
Д-р Асен Келчев: Нужна е регулация в системата

"В момента здравеопазването в България е на маратонския принцип - всеки може да участва", коментира д-р Асен Келчев пред clinica.bg.
В началото на годината Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център обяви официално резултатите от дейността си, включително и смъртността от операциите на сърце. От какво бе провокирано това решение, може ли то да подобри качеството на дейността, както и да се наложи сред останалите болници, попитахме неговия началник - д-р Асен Келчев.
Д-р Келчев, направихте нещо нестандартно - обявихте резултатите от смъртността при операциите на сърце. Защо?
Не може нещо, което е стандарт в Западна Европа и развитите страни, да се приема за нестандартно. Смятам, че качеството на медицинската услуга трябва да е водещо, като атестат за това са непосредствените хирургични резултати. Да, не е популярно обявяването на резултатите в България, но в Западна Европа това е рутинно, като в някои болници се обявяват дори резултатите на всеки хирург. Смятам, че това трябва да залегне като стандарт, за да може да се подобрява качеството на предлаганата медицинска услуга.
По какъв начин?
Веднага давам пример. Болницата "Сейнт Джордж" във Великобритания преди време обяви резултати от 3.7% смъртност при средна за страната от около 2.5%, ако не се лъжа. Тогава държавата взе мерки, извърши одит, за определен период от време забрани да се извършват високотехнологични сърдечни операции там. Екипът от хирурзи беше сменен и се елиминираха проблемите, а лечебното заведение подобри съществено резултатите си. Обявяването на резултатите от дейността има за цел да върне и да запази доверието на пациентите в здравната система.
Смятате ли, че това може да се случи и у нас?
Докато държавата не извършва този качествен контрол, той ще е пожелателен.
Какви би трябвало да са критериите, по които да се оповестява смъртността?
Има различни начини, но трябва да се създаде модел, по който да се прави това, иначе ще сравняваме ябълки с круши. Резултатите, които ние обявихме, включват обща смъртност при спешни и планови пациенти. Със сигурност е уместно те да се разделят по профила им. Също така да се разделят и на процент очаквана смъртност. Съществува точкова система, която определя риска от една сърдечна операция, като ниск - с риск 1-3%, умерен – 3-5%, висок - над 5%, а със забранителен са пациентите с риск над 20%. Това разделение ще помогне да се види къде има дефицит в услугата.
Ако се оперират прекалено рискови пациенти и те загиват, трябва да се обсъди има ли изобщо смисъл от тези операции. Защото у нас има много болни, които отиват на лекар, когато е вече твърде късно за оперативно лечение и тогава остава индивидуалната преценка, дали има ли смисъл да се предприема такава интервенция. Дали този пациент няма по-голям шанс с някоя по-ниско рискова терапия, която да му даде възможност да живее по-дълго. В същото време, при ниско-рисковите пациенти, трябва да се направи възможно най-добрата и трайна процедура според стандартите за добра медицинска практика, включваща клапна реконструкция вместо протезиране, използване на повече артериални графтове при извършване на аортокоронарен байпас, хирургично лечение на предсърдно мъждене, а ако тези процедури могат да бъдат извършени с минимална хирургична травма, това е оптималната терапия. И тук е мястото на различните кардиохирургични центрове, разполагащи с различни възможности, включващи екип, апаратура и инструментариум за осъществяване на тези процедури. Веднага давам пример, че според европейските препоръки, пациентите с дегенеративна митрална клапна болест трябва да се насочат към център, където шансът за митрална клапна реконструкция е най-голям. Ние сме такъв център в страната и постоянно подобряваме своите резултати.
Какво се случва в нашата кардиохирургия с оглед на увеличения брой структури в нея?
Системата на здравеопазване в България е на Олимпийския принцип - всеки може да участва. Последствията се виждат и затова МЗ и НЗОК трябва да се ангажират с тях.
Има ли кадрови дефицит в кардиохирургията?
Кадрови дефицит има в здравеопазването в целия свят. Кардиохирургията е една от най-високоспециализираните медицински услуги, защото зависи от усилията на много различни специалисти. В кардиохирургията са ангажирани специалисти по кардиология, инвазивна кардиология, кардиохирургия, анестезиология, медицински сестри - анестезиологични, реанимационни, операционни, перфузионисти, рехабилитатори, както и клинична лаборатория, микробиология, образна диагностика, кръвна банка. Наличието на кардиохирургия в една болница и добрата работа на отделението е атестат за цялото лечебно заведение.
Разполагате ли в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център с всички нужни специалисти и това ли стои в основата на резултата от 1.8%?
Това е добър резултат и за да се постигне той, всички работим в синхрон. Страдаме от кадрови дефицит, но имаме достатъчен брой компетентни на всяко едно ниво лекари и медицински сестри, които работейки в една посока, доведоха Отделението до тези резултати. Всеки един - от санитаря до управителя на болницата, има заслуга в постигането им.
Какво да очакваме през 2025 г. в кардиохирургията при вас?
Смятам, че продължаваме пътя, който сме поели. Надявам се, че пациентите, които ще получат съвременна минимално инвазивна и реконструктивна клапна хирургия ще стават все повече. Ще продължим развитието на високотехнологичната медицина, благодарение на целия екип и на мениджмънта на болницата, която инвестира в това. Ще продължим да пропагандираме идеята, че българинът трябва да ходи на профилактични прегледи и да предприема операция в по-ранен етап, за да се изравни очакваната му преживяемост с тази на общата популация.
А в здравната система?
Oт гледната точка на здравната система, не знам какво да очаквам – изненади, може би. Очаквам да има някаква регулация на качеството на предлаганите медицински услуги, за да може да върнем доверието на хората в здравната система в България. В момента всяка болница се спасява поединично по някакъв начин с несигурността в системата и кадровия дефицит, дори с цената на откриване на нови Медицински университети.
Колко време може да продължи това?
Продължава вече достатъчно дълго и не му се вижда краят. След отпадането на редица стандарти за добра медицинска практика в много от специалностите, държавата като че ли абдикира от контрола на медицинската услуга в България. Независимо от всички проблеми, с които се сблъскваме, колегите, с които работя, са страхотни професионалисти, целеустремени в изпълнение на професионалния си дълг, а именно - да носят здраве на нашите пациенти, за което им свалям шапка!
Свързани лекари
