- Д-р Дренски, от здравната каса съобщиха преди дни, че според управители на болници определените средства за тримесечието са достатъчни. Вие на същото мнение ли сте?
- Още със стартирането на лимитите методиката по тяхната калкулация не беше добре направена и може би в стремежа си да ги наложат по-бързо, касата не успя да постигне това, което искаше, а именно да принуди болниците по някакъв начин да оптимизират своята дейност и да намалят разходите си. Получи се обратният ефект. Вместо да се породи стремеж от мениджмънта на тези болници да направят дейността си по-ефективна, проблемите в лечебните заведения се задълбочиха. Станаха още по-сериозни и при определяне на тазгодишните лимити, при които не беше взето предвид това, което е много важно за всяко едно лечебно заведение на пазара – непрекъснато развитие и подобряване на качеството. За тази година лимитът за „Токуда“ бе намален с 18% спрямо платените средства за миналата година. Това отговаря на въпроса дали бюджетите са достатъчни или не.

- В този смисъл очаквате ли да има проблеми с достъпа на пациентите до качествена медицинска помощ?
- За съжаление качеството на предоставяната услуга на пациентите е доста тясно свързано с финансирането на тази услуга. Когато е намалено финансирането от държавните институции, това неминуемо ще се отрази на качеството, ако не се търсят други начини на финансиране на лечебното заведение. От тази гледна точка частните лечебни заведения са по-гъвкави, отколкото публичните и справянето със ситуацията в тях ще бъде много по-успешно. Не на последно място в края на годината държавните и общинските лечебни заведения винаги биват дотирани от съответните институции, докато при частните лечебни заведения няма кой да покрие дълговете. В „Токуда“ работим по няколко направления. Едното от тях е оптимизиране на разходите, разбира се, в разумни граници, така че да не се понижи качеството на предлаганата услуга. Другото направление е привличането на допълнителни средства. Тук насоките са свързани с клиничните проучвания, предлагане на нови модерни подходи на лечение, които не се финансират от институциите и пациентите си заплащат, както и отварянето на болницата към външния пазар – разработване на медицински туризъм. Добър пример затова е подходът, който предлагаме за лечение на мултиплената склероза. Само по тази линия ние успяхме да привлечем над 850 чужди пациенти от Канада, Щатите, Европа. Това е един паричен поток, който влиза в болницата и помага на „Токуда“ да оцелее въпреки сериозното недофинансиране. По този начин осигуряваме възможността достъпът на пациентите до качествена помощ да бъде гарантиран.

- Недофинансирани ли са частните болници?
- Под термина недофинансиране искам да очертая няколко неща. Едното е недофинансиране на самата дейност. Ние получаваме заплащане например за операция от апандисит, каквото получава и една общинска болница, макар че условията и качеството на медицинска помощ са по-различни от тези в общинските лечебни заведения. Разходите също са по-големи и ако за общинската болница получените пари покриват разходите на 90%, то при „Токуда“ те се покриват на 60-70%. Другото недофинансиране е, че въпреки лимитите, които имаме, никога не бихме си позволили да върнем пациента. На първо място това е в разрез с философията на нашия основател и собственик
д-р Торао Токуда, че всяко живо същество е създадено с равното право на здраве и живот. Също така и според законовите разпоредби пациентът има право да избере къде да се лекува, има право на достъпна и качествена медицинска помощ. Не мога да наруша този закон, като кажа на пациента, че не мога да го приема, защото лимитът ми е свършил. Следвайки тези постулати на нашата работа, за миналата година ние генерирахме доста голяма надлимитна дейност. Сега сме в разговори с касата дали тези пари ще могат да ни бъдат изплатени.

- Казахте, че средствата по клиничните пътеки не са достатъчни. Може ли да се помисли за различни форми на доплащане?
- Доплащането е регламентирана практика в много страни. В Япония например 30% от стойността на лечението се доплаща от пациента. От това може да има само полза, защото ставайки част от прякото финансиране на лечението си, пациентът би бил много по-отговорен и взискателен. Той задължително ще поиска второ мнение, за да се увери дали е необходимо точно това лечение, което са му предписали, или може да му се предложи друго. Това означава, че пациентът става контрольор в системата, което е много важно. Освен недофинансираните пътеки съществува и неправилно, непропорционално разпределение между отделните медицински специалности. Това може да се избегне чрез въвеждането на диагностично свързани групи. Те дават възможност на финансиращите институции да разпределят колкото средства има пропорционално спрямо тежестта на болните в една или друга група.

- Как ще коментирате новите реформи, които текат в здравеопазването?
- За съжаление ние страдаме от липсата на приемственост и последователност в политиката на здравеопазването. Свидетели сме как се сменят министри, но никой не следва това, което този преди него е поел. По същия начин се случва и със здравната каса. Резултат от това е една тежко протичаща реформа в здравеопазването. Реформа, която не използва капацитета на експертите, които работят в тази насока, а ги сменя. Всеки един нов министър и директор на здравната каса сменя екипа си и затова се получават такива неща. Опитваме се да открием топлата вода, при положение че тя съществува. Какво ни пречи да вземем и други модели на финансиране на болничната помощ като немския например.

- От по-малките болници се оплакаха преди време, че може да не сключат договор с касата заради изискванията, които са въведени. Как ще коментирате този проблем?
- При всички положения трябва да има изисквания по отношение на качество на медицинската помощ. Това е нормално. То е свързано със сграден фонд, апаратура, персонал, това са задължителните условия, които предоставят качество. Така трябва да бъде. За съжаление обаче за тези три изисквания, тъй като клиничните пътеки се изработват от консултанти по съответните специалности, не от екип от касата, послужиха да се прокрадне лобизъм в клиничните пътеки. Този, който сяда да пише клиничната пътека, пречупва изискванията, които се поставят в нея, през своето лечебно заведение. Целта е всички пациенти, ако може да бъдат насочени и да влязат в лечебното заведение, в което работи консултантът, който пише клиничната пътека. Това е този тънък момент, в който пътеките се превърнаха в лост и инструмент за лобизъм. По-същия начин се появиха и стандартите. Те трябва да съществуват, но за съжаление при тяхното изработване не беше поставена рамка. Всяка една специалност да следва рамката, която е одобрена от министерството и спрямо нея да попълва изискванията за дейността на даденото отделение. Това веднага доведе до парадокси след себе си и те са в това, че се поставят изисквания основно за структура, а не за дейност, а медицинският стандарт трябва да регулира дейността.

- Смятате ли, че има дискриминация на частните болници у нас?
- Най-силният инструмент за развитието на частната болница е нейното внимание към пациента. Трябва да му бъде създаден комфорт при неговото лечение в лечебното заведение. За тази цел ние създадохме и звено за работа с пациентите. То има за цел постоянно да има готовност да отреагира на всяко едно оплакване от страна на пациента, за да може да подобряваме своята дейност. При желание пациентът винаги може да дойде и да говори с мен. Не бих искал да кажа, че има дискриминация на частните болници, макар че отстрани изглежда така. Ние, съгласно постановление на Министерския съвет, не може да получаваме лекарства за лечение на онкозаболявания. Отстрани изглежда, че болницата е дискриминирана, но това не е важно в случая. Големият проблем е, че пациентът е дискриминиран. Имаме случаи на пациенти, които предпочитат да си купят лекарствата, взимат заеми, за да дойдат тук да се лекуват.

- Разкажете повече за новия модел на ръководство на болница „Токуда“.
- В края на миналата година бе подписано споразумение между мениджмънта от японска страна на „Токушукай мениджмънт корпорейшън“ и мениджмънта на университетската болница в Кембридж за създаване на международен надзорен съвет. Той има за цел да приложи най-доброто от мениджмънта в Япония, Кембридж и България в „Токуда болница София“ и в най-добре работещата болница на Токушукай в Япония – „Шонан Камамура“. Идеята е да се приложат и разработят най-добрите практики. Затова беше създаден този борд, за да постигне успешен и съвременен модел на управление на лечебните заведения.

- Защо бе освободена г-жа Ренета Инджова и кой е на нейното място?
- Това е решение на международния борд на директорите, които си имат своите идеи и виждания, които не мога да коментирам. На нейно място бе назначен доц. Александър Вълков, който е дългогодишен преподавател в УНСС и изследовател на мениджмънта в системата на здравеопазването. До този момент прекрасно се справя със задачата да управлява финансовите и икономическите потоци в болницата. Искам да кажа, че не само г-жа Инджова беше сменена, а целият мениджърски екип на болницата, когато дойде новото ръководство. Това е един нормален процес в една частна структура.