проблем, изискванията, анатомията и се избира най-подходящата методика. Съблюдавайки всички придружаващи заболявания на пациента, сложността на процедурата и коронарната му анатомия, ние подбираме най-правилната техника и процедура. Освен това изборът не трябва да се спира само в областта на една специалност. Напротив, решението трябва да бъде мултидисциплинарно. Съществуват групи от специалисти, в нашата сфера това е т.нар. Heart Team, в които се обсъжда всичко, което изброихме. Разглеждаме случая на пациента с конкретното заболяване, статуса му и всички колеги изразяват своята препоръка и мнение, като решението е общо. Има пациенти, при които може да се направи минимално инвазивна хирургия заедно с перкутанна процедура например, които да заменят една отворена хирургия, която изисква по-дълъг период на възстановяване.“, допълни д-р Чилингиров.

По отношение на консултациите с кардиолог, специалистът поясни, че винаги, когато са налични оплаквания е необходимо те да бъдат уточнени. Той напомни и за важността на първичната профилактика, когато човек няма оплаквания, установени заболявания и т.н. Благодарение на нея кардиолозите могат да преценят рисковите фактори, да дадат насоки и препоръки, така че да няма развитие на заболяване в максимално дълъг срок.

„Ние искаме да намалим рисковия профил, да обърнем внимание какво трябва и какво не трябва да се прави, за да може човекът да живее по-дълго време, с по-добро качество. Не искам да се ангажирам с конкретна възраст по отношение на това кога трябва всеки човек да потърси специалист. Тези неща са динамични. При някои хора, които са с много по-изразен рисков профил, с фамилна обремененост (имат роднини с внезапна смърт, сърдечен инфаркт и др.), е необходимо да се направи консултация в по-ранен етап от живота. При други, които водят здравословен начин на живот, имат дълголетници в рода си и т.н. е възможно да се посети кардиолог дори на 50-60-годишна възраст.“, каза д-р Чилингиров.

В края на интервюто в подкаста MedicalTalks специалистът отправи апел:

„Много е модерно, особено при по-възрастните хора в България, да не търсят лекарска помощ. Те казват, че са здрави, че никога в живота си не са посещавали доктор и питат какво се е случило и променило сега. Ами не е станало сега, то се е развило с течение на времето, но никой не му е обърнал внимание. Дали защото пациентът е неглижирал състоянието си или го е било страх. Истината е, че при мен попадат и пациенти, които се страхуват да отидат на лекар. Причината е, че асоциират откриването на проблем с директна тежка операция или прием на голямо количество лекарства, което би влошило качеството им на живота. Искам да кажа на тези пациенти, че когато открием проблем ние ще намерим начин да го лекува и избора ще бъде съгласуван и с тях.“