Хипертонията - укротимият враг

Доц. д-р Явор Кашлов е от лекарите, които влизат в определението "млади" и в същото време имат вече над 15 г. опит в диагностиката и лечението на сърдечно-съдови заболявания. Специалистът има придобита степен "доктор по медицина" и до момента е лекар във Втора клиника по Вътрешни болести на УМБАЛ "Св. Марина" във Варна. Той има специален интерес към профилактиката и лечението на артериална хипертония, позната във всекидневната реч като "високо кръвно".

Кое кръвно е високо и как реагира тялото на първите симптоми? Кое често заблуждава хората да се успокояват, че "не са толкова зле" и как специалиста-кардиолог може да помогне при диагностиката и лечението на хипертонията?

Високото артериално кръвно налягане се определя като трайно повишаване на стойностите на АН над 140 за горната – систолна граница и над 90 за долната – диастолна граница.
Това е заболяване на всички артериални кръвоносни съдове в човешкото тяло и нелекувано води до тяхната увреда. Проявата му, така наречените клинични симптоми, варират сред пациентите и много хора се заблуждават, че щом не се чувстват толкова зле, кръвното им е добре или не е толкова „опасно“ повишено. Проявите на повишено артериално налягане варират от главоболие, шум в ушите, световъртеж, стягане в гърдите, задух, често кървене от носа до парене на очите, лека умора, отпадналост, намалена трудоспособност, напрегнатост. Често тези симптоми се пренебрегват и не водят до измерване на АН. Това трябва да се избягва, защото организмът „привиква“ на по-високите стойности и те се превръщат в нормални за него. Тоест става „нагаждане“ – това води до по-малко симптоми и до все по-високи стойности на АН.
Доказано е, че хронично повишените стойности над 140/90 се свързват с намалена преживяемост и повишен риск от нежелани събития за здравето като инсулт и инфаркт. Това е така, защото хипертонията уврежда кръвоносните съдове в организма, най-вече тези на очите, мозъка, сърцето, бъбреците.

Тук е ролята на лекаря да успокои и обясни на пациента, че тези увреждания могат да се избегнат и заболяването не е толкова страшно, ако има добро взаимодействие между лекаря и пациента и ако пациентът е отговорен за състоянието си. Ако се ограничи тютюнопушенето, избегне се затлъстяването, контролира се чрез диета или медикаментозно високите стойности на холестерола и кръвната захар, пациентът ще живее с по-нисък риск от развитието на усложнения от хипертония. По тази причина заболяването не е страшно, не е присъда и пациентът може да бъде здрав при определени условия – отговорност към състоянието, правилно самопроследяване на АН и навременно вземане на мерки, добра колаборация с кардиолог.

За справяне със състоянието са налични както немедикаментозни, така и медикаментозни методи. Благодарение развитието на медицината и на фармацията, са налични множество медикаменти, които могат да помогнат при съответния пациент. Важно е да се знае, че изборът на медикамент е индивидуален – според нуждите и придружаващите заболявания на всеки пациент и техните възможни странични действия, които не надхвърлят риска от една нелекувана хипертония, напротив – те помагат тя да бъде укротена. Много хора се страхуват да приемат медикаменти или ги спират самоволно след изпиването на една опаковка, без консултация с лекар. Това не е желателно, защото хипертонията е хронично заболяване и веднъж започнало, то най-често не изчезва, но може да бъде добре контролирано с минимален брой медикаменти или дори, макар и по-рядко, немедикаментозно. Веднъж спаднали стойностите на артериалното налягане, не означава, че пациентът няма това заболяване, но колкото по-добре го контролира, толкова по-добре ще се чувства и толкова по-голям риск от възможни инвалидизиращи и опасни за здравето състояния ще избегне.