Виж галерия 1 2 3 »

Иво Петров СНИМКИ: ДЕСИ КУЛЕЛИЕВА И ЛИЧЕН АРХИВ

Мъж пред инфаркт. Клиничните пътеки са още непроходими и шефовете звънят направо на проф. Чирков, докато карат болния към "Св. Екатерина". В залата за ангиография влиза безсрамно млад за такава сериозна процедура лекар. Пуска си диск на Карлос Сантана и се заема да бърка в сърцето - с катетър през бедрената артерия. "Имал си среща с Бог.

Ако се бе забавил още час, сега нямаше да водим този разговор", казал докторът. "Щом Господ ми е насрочил среща с този лекар, той ще е твърде важен за мен", казва мъжът, като се връща на работа още на третия ден. На благодарностите после проф. Чирков уточнява, че младият лекар току-що се е върнал от 2-годишна специализация по инвазивна кардиология в Буенос Айрес и го очаква голямо бъдеще в медицината. "Той има и аржентинско гражданство, но ще гледаме да го задържим у нас", допълва Чирков

10 г. по-късно шефът на кардиологията в "Токуда" доц. Иво Петров е може би най-коментираният "сърдечен" лекар у нас, а името му се произнася по научни симпозиуми във всяка точка на света.

За да се случат днес нещата, кълбото с житейски съдби на един род се разплита от България до Аржентина и обратно.

Дядото на Иво Петров избира Аржентина като политически емигрант след Деветоюнския преврат 1923 г. Той е бил от правителството на Стамболийски и по време на преврата буквално му трошат костите. В края на 20-те години отива в Аржентина с фамилията. Там се ражда бащата на бъдещия лекар, но 10-годишен се връща с родителите си в България през 1948 г. Смятали, че демокрацията е дошла. Но комунистите им конфискуват всичко спечелено в Аржентина, а пътят назад бил отрязан.

Иво Петров завършва медицина, без да подозира, че също ще оплете съдбата си с Аржентина. Дипломира се през 1992 г. и става неплатен доброволен сътрудник в "Св. Екатерина". Издържа се като работник в склада за консумативи към сърдечната хирургия на Трета градска.

Запознава се с именитите кардиолози Божидар Финков, Людмил Бояджиев, Атанас Тодоров. Те запалват искрата за радикалните методи на лечение. В създадената от проф. Чирков като втори национален кардиологичен център болница младокът е пленен от ентусиазма към професията на доц. Юлия Джоргова. Той става един от асистентите й.

Първото му излизане в чужбина през 1995 г. е драматично. Проф. Чирков праща лекари за кратка специализация във Виена с бусчето на болницата. Иво Петров за сефте вижда капиталистическа страна. На разсъмване се събуждат на седалките в лъскавата Виена. Очите на младия лекар се насълзяват. Той не може да повярва, че съществува такова красиво място само на 15 часа път с автобус от България - с архитектурата, подредеността, културата на хората.

"Един от големите недостатъци на комунистическия режим е, че затваряше мирогледа на хората и не им позволяваше да имат информация от външния свят. Проф. Чирков ни отвори очите за него, изпращаше ни навън да се учим", казва той.

Джоргова го пуска да работи сам в зала в края на 1995 г. Иво тогава специализира вътрешни болести. След нея завършва кардиология, сега специализира ангиология - наука за заболявания на съдовете. През 1998 г. с доц. Джоргова имат доклад на конгреса по кардиология в Рио де Жанейро.

На една от лекциите се запознава с проф. Рене Фавалоро, който е бил над 20 г. директор на Кливланд клиник - една от най-авангардните болници в света. Професорът му предлага да специализира при него в Аржентина. Кой е луд да откаже поканата? Фавалоро е открил болница по сърдечносъдови заболявания, в която правят около 100 трансплантации годишно.

Иво Петров тръгва за Аржентина през 1999 г., когато България се съвзема след кризата. "В "Св. Екатерина" вземахме добри заплати. Моята бе 12 долара", спомня си лекарят. В Аржентина му отпускат стипендия от 1500 долара. Хем учи, хем кара практика във фондация "Фавалоро".

Там вижда неща, дошли сякаш от фантастиката - как се оправя комплицирана съдова патология, каротидна интервенция (на сънната артерия), неоперативно лечение на аортата - неща, които в България ще проходят години по-късно.

Като се връща след 2 г., вижда, че проф. Чирков вече е внесъл от Западна Европа авангардни процедури.

За три месеца след специализацията си д-р Иво Петров прави за първи път у нас ангиопластика и стентиране на сънна артерия, на задната мозъчна артерия, неоперативно лечение на аортата при аневризма.

Защитава дисертация за стентиране на сънните артерии.

През 2006 г. се ражда синът му Иво, предлагат на д-р Петров да завежда и кардиологията в "Токуда". 41-годишният тогава Петров има едно условие като го канят за шеф на кардиологията - да осъществи идеите си за развитие на специалността.

Среща се три пъти с д-р Торао Токуда. Впечатлен е от размаха му на действие. Петров също иска да обхване лечението във всички съдови области с развитието на т.нар. ендоваскулаторни методи. Това означава неоперативно чрез малки отверстия да се влезе в артерията и се стигне до съда, който има нужда от лечение. Той може да е с различна патология - да има стеснение или разширение, да не е само в сърцето, а в мозъка, в корема, в бъбрека, в дробовете или в крака.

За да се развиват тези методи трябва сътрудничество с колеги от други специалности, “а не от завистничество и пазене на собствен параметър", обяснява д-р Петров. С италианския проф. Бриганти наш екип прави първите емболизации и имплантиране на стентове на хора с аневризми - на стомаха, краката, дробовете, бъбреците, мозъка.

За да тръгнат нещата, заедно с доц. Васил Червенков от "Токуда" и д-р Васил Велчев от "Св. Ана" основават дружество по ендоваскуларна терапия.

Две наши лекции на голям медицински конгрес в Аризона дотам заинтригува създателя на международното ендоваскуларно дружество Едуард Дитрих и президента му Доналд Рийт, че вече започва проучване между Единбург, София и Аризона на пациенти с венозна недостатъчност на мозъка.

Миналия месец доц. Петров чете лекция във Ферара, отскочи до Брюксел, след това бе на симпозиум в Ню Йорк за имплантиране на стволови клетки при сърдечносъдови заболявания. "Пътувам много, стремежът е да уловим и приложим у нас новостите. И в повечето случаи успяваме."

Тези дни отива в Болоня за среща на дружеството на проф. Замбони за венозна недостатъчност, а в края на март го канят в Мелбърн. Там се интересуват от нашия опит в ангиопластиката на венозните съдове, които оттичат кръвта от мозъка. Такава венозна недостатъчност може да е предпоставка за мигрена или пък на множествена склероза.

Иво Петров тотално е загърбил т.нар. конгресен туризъм и ходи само където е канен за лекции. Сред големите му цели е да промени визията ни на страна с модерна вече медицина. Ако не пътува, ще е в болницата от 8 сутринта до 9 вечерта, включително и в събота.

Иначе обича да плува, да кара ски, да играе скуош, но ако има време, на първа линия ще са жена му Роси, дъщеря му Глория, студентка по медицина, и 5-годишният му син, който не иска да приеме отсъствията му, сега го посреща на вратата с:" Тате, нали няма да си отидеш?".

Всичко си има цена. На колко ли е оценен днес доц. Петров, започнал с 12 долара заплата преди 12 г.? Животът няма цена и да го спасяваш е призвание, а не пазарлък, казват родителите на Петров Геновева и Спас.