Какво е да придружаваш близък в болестта?

Днес Световната здравна организация отбелязва Световния ден на психичното здраве. Основната цел на този ден е да се повиши осведомеността за психичните проблеми сред обществото. Друга цел е да мобилизира усилията на хора и организации по целия свят за повече подкрепа и ефективна помощ за онези, които страдат от проблеми с психичното здраве. По този повод днес психолозите от Центъра по клинична психология, психоонкология и психосоматика на Аджибадем Сити Клиник Младост, дават ценни съвети за поведение, в онези ситуации, когато наши близки се сблъскват с тежко заболяване.

----------------------------------

Болестта налага промени в ежедневието и плановете не само на болния човек, но също така и на семейството, и близките му хора. Съпруг, партньор, дете, брат, сестра, приятел, колега или съсед - вие сте ценна подкрепа за този човек. Болните хора често споделят колко важно е за тях да бъдат придружавани и емоционално подкрепяни от своите близки в процеса на лечение.

Възникват много въпроси във връзка с болестта и последиците от нея, на които няма еднозначен отговор. „Как да намалим страданието му?“, „Как да му бъдем максимално полезни и същевременно да съхраним важните за нас неща?“, „Как да направим така, че болестта да не се превърне в основен фокус на ежедневието и връзката ни с болния?“. С други думи – поставя се въпросът как въпреки обстоятелствата, животът да продължи максимално пълноценно?

Появата на болестта предизвиква много силни емоции - тъга, отчаяние, тревога, гняв и усещане за несправедливост, загуба на чувство за сигурност, предвидимост и др. Тези болезнени чувства са напълно нормални и обясними, но са трудни за овладяване, особено в началото. Ще ви трябва време, за да свикнете с всички промени, които се случват. Това е продължителен и нелек процес. Не се обвинявайте, ако не можете да се адаптирате бързо. Осмислянето и споделянето на емоциите са първите стъпки за справянето с тях. Необходимо е те да бъдат идентифицирани, за да бъдат мобилизирани адекватните ресурси за справяне.

Много вероятно е да се наложи да се справяте с колебания в настроението на вашия болен близък. Физическото страдание, промените и ограниченията могат да го направят раздразнителен, затворен и понякога егоцентричен. Това са нормални реакции на болните хора, които не бива да бъдат приемани за чиста монета. Негодуванието и острите думи могат да предизвикат гняв и огорчение във вас. Важно е да се опитате да си давате сметка, че тези състояния не са насочени лично към вас, не са барометър за реалното отношение на вашия близък, а са естествено следствие от болестта. Това разбиране може да ви помогне да не се оттегляте в обидата и да не се възпрепятства диалогът помежду ви. Предизвикателството тук е да намерите адекватен баланс между разбирането и толерантността, и запазването на вашите граници. Това включва признаването на собствените ви негативни чувства от болестта и всички съпътстващи промени, и намирането на начин те да бъдат канализирани, и разтоварени в удачна за вас посока. Това може да бъде разговор с близък човек или консултация с психолог, предприемане на конкретни, целенасочени действия за справяне със ситуацията, физическа активност, духовни практики или хоби, което обичате и дава друга перспектива на ежедневието ви.

• Физически промени

Болестта и лечението причиняват физически промени, които могат значително да променят самооценката на вашия близък – той може да изпитва чувство на неудобство, съмнения в себе си и дори срам. Считайки, че тези промени могат да повлияят на уважението, обичта и привързаността ви към него, той може да се отдръпне и да се оттегли в себе си. Запазването на чувството за собствена стойност и достойнство е сред най-важните аспекти на доброто справяне с болестта и то се постига до голяма степен благодарение на отношението на близките хора към болния човек. Те му служат като огледало и за него е от съществено значение, оглеждайки се в очите на другите, да разпознава себе си като този, който е.

• Преразпределение на ролите

Обикновено болестта налага промяна в семейната организация. Всички членове на семейството, включително и децата, в една или друга степен, се сблъскват с ежедневни промени от битов, организационен и финансов характер, които биха могли да предизвикат напрежение. Преразпределението на ролите може да доведе болния до загуба на обичайната му функция в семейството, което да се отрази много негативно върху образа му за себе си и оттук върху взаимоотношенията ви. Прекаляването с грижите и вниманието към болния може допълнително да го обезсърчи. Той може да се почувства безполезен или прекалено зависим от околните. В такива ситуации лесно възникват конфликти. Запазването на обичайната му позиция в семейството, независимо от настъпилите физически промени, е облекчаващо не само за самия него, а и за близките му, особено за децата. Физическата слабост и неразположение могат да пречат да кажем на спортуването с децата или на получаването на обичайния доход, но по никакъв начин не влияят върху даването на родителска опора например.

• Децата

От най-ранна възраст, децата са чувствителни към всички събития, които се случват в непосредственото им обкръжение – те ги възприемат, но не ги разбират точно. Препоръчително е детето да бъде информирано за болестта на близкия човек (родител, баба, дядо или друг човек), с адаптирани към неговата възраст обяснения. Ако в семейството не се споменава нищо за случващото се, детето е възможно да започне да се чувства тревожно и изолирано, както и да изгради свои понякога много по-плашещи представи, които да не споделя. На пръв поглед може да изглежда, че детето не се интересува от болестта, но да се появят промени в поведението му, като например затруднения в училище или детската градина.

Разговорите с детето не само му дават обяснение за това, което то усеща и забелязва, но и възстановяват чувството му за сигурност и му дават възможност да споделя мислите и опасенията си. Обикновено родителите се безпокоят да говорят открито с децата, защото считат, че така ги обременяват, и а поради страха от собствените си емоции в този момент или от въпросите на детето. Затова е добре родителят да проведе този разговор тогава, когато се чувства готов за него, а ако счита, че не може да се справи, би могъл да помоли друг близък до детето възрастен да поговори с него. Също така, нека родителят не се притеснява понякога да не знае и да няма всички отговори. Основното, от което детето се нуждае е да се чувства защитено. Същественото за него в този момент е да се поддържа максимално близък до обичайния му ритъм на живот – училище, извънкласни занимания и игра, което му дава чувство за стабилност и устойчива грижа, въпреки болестта.

• Преумората

Възможно е да изпитвате умора и да имате усещането, че не можете да направите всичко сами, дори и само поради липса на време. Може да бъдете претоварени с допълнителни задачи, финансови грижи, липса на свободно време и същевременно тревога за състоянието на любимия човек. След като сте наясно в кои области изпитвате затруднения, не се колебайте да поискате помощ и да приемете подкрепа от хората около вас. Колкото и трудно (дори невъзможно) да ви изглежда понякога, е добре да обърнете специално внимание на грижата за себе си като също толкова значим фактор за доброто справяне с болестта, както и грижата за вашия близък. Възможно е да изпитвате чувство за вина да го направите предвид обстоятелствата, но е важно за всички да оценявате трезво ситуацията и границите на своите възможности. Позволете си, макар и за кратко, да се оттегляте, за да можете да се върнете към обгрижването с нови сили.

• Ограничаване на обсега на болестта

Болестта има тенденцията да заема централно място в съзнанието и отношенията на хората около болните. Рискът от това е тя да засенчи всички други аспекти на живота и общуването и да се настани и там, където може и да я няма. Колкото и трудни, и притискащи да са обстоятелствата понякога, остава избор на отделния човек да се опита максимално да компенсира и ограничи нейните посегателства - да приеме липсващото и да търси помагащото и ценното. Защото борбата с болестта по своята същност, е борбата за запазването на радостта от живеенето.