Д-р Увалиев: Опитвам да постигна и невъзможното, когато се боря за човешки живот

Д-р Николай Увалиев е завеждащ Отделение по Анестезиология и интензивно лечение в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост. Той провежда интензивно лечение на пациенти в критично състояние, а по време на Covid-19 пандемията, той и екипът му бяха на първа линия в битката срещу Ковид-19, лекувайки пациенти в интензивното отделение на болницата. Повече за работата му преди, по време и след пандемията от Ковид, вижте в следващите няколко реда.

---------------------------------------------------------------------------------------

• Д-р Увалиев, вие сте на първа линия от самото начало на пандемията, какво научихте от изминалите вече две години?

Това бяха изключително важни години в моя живот. Преди това живеех с идеята, че съм видял всичко, а в един момент се оказва, че тепърва има какво да видим и на какво да се научим. Предизвикателствата, за добро или лошо, продължават. Това е и главният извод - да бъдем готови да се сблъскаме с всичко, което ни очаква в бъдеще и което ще ни предложи съдбата. Да се адаптираме.

• Свикнахме ли със страха, с вируса, с това да се пазим повече?

Странно е, но аз не съм изпитвал страх. В лекарската професия рядко има място за страх. Смело мога да заявя, че екипът ни в Ковид отделението, който работи активно през този период от пандемията, не е изпитвал страх. За нас най-трудните моменти бяха тези, когато се чувствахме напълно безсилни, въпреки усилията, които полагахме. За съжаление, това беше част от нашето ежедневие дълги месеци. Много от пациентите, които не оцеляха, идваха при нас с крайна степен на белодробна увреда. Там "изходът" често беше предизвестен, но мога да кажа, че сме се борили докрай. Тоест това, което е било възможно сме опитали да го направим, за съжаление, в една част от случаите резултатите не бяха такива, каквито искахме.

• Всеки ден сте в битка за запазване на живота, как успявате да се справите след опустошението на една смърт?
  

Повече от 20 години се занимавам с тежко болни и смъртта не е нещо рядко в нашата специалност. Ние сме последната инстанция - интензивно отделение. Факт е, обаче, че по време на Kовид ние се сблъскахме с нещо, което не бяхме виждали. Говоря за всички колеги в болницата. Това беше един момент на голямо изпитание за всички нас през тези дълги месеци. Щастлив съм, че в процеса на работа успяхме да помогнем на много хора. Вярвам, че направихме и невъзможното и съм изключително благодарен на екипа.  

• Имате ли методи за успокоение, как се разсейвате от работното ежедневие?
  

По време на най-големите пикове на пандемията, това беше абсолютно невъзможно, тъй като през по-голямата част от денонощието аз бях в болницата. Особено в самото начало, когато тепърва се учихме, търсихме правилния път и протокол за лечение. Дните се сливаха и нямаше възможност за почивка. Тогава голяма част от времето ми беше свързано с болничната среда и пациентите. Аз съм свикнал на натоварвания и това не ми тежи. Когато съм имал възможност да избягам от ежедневието, съм "бягал" извън София, пътувайки.

• С това динамично ежедневието на един специалист в интензивен и реанимационен сектор, как реагирахте, когато дъщеря ви започна работа при вас в отделението?
  

Позитивно. Не само към нейното идване, но и към идването на всички колеги студенти. Това беше нейно решение, аз не бих я спрял. Особено в онзи момент, когато един млад специалист трябва да набира опит, да вижда различни аспекти от медицината. Това е безценен опит и в никакъв случай не съм го поставял под въпрос. Използвам възможността да благодаря на всички колеги студенти и да кажа съвсем отговорно, че без тяхната помощ, ние нямаше да се справим. Те бяха една неотменна част от целия лечебен процес и благодарение на тях успяхме да помогнем на много хора. Вярвам, че подкрепата беше взаимна, тъй като тези две години, те имаха възможност да видят неща, които няма къде да срещнат като студенти, а може би и като лекари после. Това определено си беше една школа, която, надявам се, ги научи на много неща и това ще им бъде само от полза. Всички те се справиха изключително успешно и им благодарим още веднъж за това, което направиха.

• Опитът в реална среда не плаши ли?

Не, напротив - мотивира. Особено, когато нещата се случват по правилния начин. Имахме колеги студенти, които дойдоха от други болници. Срещнаха се с нашите правила и процеси, запознаха се с JCI стандартите, с които работим, видяха отношението ни към пациента. Дадоха ни много висока оценка, бяха положително изненадани. За мен като завеждащ на отделението, това може само да ме радва. Това означава, че младите лекари ще го приемат и ще го търсят като ниво. Дай боже да го намерят на повече места, а ако не го намерят - да го изискват, а защо не и да го създадат. Те са бъдещето, трябва да знаят, че могат и трябва да търсят най-доброто.

• Те започнаха професионалния си път с най-тежката ситуация, която може да се случи на млад специалист - пандемия?

Категорично. В началото повечето от тях бяха без достатъчно опит, но в тези 2 години придобиха изключителен напредък - и като отношение към пациента, и като клинично мислене в процеса на лечение. Това ще им е от огромна полза.

• Има ли семейство в реанимацията?

Да, има. Ние сме едно семейство. Много често прекарваме повече време заедно в болницата, отколкото в домовете си. И имаме и спорове, разбира се, и добри моменти, точно както в едно истинско семейство. Факт е, обаче, че ако го няма духа и разбирателството, трудно биха се постигнали добри резултати, което е най-важното. 

• Кой пациент в практиката си ще помните винаги?

Имам няколко случаи, които ще помня цял живот, но определено от периода на Ковид са най-запомнящите се. Идентични са като тежест и като болни, които са били в критично състояние. Определено нашият най-голям успех беше един млад мъж на 32г., който лекувахме близо 6 месеца. Той премина през всички кръгове на ада и оцеля. Знам, че днес е в съвсем добро състояние и с добро качество на живот, въпреки изпитанията. В този случай той имаше и много силна подкрепа от личен характер, което също има огромно значение за целия процес на лечение. Нашият екип беше непрекъснато с него, той живя близо половин година в болницата. В един момент не беше просто пациент, беше един от нас. Радвам се, че успяхме заедно, защото в много моменти състоянието му беше критично.

• Затова не се отказвате?

Не, не се отказваме. Понякога това може би е трудно за хората около мен, но така съм научен - опитвам да постигна и невъзможното, когато се боря за човешки живот. Естествено, в много случаи има и разочарования, но при положителен резултат - удовлетворението е огромно. Щастлив съм, че съм заобиколен от екип и колеги, които ме подкрепят в тази трудна мисия.

• Ако не бяхте избрали професията лекар с какво друго бихте се занимавали?

Много пъти съм си го задавал този въпрос. Аз съм лекар, и медицината, макар да ми е и "взела" много, е моето амплоа и аз съм намерил реализацията на живота си в тази професия. Направил съм правилния избор.

• Какво е вашето послание към всички млади хора, които обмислят да поемат по пътя на лекарската професия?

Това е един доста труден път, особено в България. Затова и първото нещо, което трябва да имат, е търпение. В  медицината процесите не се случват така бързо, както им се иска на младите хора, по ред причини. Едно време дори се случваха по-бавно, отколкото би трябвало да е необходимо. Това е едно предизвикателство, което е за цял живот и ученето е безкрайно. В нашата професия, който каже, че се е научил, най-вероятно лъже. Това е един постоянен процес на учене и самоусъвършенстване. Видях много млади, умни и способни студенти при нас, които, ако останат в България, биха имали добро бъдеще. Важното е да попаднат в позитивна среда и условия, където могат да се развиват. 

• Какъв съвет бихте дали на себе си, ако можехте да се върнете години назад, когато сте били студент?

Бих посъветвал не само себе си, а всеки човек да се стреми да прави най-доброто, което му позволяват условията. Ако тези условия не му позволяват, то да търси по-добри и по-добри. Само така ще се чувства удовлетворен и на мястото си. Няма място за компромиси в тази професия.