Рискови фактори при болест на Крон

Участието на мултидисциплинарен екип, познаващ заболяването е ключът към лечението

Какво е болест на Крон и как може да се предпазим, разказва проф. Стоян Ханджиев, дм, началник Клиника по гастроентерология и хепатология в Аджибадем Сити Клиник Младост.

Какво представлява болестта на Крон и с какво се различава от улцерозния колит?

Болестта на Крон е хронично рецидивиращо възпалително заболяване, което засяга гастроинтестиналния тракт. Улцерозният колит засяга предимно дебелото черво, което е и основната разлика с болестта на Крон.

Болестта на Крон може ли да предизвика улцерозен колит?

По-скоро е възможен обратния вариант. Това, което наблюдаваме в ежедневна ни практика е, че заболяването може да конвертира в своята еволюция и улцерозният колит да се трансформира в болест на Крон.

Това генетични заболявания ли са?

При болестта на Крон има достатъчно натрупани доказателства, че присъства генетичния елемент, както и при улцерозния колит, но също така, това е само един от рисковите фактори.

Кои са основните рискови фактори, предразполагащи към болестта на Крон?

Рисковите фактори най-често включват тютюнопушенето, като според някои автори около 20-24% е в основата на развитието на болестта на Крон. Определено влияние оказват контрацептивите, нестероидните противовъзпалителни средства, обездвижването, наднормено тегло и още редица други фактори, които могат да присъстват при това заболяване - замърсители от различен произход – хром, въглищен прах и др.

Какви изследвания се използват за поставяме на диагноза – болест на Крон?

Ендоскопското изследване / гастроскопия и колоноскопия / с биопсия е най-добрия диагностичен метод. При превантивно ендоскопиране се установява заболяването, дори и при отсъствие на клинична изява.

В какво се състои лечението на болестта на Крон

Едно от прилаганите средства е монотерапия с конвенционалните кортикостероиди. При пациенти, които не понасят лечение с кортикостероиди , се прилага т.н. 5-аминосалицилова киселина. Разбира се, голямото постижение за последните десетилетия е въвеждането на т.н. анти-TNF агенти, които са революционни в лечението на това заболяване. Но, няма нито един медикамент от изброените групи, който сам по себе си да е панацея за заболяването. Всичко е въпрос на комплексна мултидисциплинарна оценка.

Статията е публикувана със съкращения. Пълното интервю на проф. Ханджиев може да прочетете на страниците на вестник “Доктор”, брой от 28 февруари, 2022 г.

------------------------------------------------------------------------