"И отлични лекари остават в България" - интервю с Доц.д-р Кирил Драганов за БНТ

 Всяка година най-утвърдените имена на медицината във Великобритания, лекари, удостоени дори с благороднически титли заради своите постижения, посвещават част от отпуската си, за да се срещат със свои колеги по света и да споделят с тях тънкостите на лечебното изкуство. Това лято тe избрахa България за тази цел. Проф. О'Дуайър е сред водещите британски специалисти по коремна онкохирургия.

Проф. д-р Сара О'Дуайър - коремен онкохирург - Великобритания: "Ние сме изключително впечатлени от съвместната работа с българските колеги. Наблюдавахме сложни интервенции на черния дроб, на червата, на панкреаса при доц. Драганов. Уменията и техниките, които демонстрираха вашите хирурзи, са изключителни."

БНТ: Можете ли да кажете, че хирургията у нас наистина е на високо европейско ниво?
- Несъмнено. От това, което видяхме, съм абсолютно, абсолютно категорична, че е така. Няма съмнение, щом в България имате такива перфектни специалисти с фантастични умения, които работят по най-високите стандарти на хирургията. Всеки от нас би бил горд с такива постижения и с удоволствие бихме разчитали на такива хора в своите екипи.

Доц. д-р Кирил Драганов - завеждащ "Обща хирургия" - "Токуда: "В интерес на истината ние не се бяхме готвили за демонстрации, това си е рутиннна наша работа - коремна хирургия. Показахме им 2 случая, единият на чернодробна резекция, а другият на отстраняване на ретроперитониален тумор. Но пак казвам - не са подбирани със седмици и месеци, така че да покажем нещо необичайно - това си е ежедневие при нас, основно с такава патология работим."
БНТ: Какво кара един български лекар, който е така високо оценен от своите западни колеги, все пак да остане в България?

- Най-вероятно ще е доста банален отговорът, но на първо място благодарността на пациентите, на второ - приятелските и колегиални отношения с другите членове на екипа, на трето място - вече съм на такава възраст, че мога да уча по-младите колеги и да има давам това, което съм усвоил в течение на годините - обучителният елемент е нещо, което си струва и дава смисъл на нашата професия.
Аз държа, да, на моя екип от лекари, от сестри, санитари, колеги от останалите структури на болницата - на абсолютно всички от тях държа много - оценявам ги и като професионалисти, и като хора.
Изкуството да оперираш се обезценява, ако не можеш да съградиш екип - това верую доказват най-напечените моменти в операционната зала. В хирургията без колектив нищо не може да се извърши - тя не е индивидуален спорт. Тя е нещо, което се прави от екип.

 
Според най-песимистичните прогнози след десет-двайсет години в България почти няма да останат хирурзи. Добре, че още имамe такива специалисти, които смятат, че и най-известният хирург дължи много на всеки от своя екип, чувстват сe длъжни да подготвят свои ученици и да ги мотивират да работят за българските пациенти. Докато подобни неща се случват - за родното здравеопазване има надежда.