Стартира информационната кампания за рака на простатата „Заедно срещу рака на простатата“, която тази година се провежда под мотото „Моето здраве е моя отговорност“.  Инициативата, която е обвързана със Световния месец, посветен на мъжкото здраве – ноември, се провежда за шеста поредна година в партньорство с Българското онкологично научно дружество (БОНД) и Българското урологично дружество (БУД).

"При рака на простатата има възможности да се изследва един много специфичен антиген, елементарен прост маркер - това е т.н. простатно специфичен антиген, който е известен като PSA. Той в огромна степен е показателен затова дали има някакъв сигнал за заболяване, не казвам точно рак, защото в малък процент от случаите той може да се покачи при възпалителни и други състояние на простатата. Но винаги дава информация, че има нещо нередно в простатната жлеза", коментира Проф. Дудов, председател на БОНД и завеждащ Клиниката по медицинска онкология на Acibadem City Clinic Младост.

Проф. Дудов отбеляза, че развитието на рака на простатата няма собствени симптоми и това го прави още по-коварен. Въпреки това изследването PSA е сред най-лесните за ранно откриване видове рак. 

Едни от най-разпространените симптоми са затрудненото уриниране, наличието на жилки кръв в спермата и осезаемо намаляване количеството семенна течност. Така или иначе това също не е белег, че един мъж има рак на простатата. Затова винаги е хубаво, да се даде кръв, която да се изследва за туморния маркер PSA. Ако той вече е завишен, тогава урологът трябва да прецени дали се касае за нещо, което не представлява сериозно притеснение и може да се коригира с медикаменти, или е въпрос за рак на простатата в ранен стадии.

Когато само маркерът е завишен и нещата са в ранен стадии, то ракът би могъл абсолютно да се излекува.

Очаква се до края на 2023 г. в България да започне въвеждането на скрининга на рака на простата, млечната жлеза и маточната шийка. Проф. Дудов отбеляза, че рискът от развитие на рак на простатата при мъжете под 75-годишна възраст се среща при един на 12 души, а рискът от смърт от заболяването преди навършване на тази възраст – при един на 103 мъже в Европа.

"Следващата стъпка е ракът на дебелото черво, като до 2024 г. трябва да сме изравнили възможностите си с тези на европейските страни. Има сума, която ЕК е отделила за това присъединяване на страни с липса на скринингови програми", споделя проф. Дудов.

Целия разговор с проф. д-р Асен Дудов можете да чуете в звуковия файл тук.