Д-р Носиков: Холестеролът, кръвното и диабетът нито „болят, нито сърбят“ и си остават проблем за цял живот

Д-р Александър Носиков е кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит, от които 7 е работил във Великобритания. Активен лектор, включително и на международни конгреси, експерт по ехокардиография, част от изпитната комисия на Европейското дружество по кардиология за акредитация по трансторакална ехокардиография. Завършил е 2-годишен курс в Лондон по лечение и диагностика на сърдечната недостатъчност през 2019-2021 г. През последните години е с основен интерес към профилактиката, превантивната кардиология, лечението на артериалната хипертония и дислипидемиите, както и кардио-онкологията. 

Как се справят българите с рисковите фактори за своето здраве и въобще къде се намира страната ни спрямо другите държави по този показател?

• Сърдечно-съдовите проблеми остават водеща причина за заболеваемост по света и в Европа. На 2-ро място са онкологичните заболявания. България остава една от държавите в ЕС с най-лоши здравни показатели – по отношение на заболеваемост, инвалидност, продължителност на живота. Причините за това са разнообразни, но, най-общо казано, включват следните проблеми, състояния и заболявания
• Артериална хипертония (високо кръвно налягане) – водещ рисков фактор за инсулт и други заболявания. Противно на общоприетото схващане най-често не води до никакви симптоми. Смята се, че около 2 милиона българи страдат от нея и че между 2/3 и ¾ от тях са или нелекувани или недостатъчно добре лекувани. Тук е важно да се каже, че концепцията „120/80 mmHg e нормално кръвно“ е по-скоро мит – ако ние сме започнали да лекуваме един хипертоник  под 65-годишна възраст желаното артериално налягане е между 120-129/70-79 mmHg, т.е. желаната стойност за диастолата е < 80mmHg, а не 80mmHg.
• Нарушения в липидната обмяна – най-вече високия LDL („лош“) холестерол. Тук следва да се отбележи, че ние (кардиолозите) имаме индивидуални норми за това какви са оптималните му нива и референтните граници давани от лабораториите не са съобразени с тях. Оптималните нива се определят от индивидуалният сърдечно-съдов риск. Така например един мъж, пушач, живеещ в България, на 40 години има около почти 10% риск да получи инфаркт или инсулт в следващите 10 години от живота си. Това се класифицира като висок сърдечно-съдов риск и оптималното ниво на LDL е < 1,8 mmol/L. За сравнение лабораториите дават референтна граница на LDL най-често между 2,6 и 3,3mmol/L, т.е. почти двойно по-висока от оптималните нива.  
• Тютюнопушенето остава голям проблем – отново страната ни е водеща в ЕС и почти 1/3 от населението пуши. Един пушач под 50-годишна възраст има около 5 пъти по-висок риск от инфаркт/инсулт в сравнение с негов връстник, който не пуши. Пушачите са изложени и на поне 10 пъти по-висок риск от белодробен рак в сравнение с непушачите, а ракът на белия дроб е едно от най-тежките заболявания и при мъжете, и при жените.
• Затлъстяване, наднормено тегло, лоши хранителни навици и обездвижване – проблем, който не беше толкова разпространен преди 30-40 години, а сега се превръща в епидемия – дори при децата под 5-годишна възраст 1/3 не успяват да поддържат оптимално тегло. И по този здравен показател сме в Топ 10 в Европа, а при възрастните близо ¾ са с наднормено тегло. Във времето наднорменото тегло води до множество здравни проблеми като диабет, артериална хипертония, хронично бъбречно заболяване, артрит и т.н.
• Замърсяване на околната среда, стрес и лошо качество на съня – проблеми свързани най-вече с градския живот, динамичната работна и семейна среда, запрашеността и шумовото замърсяване. За съжаление и по показатели като запрашеност много от нашите градове (включително София) са водещи в Европа, особено в зимните месеци, когато имаме дни с мъгла или без вятър. Замърсяването на въздуха вече е признат рисков фактор за множество заболявания, включително и рака на белия дроб.

Помагат ли съвременните технологии за превенция и намаляване на вредите върху здравето?

Категорично – да. Така например в болницата, в която работя, имаме създадена скринингова програма за рак на белия дроб чрез нискодозов скенер на гръдния кош. Програмата е високотехнологична, с акцент за намаляване на лъчевото натоварване за пациента, което позволява серийно проследяване на рисковите индивиди и е одобрена от Министерство на здравеопазването. Програмата е подходяща за пациенти над 50-годишна възраст с над 20 пакето-години излагане на тютюнев дим. 

Прочети още на: Д-р Александър Носиков: Съвременните технологии помагат в превенцията и намаляването на вредите върху организма | Puls.bg - https://www.puls.bg/aktualno-c-6/d-r-aleksandr-nosikov-svremennite-tekhnologii-pomagat-v-preventsiiata-i-namaliavaneto-na-vredite-vrkhu-organizma-n-51677