Д-р Георги Васев за опасностите, които крият камъните в жлъчката

Д-р Георги Васев - хирург в отделението по Чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия на Токуда Болница разказа защо камъните в жлъчката не трябва да се пренебрегват в рубриката "Дух и Тяло" на в.Преса:

Специалисти в „Токуда“ извършиха операция, описана досега само в учебниците

След като получава силни болки в областта на корема, на 26 срещу 27 април в 3 ч. сутринта, 77-годишната Ценка се принуждава да извика Бърза помощ. Оказва се, че късметът е на нейна страна - както след време лекарите й признали, ако не били реагирали бързо, фаталният изход не бил изключен... В ранните часове на онзи понеделник тя се запознава със спасителя си, както сама подчерта – д-р Георги Васев, хирург ординатор в отделението по миниинвазивна и лапароскопска хирургия на „Токуда болница София“. 

„Тя се чувстваше много зле и имаше ужасни болки. В крайна сметка при прегледа установихме, че най-вероятно има перитонит. Изследванията обаче показаха, че става въпрос за много рядко състояние, което е резултат на камъни в жлъчния мехур. Казва се синдром на Бувере“, обясни за „Преса“ д-р Васев. 

Болестта се причинява от камък, който дълго време е седял в жлъчния мехур и не е могъл да премине надолу по жлъчните пътища заради по-големия си диаметър. Образуванието е изпълнило мехура и е притискало стената на жлъчката, така че тя е била умъртвена. Образувал се е отвор, през който камъкът директно изпаднал в дванадесетопръстника. Това е процес, за който е нужно много време. Самата жена споделя, че преди 30-ина години по време на преглед лекар й казал, че има камъчета, но тя не отишла да я оперират, защото нищо не я боляло. Сега обаче това, което д-р Васев извадил от нея, било колкото малко кокоше яйце с размери 3х4 см. „Нещата бяха отишли още по-далече - този камък поради обтекаемата му форма беше успял да се промъкне през дванадесетопръстника и беше стигнал на 70 см поо-надолу в тънкото черво. Но поради някаква причина е спрял и е запушил червата. Там буцата е натискала чревната стена и е станала нова некроза. Чревното съдържание е започнало да изтича в коремната кухина. Оттам идва и перитонитът“, уточнява специалистът. И разказва по-нататък: „Това наистина е много рядък случай. Аз работя от години, но това го виждам за първи път. Чел съм, чувал съм, но за първи път се сблъсквам със синдрома на Бувере. От колегите ми само един го е виждал, и то веднъж“, разказва д-р Васев. 

Макар че първоначално операцията започнала лапароскопски (през няколко малки отвора), на 15-ата минута лекарите разбрали, че пациентката има синдром на Бувере, който налага отворена хирургия. Критичният момент настъпил, когато трябвало да се затвори дванадесетопръстникът. На практика той е връзката между три системи - за отток на панкреаса, за отток на жлъчката и черния дроб и за стомаха. Образувалата се дупка била толкова голяма, че лекарите трябвало да я зашият изключително внимателно. Заради киселинността, която може да не позволи заздравяването на дванадесетопръстника, специалистите не били сигурни, че всичко ще свърши само с тази операция. Дотам не се стигнало, макар че

имало още една 

малка изненада 

Самият жлъчен мехур бил толкова променен, че не се виждал като структура, а като гъба. Това наложило да го отделят заедно с част от черния дроб. Заради отворените му пътища, които няма как да се зашият, след операцията в продължение на четири дни изтекло голямо количество жлъчна течност. 

„Хирургът много често прави нещо, но искрено се надява, че природата ще му помогне“, отбелязва къде на шега, къде на истина д-р Васев. Цялата интервенция продължила около 3 часа. 

„Сблъскваме се с хора, които се самолекуват, и това е голям проблем. Много често болните с камъни в жлъчката не искат да се оперират. Но всички камъни - независимо колко са големи, задължително подлежат на операция. Защото, ако имате един голям камък, който смятате, че няма смисъл да премахнете, той в един момент започва да драска по стената на органа и създава предпоставки за развитие на 

рак на стената на жлъчния мехур 

Ако камъчетата са малки, при всяко изпразване на мехура има шанс те да влязат в жлъчните пътища, човек да пожълтее и да се наложи операция на фона на усложнена жлъчнокаменна болест“, категоричен е хирургът от „Токуда“. Усложненията на жлъчнокаменната болест са много и все сериозни. Така например е възможно жлъчните пътища да се запушат и да настъпи жълтеница. Ако тя не се лекува, може да доведе до смърт в рамките на няколко дни или седмици. Причината е, че всичките жлъчни киселини, които трябва да отидат в червата, няма как да стигнат дотам и започват да тровят кръвта. Постепенно организмът се уврежда до степен на необратимост. Това е усложнението, с което хирурзите се сблъскват най-често. 

Има и втори вариант, при който стената на жлъчния мехур може да се умъртви и камъкът или да изпадне в корема, или пък да премине в дванадесетопръстника. Не е изключено да възпали мехура до положение, в което да се получи гнойна торба. Всичко това би могло да се избегне, ако още при първите индикации за камък в жлъчката пациентът бъде опериран. 

Има ли камъни в жлъчния мехур, те са бомба със закъснител - не се знае кога ще се активират и какви бели ще направят. „Голяма част от хората страдат от камъни в жлъчката. Тези, които знаят, че имат такъв проблем, но отказват да се оперират, са поне 50%. А поне от 15 години премахването им чрез 

лапароскопска хирургия е златен 

стандарт в целия свят 

Операцията е час и половина, а не осем, пациентът се възстановява бързо, губи малко кръв по време на операцията и белезите му са по 1 см на няколко места, а не по 20 см, както при стандартната отворена процедура. Хората няма от какво да се страхуват“, казва специалистът. 

Юристката Ценка вече е добре и не скрива възхитата си от целия екип в „Токуда“. „Не съм очаквала такъв прием и внимание. Не познавах никого в болницата, включително д-р Васев, който ме спаси. Въпреки сериозната операция през цялото време бях спокойна за живота си, защото разбрах, че съм в сигурни ръце“, отбеляза с благодарност жената.