Интервю с изпълнителния директор д-р Дренски във вестник Стандарт

Чак от Америка се лекуват в “Токуда”

Пращаме лекарства и пари в Япония

Пациентите ни са като в хотел, сервираме им дори сьомга, казва д-р Явор Дренски

Икономическата криза се усеща най-болезнено в здравеопазването. Как се справя една частна болница с финансовите лимити на НЗОК, какви други финансови източници й помагат да поддържа високо качество на медицинските услуги, идват ли чужди пациенти на лечение у нас. С тези въпроси се обърнахме д-р Явор Дренски, който от началото на т.г. е изпълнителен директор на МБАЛ "Токуда болница София". Д-р Дренски е част от екипа на японската болница от самото й създаване, като последователно е заемал постовете административен директор (2005-2009) и медицински директор (2010-2011). Д-р Дренски е АГ специалист. Работил е като лекар 8 г., 3 от които в Либия. Завършил е магистърски програми по здравен мениджмънт и финанси. Специализирал е в САЩ, Швейцария, Унгария, Великобритания, Япония и др.

- Д-р Дренски, болница "Токуда" е част от верига болници "Токушукай" в Япония. Как изразихте своята солидарност с пострадалите в Япония от опустошителното земетресение?

- "Токуда" е първата болница от веригата "Токушукай Медикъл корпорейшън" извън пределите на Япония. Това е най-голямата верига в света с 280 болнични заведения. Една от болниците се намира в най-пострадалите градове - Сендай. В момента сградата се ремонтира. "Токушукай" има структура за реакция при извънредни ситуации и бедствия, която оказва медицинска и спасителна помощ в бедстващи райони. Сега прилага тези свои умения на собствена територия. Екипи от останалите болници от веригата са били мобилизирани, за да помагат. Веднага след инцидента ние заявихме пред ръководството на "Токушукай" и японското посолство у нас, че сме готови да изпратим медикаменти, консумативи, за да ги подпомогнем. Персоналът реши да събере и парични средства и да изпратим дарение - всеки според възможностите си, за да изразим своята съпричастност като екип и да подпомогнем възстановяването на засегнатата болница.

- Целият свят се възхити на самообладанието, дисциплината и взаимопомощта на японците. Какво още можем да научим от тях?

- Ако тази трагедия беше сполетяла друга държава, тя щеше да бъде напълно унищожена. Япония ще излезе още по-силна от кризата - познавам характера на японците и знам на какво са способни. Има какво да научим от тях в чисто етичен план. Обърнете внимание как спазват реда си, докато чакат да получат хуманитарните помощи. Последната новина, която прочетох, ме порази. Трезор стои с отворена врата и никой не е посегнал да открадне.

- От тази година НЗОК постави "плаващи" лимитирани бюджети, т.е. мениджърът може да разпределя определените финансови средства по клиничните пътеки в рамките на тримесечието, а също да компенсира средства от другото тримесечие. Доволен ли сте от тази възможност?

- Лимитът, който ни е поставила НЗОК, ни пречи да се развиваме и дискриминира пациентите. Причината е, че средствата, които получихме, са редуцирани с 18% в сравнение с миналата година. Здравната каса отново не взе предвид, че броят на пациентите, които ни избират, се е увеличил. Болница "Токуда" не може да си позволи да спре да се развива на четвъртата си година. Ние започнахме със 130 болнични легла, в момента ползваме 580, но капацитетът ни е за 1000. Финансовите ограничения влизат в разрез с философията на корпорацията "Токушукай" и собственикът д-р Торао Токуда - всички пациенти да имат достъп до качествени медицински услуги. Освен това според Конституцията на България пациентите имат свободата да избират къде да се лекуват. Искам да подчертая, че въпреки ограничените средства не сме върнали никого.

Дискриминацията към пациентите, избрали "Токуда", обаче съществува. Например само при нас химиотерапията се извършва по европейските стандарти и пациентите желаят лечението им да бъде в "Токуда". В същото време те не могат да получат безплатните си лекарства в нашата болница. Стига се до ситуация, в която онкоболни сами заплащат скъпоструващи медикаменти, които задължително им се полагат, само и само да се лекуват при нас. Има и редица други примери за дискриминация, които касаят наши високотехнологични и модерни отделения като неонатологията и реанимацията. Но пак повтарям - това е дискриминация към болните.

- Как успявате да вържете финансите?

- Въпрос на добър мениджмънт е не само да се поддържа финансова стабилност, но и да се държи високо нивото на медицинските услуги. Имаме договор за сътрудничество с университетската болница в "Кембридж". Всеки месец ще обменяме опит в управлението, както и между лекарите. Успяваме да осигурим и допълнително финансиране по различни международни програми - клинични проучвания, нови методи на лечение, които не се прилагат в другите болници, но са търсени от пациенти с тежки заболявания. Например имаме програма за модерно лечение на мултиплена склероза, към което интересът от чужбина е огромен. Нашите екипи моментално влязоха във връзка с откривателя на новия лечебен метод, проф. Замбоне от Италия. "Токуда" беше сред първите болници в Европа, която стартира това лечение, и в момента има най-голям опит в световен план.

- Проявяват ли интерес към него пациенти от чужбина?

- Основният поток на тези пациенти е от чужбина - от Канада, САЩ, Европа. По простата причина, че при нас това лечение е доста по-евтино, отколкото в другите страни - възлиза на около 10 000 долара. За жалост все още малко български пациенти могат да си позволят да платят такава сума за това иновативно лечение, което дава много добър ефект при пациентите.

- Колко са чужденците, които са се възползвали от него?

- 850 души за по-малко от една година. Ръководството на болницата ще поиска съдействието на държавата, за да привлечем пациенти и от страни извън Евросъюза, от Русия например. Но за целта трябва да има държавна политика в тази насока - например да се облекчи визовият режим.

- Имахте амбицията да направите болница "Токуда" важен лечебен център за пациенти от балканските страни и Източна Европа. Успявате ли?

- Имаме много пациенти от Македония и Сърбия. Имаме огромен капацитет да развиваме медицински туризъм. И сега ни търсят пациенти от скандинавските страни, Канада, Великобритания и др.

- С какви заболявания са тези пациенти?

- С травми и ортопедични проблеми, с офталмологични заболявания, с хронични сърдечни болести и др. Чужди светила признават, че са респектирани от организацията и високата квалификация на нашите специалисти - например проф. Лен Шапиро от "Кембридж". Проф. Кригсман от САЩ беше дошъл с три медицински сестри, но още на втория ден ги отзова и призна, че работи идеално с българските екипи.

- Как успявате да угодите на чуждите пациенти, те са свикнали на доста екстри?

- Ние имаме около 200 самостоятелни стаи, а на всеки етаж разполагаме с 8 ВИП стаи. Предлагаме например специални менюта, които, разбира се, са в рамките на болничната диета.

- А някои от тези пациенти не си ли поръчва нещо по-завъртяно?

- Не ги ограничаваме какво да си поръчват и намираме начин да им го осигурим. Например пациентите от скандинавските страни често си поръчват риба - сьомга, есетра и т. н. Ястието им се сервира в стаята, за целта направихме дори специални облекла на готвачите.

- А какви екстри има за обикновените пациенти?

- Искам да изтъкна, че дори в стая с 4 легла пациентите могат да се отделят със специална завеса. Те могат по всяко време да потърсят съвет от нашия Център за работа с пациенти, който е единствен по рода си. В него 24 часа в денонощието дежурят клинични психолози и социални работници, които съдействат на болния да получи допълнителен съвет или разяснение от медицински специалист или друг проблем, който го интересува.

- Как разбирате дали пациентите са доволни от обслужването в болницата?

- До леглата има информационни материали за съответната клиника и за цялата болница, за правата на пациентите, към тях има и анкети. Всеки може да се оплаче или да изрази удовлетворението си. Анкетите са анонимни и може да се пуснат в някоя от кутиите, които сме поставили по етажите. Наскоро издадохме малка книжка, която представлява ръководство за медиците как да комуникират с пациентите, така че да запазват достойнството им и да ги накарат да се чувстват най-важни. Все още имаме проблем с много добри лекари от държавни болници, които забравят да се усмихват на болните, а това е нещо, на което много се държи не само в Япония, но и във всички водещи болници по света.

- Каква част от приходите ви са по клинични пътеки и смятате ли, че е време в играта да се вкарат частните здравни фондове и доплащането?

- 70% от приходите на болницата са по здравна каса. Смятам, че включването на другите здравни фондове твърде много закъсня. Те биха могли да поемат финансирането на някои медицински услуги и консумативи, за които НЗОК не може да плати. Наскоро бивш финансов зам.-министър заяви, че под масата в болниците вървят около 1 млрд. лв. годишно, т.е. тези пари отиват в джоба на белите престилки. Японците доплащат в болниците 30% от цената на медицинската услуга и това е сигурна преграда пред корупцията. В "Токуда" ние заявихме още при старта си, че нерегламентираните плащания са абсолютно забранени. Не искам да вярвам на това, което твърде често повтарят напоследък здравните инспектори у нас, че са извършвани медицински процедури, от които пациентът не е имал нужда, само за да се точи здравната каса.

Румяна Милева