*Източник: в. Доктор

Когато преди години имаше училищни лекари, след 15 септември всяко дете бе преглеждано и за гръбначно изкривяване. В наши дни тази отговорност е на личния лекар. Но и тогава, и сега водеща е ролята на родителите. Особено внимание трябва да се обръща на подрастващите между 11 и 16 години. За това кои са първите симптоми, че гръбнакът на детето ни се изкривява, и всяко прегърбване ли е сколиоза, разговаряме с доц. д-р Васил Яблански, началник на Отделението от ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда - София.

- Какво заболяване е сколиозата, доц. Яблански?

- Сколиозата е много широка диагноза. За да приемем, че едно дете има сколиоза, то трябва да има изкривяване повече от 10 градуса наляво и/ или надясно във фронтален план. Градусите се измерват с т.нар. ъгъл на Коб. Тогава вече приемаме, че детето има сколиоза като заболяване. То може да бъде породено от много причини.

Най-широката група - 80%, от сколиозите в детска възраст са т.нар. идиопатични сколиози, при които не знаем каква е причината за тях. Друга особеност на заболяването е, че то се среща по-често при момичетата - пропорцията е 8:1, и обикновено се забелязва около 9-10-годишна възраст. За съжаление, при нас много пъти идват деца, които са със сколиози над 100 градуса. Можете да си представите какво голямо изкривяване е. Затова насърчаваме семействата на деца с такива заболявания минат ли 40 градуса, да бъдат малко по-смели и да предприемат навреме хирургично лечение, вместо да чакаме да стане 100 градуса, тъй като тогава вече и рисковете от една такава хирургия са значително по-големи.

- Страдат ли българчетата от сколиоза?

- Като навсякъде. По статистика от идиопатична сколиоза страдат между 3 и 5% от детската популация. Значително по-малко са децата с другите форми на сколиоза - вродена, невро-мускулна, деца с различи видове синдроми - като например синдром на Марфан. Сколиози, съчетани с други заболявания, които не можем да наречем синдром. Типичен пример е сколиозата при деца, които имат неврофиброматоза. При това заболяване се образуват доброкачествени фиброми около гръбначния стълб, които постепенно го „изяждат". И при такива деца, проявявайки се изкривяването. ПРОГРЕСИЯТА Е СВЕТКАВИЧНА, в рамките на 3 месеца стигат до драстична деформация.

- Много родители свързват гръбначните изкривявания с тежките ученически раници. Имат ли основание да мислят така?

- Няма научно проучване, което да казва, че тежката раница ще предизвика сколиоза. Въпросът с раниците много често се задава към нас особено в началото на учебната година. Да, не е добре децата да бъдат натоварвани с тежки раници. Прието е, че тежината на раницата за едно дете, не трябва да бъде повече от 10-15% от теглото му. С други думи, на един първокласник, който тежи 20 кг например, раницата не трябва да надхвърля 2,5 - 3 кг.

В тази връзка, в много западни държави се взимат някакви мерки. Виждали сте в американските филми как всяко дете си има шкафче и не е нужно маратонките да си ги носи всеки ден у дома. Може би е по-добре да останат в шкафче. Същото важи и за някои други помагала, които едва ли се ползват от децата ежедневно вкъщи. Но всичко това е въпрос на организация в училището.

- Как да разпознаем, че детето има сколиоза?

- Трябва да наблюдаваме децата. Не казвам да се обсебваме от това, но ако ви прави впечатление, че едното рамо на детето е с по-висок стоеж, или по-изпъкнал стоеж на едната лопатка, в сравнение с другата, ако има асиметрия в разстоянието между ръцете и талията, добре е да се консултирате с личния лекар. Той вече трябва да прецени, дали наистина има основателни клинични белези при детето, за да мислим за сколиоза. И ако има такива, личният лекар ще го насочи към ортопед, който спокойно може да следи такова дете във времето как се развива. Ако пък ортопедът е притеснен, че това дете не се развива добре, тогава нашата препоръка е то да бъде насочено към специализиран център, какъвто например е нашият.

- Как се лекува сколиозата?

- Правилото е такова - до 20 градуса ъгъл на Коб препоръчваме упражнения. Те варират от най-неспецифични от типа гимнастика, плуване, йога, до специализирани такива като например Шрот терапия, която се прилага основно за корекция на сколиоза. Ако детето обаче мине тази кривина от 20 градуса, тогава трябва ДА СЕ ПРИБЕГНЕ КЪМ НОСЕНЕТО НА КОРСЕТ. За жалост, за да има ефект, колкото и да е неудобен, корсетът, трябва да се носи 23 часа в денонощието.

При вече над 40 градуса изкривяване препоръките са за оперативно лечение. Често пъти масовият човек остава с впечатлението, че едва ли не ние, лекарите, умираме да оперираме. Въобще не е така. Аз с голяма тъга преглеждам пациент, който идва при мен със 100 градуса сколиоза. Тъй като съм наясно, че операцията не само е рискова за него, но и за нас е огромен стрес, особено когато говорим за деца.

- Какви са рисковете при тези операции?

- Единият риск е от настъпването на неврологични усложнения по време на операцията - да се получи парализа на детето. Това би било най-пагубният резултат. За да се предпазим от това нещо, на първо място е добрият, опитен хирургичен екип и на второ място, което много сваля тези рискове, е невромониторирането. Т.е. по време на операцията се проследяват всички нервни потенциали, които се провеждат в тялото - и двигателни, и сетивни, и ако недай си Боже, видим, че настъпват някакви промени, веднага можем да спрем, да върнем назад.

Вторият риск, както при всяка друга операция, е свързан със следоперативната инфекция. Естествено, има и много други усложнения, включително при тежките форми на невро-мускулните сколиози, имаме и риск за живота на детето. Но това е интервенция, която е толкова тежка, че почти никой друг не се наема да я прави в България. Всъщност, за последните 2-3 години сме приложили много новости в това лечение в България, които правят нашия живот и живота на пациентите ни много по-предсказуем и по-лек.

-Доц. Яблански, често името ви в медиите е придружено с определението „уникална". Наскоро направихте „уникална операция" на 14-годишно момче със сколиоза...

- В повечето пъти това определение „уникална" го дават медиите в търсене на голямата новина. Поскоро става дума за много сложна операция на момче със сколиоза от нервномускулен тип заради заболяване от детска церебрална парализа. Момчето беше парализирано от кръста надолу, не можеше да движи долните крайници и да си държи торса изправен дори в седнало положение. Беше оперирано два пъти в други центрове в България безуспешно. Т.е. колегите се бяха предали: „Това е, нищо не може да се направи повече". В последните години обаче състоянието му се влошило и родителите му ни потърсиха за помощ. Тежестта на тази операция дойде от това, че момчето е прекарало две хирургични интервенции, които не само че не са му помогнали, но и вече са нанесли щета на гръбначния стълб. И това, което направихме, е корекция на гръбначния стълб, която беше свързана с остеотомия - това е прерязване на костното вещество на гръбначния стълб на няколко нива и фиксирането му в една балансирана и стабилна позиция. В момента момчето се чувства отлично - седи стабилно, храни се, няма проблеми с дишането. Така че, като цяло, можем да обобщим, че тази операция има голям принос към качеството му на живот и към перспективата при това дете.

Свързани отделения