Как се измерва правилно артериално налягане?

Артериалното налягане се променя постоянно според нуждите на организма. Така например, то е най-ниско по време на дълбок сън, а най-високо при стрес, физическо усилие, дискомфорт или болка. Разбирането, че някой може да поддържа постоянно 120/80mmHg е неиздържано от медицинска гледна точка.

Противно на общоприетото схващане, промените в артериалното налягане най-често не се усещат. Kогато налягането се измерва само по време на дискомфорт е много трудно да се разграничи дали дискомофортът е причинен от високо АН или обратното. Поради тази причина е желателно да има проведени повече измервания при липса на оплаквания – това ни дава представа за така нареченото "базово" или обичайно артериално налягане.

Как се измерва правилно артериално налягане?

• Правилото е кръвното налягне да се измерва в състояние на душевен и физически покой, в седнало положение на стол с твърда облегалка, с подпряна на маса или бюро ръка.
• Измерванията трябва да са при празен пикочен мехур, преди кафе, цигара или храна. Прост пример – пълният пикочен мехур и позивите за уриниране водят до 20mmHg по-високо АН, в сравнение с измереното на празен мехур.
• По време на измерванията не трябва да се говори или да се гледа телевизия.
• Мобилният телефон е желателно да не звъни по време на измерванията.
• Ако преди измерването е имало психоемоционално напрежение или физическо усилие е необходимо да минат поне 30 мин. и пациентът да е напълно спокоен.

Тук следва да се добави, че е желателно да се провеждат 3 измервания през няколко минути, тъй като при част от пациентите има „емоционална оцветка“ и първото измерване е значително по-високо от 2-то и 3-тото. В такава ситуация игнорираме 1-то измерване и използваме средно аритметично от 2-то и 3-тото.

Ако има постоянна разлика в измерванията между двете ръце се използва ръката с по-високото артериално налягане. От голяма помощ за лекарите е т.н. дневник, в който пациентът е записвал стойностите на артериалното си налягане през последните 1 или 2 седмици. В него се записват сутрешни - веднага след ставане, но на празен пикочен мехур и вечерни измервания - в състояние на покой, но преди вечеря и питие. При наличие на оплаквания, те трябва да се описват допълнително.

Какво да правим ако въпреки това, че всички условия по-горе са спазени, а АН е много високо?

• Ако АН е леко повишено, например 145/93mmHg, не е необходимо да се предприемат действия. Препоръчва се да се измести следващият прием на лекарства да е по-рано.
• При >160/100mmHg и наличие на оплаквания следва да се помисли за прием на допълнителен медикамент. Тук е важно да се уточни, че е желателно медикаментът да е по-плавно действащ от обичайно използвания в България хлофазолин.  Резките спадове в кръвното са изключително вредни за мозъчното кръвообращение и могат да причинят по-голям проблем, включително инсулт. Обсъждането кой медикамент е най-подходящ за конкретния пациент става само след консултация с лекуващия му лекар.  Честа грешка при липса на насоки е да се приема неподходящ медикамент, който не е съвместим с текущите, да се надвишават максималните дози, или да се използват 2 медикамента от един и същи лекарствен клас.
  

Какви могат да бъдат причините за пик или чести дестабилизации на АН?

• Нервно-психично напрежение – в момента, в който пациентът се успокои, кръвното ще спадне от само себе си, не е необходимо да се приемат антихипертензивни медикаменти
• Тежко физическо усилие – отново, в момента, в който пациентът се успокои и отпочине, кръвното ще се нормализира
• Преяждане със солена храна – чест проблем при много пациенти, особено по празниците. Желателно е пациентите да променят хранително-диетичните си навици. Препоръчва се храната да се опитва преди да солят и да използват соли с по-ниско съдържание на NaCl. Ако все пак кръвното е много високо, приемът на ниска доза диуретик обикновенно го стабилизира
• Прекалена употреба на алкохол и цигари – желателно е да се избягва прекаляване, при цигарите ефектът обикновено е веднага след препушването, а при алкохола – на следващата сутрин
• Рязка промяна във времето – много пациенти са чувствителни на промените във времето, по правило АН е по-ниско в жегите, и по-високо в студените дни (разбира се, има изключение). Най-често дестабилизацията е в преходните сезони. При много пациенти се справяме успешно с този проблем като използваме по-ниски дози на медикамнтите през лятото и по-високи през зимата.

--------------------

Д-р Александър Носиков е кардиолог в екипа на Диагностично – консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Можете да запишете час за преглед на *5544 с опция Младост или чрез онлайн платформата на Супердок тук.