Мерят UV лъчите в кожата на полярниците*

* в. Телеграф, 26.11.2019 г.

Български лекари ще изчислят дозата ултравиолетова радиация, която получават родните полярници на Антарктида за ден.

Те ще изследват физиологичните и функционални промени, настъпващи в кожата на хората, които работят на континента с най-екстремни климатични условия на земята. Към родното полярно селище на остров Ливингстън през декември се отправя д-р Иван Богданов, за да постави началото на единствения медицински проект в 28-мата българска антарктическа експедиция. Догодина щафетата поема неговият колега доц. Развигор Дърленски. Така младите лекари от Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда продължават българската програма за изследване на кожата в Южния полюс. Нейното начало е поставено от проф. Николай Цанков, който седем години подред прави проучвания там.

ЗАДАЧА

„Една от новите задачи е да се установи каква доза ултравиолетова радиация получава човек за един работен ден", разказа д-р Богданов. След това дерматолозите ще наблюдават как се отразява тя на кожата като зачервяване, пигментация, кожна бариера и наличие на каротеноиди - вещества, които са особено важни за здравето ѝ. За целта на проекта са поръчани специални дозиметри.Те са водоустойчиви и с компактни размери. Могат да бъдат поставени в различни части на тялото, така че да са на нивото на лицето - единствената открита част в тези условия. Тази година започва строежът на модерна научна лаборатория на Антарктида и полярниците ще работят дълго време на открито.

ДОЗА

Изследването на ултравиолетовата радиация, която получават работници на открито, е тема, която в момента представлява особен интерес за Световната здравна организация. Провежда се огромно проучване за това каква е дозата, която хората, които се трудят на открито, получават като ултравиолетова светлина. Такова изследване е направено на всички континенти с изключение на Антарктида. „Ние правим това проучване пилотно със средства, отпуснати от българската държава. Идеята е да вземем водещите позиции при изследването на този проблем на континента, за да може когато СЗО му обърне внимание, да бъдем хората с най-голям опит и публикации по темата", казва д-р Богданов.

БАРИЕРА

На Южния полюс доц. Дърленски ще се заема със изследването на няколко показателя, които са важни за кожната бариера. Дерматологът ще следи загубата на вода, хидратацията, рН и меланиновото съдържание на кожата на полярниците. Изследванията ще се правят неинвазивно - без вземане на кръв или пробождане на кожата. Те ще помогнат да се разбере дали кожата претърпява някаква функционална адаптация по време на престоя в тези условия.

90% от защитната й функция се отдава на тъй наречения рогов слой, който се състои от мъртви клетки. Те се отделят постоянно от повърхността, като така пречат на задържането на различни патогени бактерии, вируси, алергени и всякакви други потенциално агресивни екзогенни вещества.

ПРОЦЕСИ

„Идеята е, че освен една обвивка, в този слой се случват много процеси и именно върху тях ще се фокусираме в нашите изследвания. Ние много се надяваме проучванията върху кожата да станат традиция, защото наследяваме нашия професор Николай Цанков, които седем години подред се е занимавал с тази тема. Надявам се и след нас да дойде някой, който да продължи. България е една от 27-те държави, които имат антарктическа база и би било срамота да не използваме този ресурс", коментира още доц. Дърленски.

Изграждането на модерна българска лаборатория на Южния полюс е стъпка към голямата наука, смятат двамата лекари. За тях е интересно да видят как климатът на Антарктида се отразява на различни кожни болести като атопичен дерматит например, за който се знае, че се повлиява добре от високопланинско лечение. Те планират да задълбочат и разширят проучванията си, но това е свързано именно с изграждането на съвременна лаборатория. По план това ще отнеме три години.

Д-р Богданов и доц. Дърленски минават през най-бурните води

За да стъпят на Антарктида, лекарите ще прекосят пролива на Дрейк, където са най-бурните води на Земята. Такъв е пътят на всички участнци в полярната експедиция. За да стигнат до най-студеното кътче на планетата, те използват научно-изследователските кораби и самолети на други антарктически нации, защото България не разполага със собствена логистика. Всяко година членовете на експедицията изминават 13 хиляди километра до българската база. Пъравата група полярници вече пристигна. Родното селище тази година ги посрещна без сняг, съобщиха от Българския антарктически институт. Глобалното затопляне все повече оголва брега на остров Ливингстън, където е издигната българската база. За сравнение преди пет години, те я заварват, потънала под три метра сняг.