Скринингът е най-важният елемент на профилактиката на рака на гърдата, а ранното лечение означава повече оздравели хора", посочи пред БНР “Христо Ботев” доц. д-р Веселка Стойнова, завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.


Доц. д-р  Веселка Стойнова един от водещите специалисти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия. Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското дружество по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското дружество по кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за изготвяне на правила за добра медицинска практика в областта на рентгенологията и онкологията. Днес тя отговаря най-важните въпроси свързани с рака на гърдата пред БНР “Христо Ботев”. Цялото интервю може да чуете тук.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"В България продължава да липсва регистър на онкоболните, а скринингът за рак на гърдата продължава да бъде на локално ниво, без да обхваща територията на цялата страна. Лекарите разчитат на информираността и добрата воля на отделната жена, защото няма скринингов план за рак на гърдата. Досега не сме имали никога работещ противораков план. Няма нито една работеща скринингова програма в България, така че с приемането му, следвайки европейските препоръки и директиви, ние трябва да се ангажираме с организиране на скрининговите програми", коментира Стойнова.

Според нея е необходимо всяка жена след 40-годишна възраст да прави своята скринингова мамография. За да проработи противораков план трябва да бъдат проследявани рисковите групи по различен начин от стандартния. Това включва и ангажиране на личния лекар, за да има и принудителен елемент, който да задължава повече жени да го правят. Ето защо скринингът представлява сложна комплексна програма, добави тя.

Доц. Стойнова отбеляза, че съвременният начин на живот дава своето отражение и се наблюдава спад във възрастта при пациентки с рак на гърдата. Научните онкологични дружества препоръчват жените да започнат профилактични прегледи на 40 години, а жените с фамилна обремененост и други рискови фактори - дори по-рано.

На въпроса кой поставя диагнозата "рак на гърда", доц. Стойнова уточни следното: "Фактът, че един лекар е образен диагностик-мамолог означава, че това е човекът, който поставя диагнозата с образни методи. Гингекологът-мамолог и хирургът-мамолог не разполагат нито с мамограф, нито с магнитен резонанс. Да, те са хората, които лекуват - те могат да оперират тази жена, но диагностиката, включително и биопсията на съмнителната за тумор находка, се правят от образен диагностик. Ако една жена се съмнява за рак на гърдата, то тя трябва да посети първо рентгенолог-мамолог за мамография или друг образен метод.

Извън скрининговата мамография има доста богат арсенал от методи за преглед на гърдите. "Ултразвукът е най-лесният и най-евтин, т.е. икономически изгоден, като допълващ метод за изследване на гърдите при по-млади жени. Но когато има оплаквания или има рискове, тогава магнитният резонанс е метод на избор и няма рентгеново лъчение. Ехографът е ориентировъчен метод“, посочва доц. Стойнова.

Призивът на доц. д-р Стойнева е всяка жена да не се страхува от мамографията, а да я прави редовно. Да среща своя мамолог-рентгенолог на две години, ако няма рискови фактори, нека всяка година да се преглежда. Това е изключително полезно изследване, отколкото вредата от рентгеновите лъчи.