Лечение на хронични болести на тонзили и аденоиди

• Какво представляват тонзилите?

Тонзилите (сливиците) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (т.е. трета сливица) и езичната сливица в корена на езика.

• За какво служат тонзилите?

Тонзилите са важен имунокомпетентен орган. Неслучайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателен път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (вкл. вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор. Най- голямо е значението на тонзилите до навършване на 7-годишна възраст, когато се изгражда имунитета - т.нар. ”имунологично училище”. Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.
Третата сливица е с най-голям размер на около 3–4-годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.

• Какви са признаците на хроничният аденоидит?

От хроничния аденоидит боледуват само децата. Водещ симптом е продължителното (над 20 дни) затруднение на носното дишане от уголемената трета сливица. Дишането през носа е шумно, децата спят с отворена уста и хъркат. 
Нарушеният сън причинява отпадналост и сънливост през деня, апатичност, отслабено внимание, лоша концентрация.
Уголемената и хронично болна трета сливица нерядко довежда до нарушаване на вентилационната функция на Евстахиевата търба. Има два механизма, по които аденоидните вегетации повлияват появата на среден отит - единият е чрез механична обструкция на Евстахиевата търба, поради увеличения им размер и другият е когато има хронично възпаление на аденоидната тонзила - тогава тя се явява като резервоар на бактериална инфекция в близост на Евстахиевата търба.

• Какви са признаците на хроничния тонзилит?

От хроничен тонзилит боледуват най-често деца от 4 до 15 години, но се наблюдава и при възрастни. Това е една от най-честите, но и най-трудни диагнози, тъй като не съществуват ясни и сигурни белези на заболяването. Най-честите оплаквания са от страна на гърлото - постоянни или периодични болки, чувство на сухота, на залепнала храчка, лош дъх от устата. При силно увеличение на сливиците се появява затруднено дишане, хъркане, както и затруднено преглъщане. По-рядко се наблюдават краткотрайни спирания на дишане по време на сън. По шията се появяват постоянно увеличени лимфни възли. 
Една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ са честите ангини, които могат да доведат до хроничен тонзилит, а оттам да засегнат сърцето или бъбреците. 
Прието е че до 4 гнойни ангини годишно е нормално за едно дете до 7-годишна възраст. Трябва да се знае също, че в детска възраст преобладават острите вирусни инфекции, които неправилно се разглеждат като ангина и при които няма опасност от увреждане на сърцето или бъбреците. 
От друга страна много родители установяват “бели налепи” по сливиците на децата, които определят като гнойна ангина, докато всъщност се касае за т.нар. „тапички“, които са нормална находка.
В по-редки случаи хроничният тонзилит може да се появи без предшестващи чести гнойни ангини, да протече безсимптомно и да доведе до сериозни усложнения от страна на други органи и системи.

• Кой и как поставя диагнозата?

Общопрактикуващият лекар може да се насочи към диагнозата хроничен тонзилит и аденоидит, но точна диагноза и особено решението за операция може да постави само УНГ специалистът. Затова са нужни редица допълнителни изследвания и консултации.
Диагнозата се поставя въз основа на съвкупността от резултатите и тогава УНГ специалистът взема решение за най-правилното лечение.

• Как се лекува хроничният аденоидит?

  • В началото се прилагат неоперативни методи на лечение;
  • Основна предпоставка за успех от това лечение е редовното изчистване на носа от задържаните секрети; при по-големите деца това става чрез активно издухване на носа, а при малките деца е необходима аспирация със специалните за целта балончета;
  • Промивки на носа с физиологичен разтвор (солена вода) - по 2 - 4 мл. във всяка ноздра многократно през деня;
  • Влажни инхалации (особено през зимата);
  • Отбъбващи капки за нос, но не по-дълго от 5 - 6 дни;
  • Антибиотични капки за нос, но само при доказан бактериален причинител чрез изследване на гърлен секрет;
  • Общо антибиотично лечение след бактериограма;
  • При неуспех от медикаментозното лечение трябва да се извърши операция, която се нарича аденотомия. Операцията се извършва под обща анестезия.

При общата упойка се постига пълно обезболяване, а самата операция се извършва много по-прецизно на спящото дете.
Третата сливица се отстранява през устата чрез специален инструмент, извит във вид на кюрета, с който сливицата се “остъргва” и изважда. На мястото на отстранената сливица се поставят марлени тампони за няколко минути, което улеснява кръвоспирането, а самата операция трае 2 до 5 минути.

Как се лекува хроничният тонзилит?

Консервативното лечение включва антибиотици, гаргара с антисептични разтвори, пастили за смучене и средства за стимулиране на имунната система. Радикалното лечение е операцията – тонзилектомията, която се извършва под обща анестезия. Сливиците се отстраняват през устата.
Те се отделят от околните тъкани и се прерязват със специална примка, оглежда се мястото на отстранените сливици за кървене и при нужда се поставят тампони или кървящият съд се зашива. Самата операция трае от 15 до 30 минути.
Често усложнение на тонзилитите се явява перитонзиларния абсцес. Той се появява, когато възпалението премине през капсулата на тонзилата към рехавата съединителна тъкан в съседство. Лечението е консервативно и  оперативно. Когато инфекцията е в начален стадий-перитонзилит,  прилагането на високодозирани антибиотици има добър ефект, в противен случай най-адекватно лечение е инцизията и дренажа на перитонзиларния абсец. Оперативната интервенция се осъществява под местна анестезия.