При упорита кашлица, задух, бодежи в гърдите прегледът при лекар не се отлага

Проф. Дудов, белодробният рак е сред водещите онкозаболявания по заболеваемост, смъртност, социална значимост в България и в цял свят, а профилактиката е един от акцентите в усилията за овладяване на тази тенденция. Какво може да направи човек в активна възраст, за да си осигури адекватна профилактика на белодробното здраве?

Когато се говори за профилактика, се разбира не само ранна диагностика, но и предпазване - превенция на белодробното здраве. Тези понятия, които са синоними, са свързани най-вече с фактори на околната среда. Всички отчитаме колко замърсен е въздухът, понякога дори виждаме смога и няма нужда от специализирани изследвания. Възниква обаче въпросът какви частици съдържа замърсеният въздух и кои от тях са канцерогени и в каква концентрация, особено свързаните с работата на двигателите с вътрешно горене и някои производства. При тях има доказани канцерогени и във въздуха има такова замърсяване. В тези случаи профилактиката не е свързана с поведението, защото не можем да контролираме околната среда, а с други мерки, институционални. Сега дори сме облагодетелствани от носенето на маски, защото те действат като филтър за някои от тези частици.

Друга причина, която се изтъква като фактор за белодробен рак, е газът радон, който се задържа в определено количество в по-високите сгради. Затова при новите строителства в развитите страни се поставят специални шахти за отлагане на радона. Азбестът е доказан канцероген, спрян е отдавна от производство и би трябвало този тип плоскости или други изделия, използвани в миналото, да са демонтирани.

Чрез поведението си човек може да намали и да преустанови друг фактор - тютюнопушенето. За съжаление България е на едно от първите места по обем изпушени цигари в Европа, който особено в огромни размери неминуемо води до изключително влошаване на белодробното здраве - не само до рак, а и до по-бързо и по-често развиващи се заболявания като емфизем и хронично бронхо-белодробни заболявания. Тютюнопушенето унищожава ресничестия епител - малките нишки, които се движат постоянно в нашето белодробно дърво и обхващат навлизащите прахови частици, също някои бактерии и ги извеждат механично. При пушачите самоочистващата се функция на белите дробове намалява, натрупват се катрани, прахови частици, а заедно с тях и количеството канцерогени, които биха могли да въздействат.

Има и други фактори - например наднорменото тегло и при двата пола, прекомерната консумация на алкохол и особено на концентрати и др. Като казваме, че трябва да се ограничи пушенето, алкохолът, често това остават просто добри пожелания. Те са свързани с начина на живот, за който казваме, че ще променим в някакъв бъдещ момент, но най-често това не става. По тази причина в Западна Европа и САЩ започна налагането на допълнителни акцизи върху тютюневите изделия и алкохола, които директно отиват като финансов инструмент в здравеопазването и по-специално за борбата с рака. Това е особено важно, тъй като чрез Европейския план за борба с рака, който бе представен тази година и ще заработи ефективно в ЕС от следващата година в годините занапред, се предвиждат такива мерки за намаляване на честотата на рака на белия дроб. Те са свързани с допълнителни акцизи върху алкохола, тютюневите изделия и някои други фактори на бита, които са излишно химизирани и биха могли да провокират тези спонтанни генетични мутации, които са в основата на повечето случаи на белодробен рак. Разбира се, съществува и факторът фамилно предразположение - тези хора трябва да полагат много по-големи усилия, доколкото зависи от тях, за да се предпазят от развитие на заболяването.

 Здравето е и лична отговорност, така че стигаме до въпроса какво може да направи човек по отношение на профилактичните прегледи на белите дробове.

Категорично една снимка не може да даде достатъчно информация за това дали човек има белодробно онкологично заболяване. Чрез класическо рентгеново изследване може да се види първичен рак на белия дроб, но в напреднал стадий. Целта е да се открие рано, още в субклиничния стадий и затова трябва да се направи компютърна томография (скенер). Това изследване е показано особено за хората с фамилно предразположение - подчертавам го, защото далеч не всеки трябва да се втурне към този метод. Скенерът трябва да бъде с минимално лъчево натоварване, нарича се нискодозов скенер. Има скенери с такъв софтуер, който се използва с профилактични цели за хора с фамилна обремененост и при наличие на някои генетични фактори.

Адекватната профилактика на белодробното здраве се състои в поне един задълбочен преглед при белодробен специалист годишно, без това непременно да означава и скенер. Такъв метод на изследване се провежда през година или две при пряко застрашени хора. При някои е достатъчно да се прави функционално изследване на дишането - то показва на ранен стадий някакво нарушение на дишането, което би могло да насочва към някакво белодробно заболяване, от безобидно до по-сериозно.

Какво да предприемат хора със съмнение за рак на белия дроб?

- При пациенти със съмнение за сериозно заболяване, при някои има директно съмнение за онкозаболяване, моят съвет е в тези смутни времена, когато повечето белодробни структури са превърнати в COVID звена, пациентът да се обръща директно към най-близкия онкологичен център. Колегите медицински онколози ще преценят дали според симптомите трябва да се направи скенер, пълна кръвна картина и всичко необходимо за изясняване на състоянието. Уместно е в сегашната пандемична ситуация пациентите да скъсят пътя към диагностиката. Българската здравна система има много какво да подобрява, но хубавото е, че българските пациенти имат улеснен достъп до специалист - по принцип, а дори и в усложнената обстановка заради COVID. Затова не е оправдано пациенти с тежка, продължителна кашлица, с бодежи в гръдния кош, понякога дори с кръвохрак, което често е късен признак на белодробен рак, със задух, увеличени лимфни възли и с други повтарящи се оплаквания от страна на гръдния кош да изчакват с месеци, преди да се обърнат към лекар. Това е предпоставка лечението да не бъде толкова успешно, колкото в началните стадии. При вече развито заболяване пациентът трябва да бъде много стриктен в интервалите, определени за лечението от неговия медицински онколог.

Какви са най-новите достижения на науката в лекарствената терапия на рака на белия дроб? Какво е предимството за пациента и имат ли достъп българските пациенти?

- Лечението може да бъде оперативно, може да е съчетание между хирургия и химиотерапия, а сега вече имаме и възможности за биологични иновативни лечения. Такова е например прицелното лечение, за което някои недребноклетъчни карциноми се изследват от колегите генетици - те ни дават информация за биомаркери, тези невидими ключалки, за които можем да използваме ключовете на прицелната терапия. Това са прицелните, таргетните лекарства, действащи избирателно върху биомаркерите и повлияващи туморните клетки с минимално засягане на здравите. Най-съвременният метод в медицинската онкология е имуноонкологичното лечение - има регистрирани и вече широко използвани лекарства в България. За да се прилагат при дадени пациенти - с недребноклетъчен, вече и с дребноклетъчен белодробен рак, те трябва да бъдат изследвани по специален начин, като се търсят определени маркери, наречени PDL. Ако пациентите имат една или друга изява (експресия) на този маркер, може да се включи имуноонкологична терапия, която обучава определени части от имунната система, така че тя да разпознава като чужди туморните клетки и да въздейства много мощно. Това не е просто сбор от безобидни лекарства, още по-малко растителни производни, които общо напрягат имунитета. Става дума за високотехнологични биологични лекарства, които така силно форсират определени части от имунитета, че ако той по погрешка разпознае нормални части на тялото като туморни - това се случва понякога, за съжаление, може да има нежелани реакции. Затова този метод се практикува само от специалистите по медицинска онкология.

Каква ще е ползата за пациентите от Европейския план за борба с рака?

- Чрез приемането на Европейския противораков план навлизаме в ново начало на лечението на рака изобщо, не само на белодробния рак, тъй като той постави в центъра на здравеопазването в Европа това лечение. Планът е основан на 4 стълба: превенция, ранна диагностика - скринингови програми, като се предвижда да се осъществи и програма за белодробен рак, иновативно лечение, качество на живот на пациентите и тяхната социална рехабилитация. В България предстои много работа по тези направления, но трябва да вървим напред и не само териториално да сме в Европа и юридически част от общността на европейските държави. Българското онкологично научно дружество (БОНД) си постави за цел да направи необходимите стъпки за приобщаването на България към Европейския противораков план, влезе в контакт със структурите, работещи по темата, както и с екипа на европейския комисар по здравеопазването Стела Кириакиду. БОНД обедини и останалите онкологични структури в страната. За целите на оперативната си работа избра национален координатор - Росен Димитров, и излъчи експертен съвет, който ще се занимава с текущите решения и стъпки по въвеждането на противораковия план в страната.

Ракът вече се нареди на едно ниво със сърдечно-съдовите заболявания по честота, очаква се до 2030 г. увеличаване на случаите с 25%. Това значи, че ракът ще бъде първенец по болестност и смъртност.

Само през 2020 г. в Европа общо от рак са заболели 2.7 млн. души, а 1.3 млн. са починали. Страните от ЕС са дали общо 97 млрд. евро във връзка с рака. Това показва колко е важно да се присъединим към Европейския план и целият процес от превенцията до качеството на живот на онкопациентите да бъде поставен на много по-високо качествено ниво.