Неврологични нарушения при диабет

Захарният диабет е заболяване, при което има трайно повишение в стойностите на кръвната захар, водещо до необратими увреждания в целия организъм. Това е една от най-разпространените социално-значими болести на нашето съвремие, чиято честота ежегодно нараства. Нейните последствия „крадат“ значителна част от качеството и продължителността на живота при хора в активна възраст. Разпространението на диабетните усложнения също прогресивно расте. Те се разделят условно на макро- и микросъдови. Първите засягат големите съдове и водят до по-често настъпване на миокарден инфаркт, инсулт или запушване на артериите на краката. Другата група са микросъдовите усложнения, които поразяват малките съдове на ретината, бъбреците и нервите. Последните са водеща причина за слепота, бъбречна недостатъчност и ампутации на стъпалата. Добрата новина е, че тези усложнения са потенциално предотвратими при ранно откриване и правилно лечение. Успехът на този процес е гарантиран единствено при активното участие както на лекаря, така и на пациента.

Д-р Ваня Денева дм, невролог в Диагностично-консултативния център на Acibadem City Clinic Младост, ще участва в дискусия на тема “Диабет и неврологични проблеми”, част от кампанията на i-Health Bulgaria и PHOENIX Pharma Bulgaria. Можете да се включите с въпроси на официалния You Tube канал на кампанията тук на 28 април от 18.30 - 19.30 часа.

- Какви са неврологичните нарушения при диабет?

Продължителното завишение на нивата на кръвната захар причинява както директна
токсична увреда на нервните влакна, така и нарушение в кръвоснабдяването на нервните
структури. Увреждания, свързани с микроциркулацията или т.н. микроангиопатия са един от факторите за развитие на диабетната невропатия и мозъчна левкопатия. Засягането на по-големите съдове от атеросклероза, в чието развитие диабетът има водеща роля, е причина за мозъчно-съдови инциденти като исхемичен или хеморагичен инсулт. От друга страна обмяната на глюкозата играе основна роля за нормалното мозъчно функциониране. Молекулните промени в централната нервна система, дължащи се на хронична хипергликемия, могат да бъдат причина за психиатрични заболявания при пациенти с метаболитен синдром, тъй като хранителните въглехидрати и протеини влияят на плазмените концентрации на много невротрансмитери, участващи в мозъчната функция.

Депресия, тревожност и когнитивни нарушения се наблюдават при голям процент от хората с диабет. Комплексно е въздействието на хипергликемията и за поява и развитие на съдова деменция и болест на Алцхаймер, които също бележат ръст с увеличаване на средната продължителност на живота.
Симптомите на увреждане на централната и периферната нервна система при диабет се развиват бавно, което при редовно проследяване позволява ранно откриване и предотвратяване на усложненията.

 - Как да се избегнат неврологичните усложнения при диабет?

Веднъж настъпили неврологичните усложнения трудно могат да бъдат повлияни, поради ограничените възможности на нервната система за регенерация. Затова основен приоритет на всички здравни специалисти, свързани с грижата за пациенти с диабет е ранната диагностика и запознаването с възможностите за профилактика. Разбирането и активното участие от страна на пациента, са ключови за предотвратяване на необратими и често инвалидизиращи състояния като напр. исхемичен инсулт и тежката диабетна невропатия с диабетно стъпало.

Контролирането на кръвната захар възможно най-близо до целевия диапазон е най-добрият начин за предотвратяване или забавяне на увреждането на нервите. От проведени клинични наблюдения при диабетици се доказва, че спазването на някои допълнителни препоръки подобряват или забавят развитието на неврологичните усложнения, независимо от етапа, в който започнат да се прилагат. Такива са:

• Поддържане на стойности на артериалното налягане под 140/90 mm Hg.
• Редовна физическа активност, която да включва най- малко 30 минути аеробни упражнения 4- 5 пъти седмично;
• Отслабване при наличие на наднормено тегло;
• Ограничение или избягване на употребата на алкохол;
• Спиране на тютюнопушенето;
• Следване на план за здравословно хранене, например средиземноморска диета;
• Редовен прием на лекарства, както са предписани от проследяващия лекар и регулярни медицински прегледи.

Тези препоръки трябва да бъдат предоставяни своевременно при установяване на диабет или на инсулинова резистентност. От най-ранен етап на заболяването пациентите трябва да бъдат стимулирани към постигане на оптимален гликемичен контрол и към подобряване на здравословните си навици ежедневно.
При настъпване на неврологични оплаквания обаче, те трябва да се оценят от специалист и да се прецени нуждата от допълнителни изследвания или терапия.

Обнадеждаваща е появата в последните няколко години на нови групи медикаменти за лечение на диабет (GLP1 рецепторните агонисти, SGLT2 инхибитори и др.), които доказано подобряват контрола на кръвно-захарните нива и намаляват чувствително процента на вторичните усложнения. Тяхната употреба е особено препоръчителна при хора със съпътстваща атеросклеротична съдова болест или преживени съдови инциденти. Тези медикаменти са налични у нас и е задача на специалистите да оптимизират терапевтичния подход при тези пациенти.