Радиофреквентната аблация за лечение на пациенти с остеоид остеом

Остеоид остеом – клинична характеристика

Остеоид остеомът представлява малка туморна формация с характерен нидус („гнездо“), ограден от плътна склеротична кост, рядко надвишаващ 15 мм в диаметър. Среща се при 10–15% от доброкачествените заболявания на опорно-двигателния апарат. По-често засяга млади мъже на възраст между 5 и 25 години, със съотношение мъже : жени = 2:1.

Най-честите локализации са метадиафизарната и диафизарната част на дългите кости, с предилекция към фемура (бедрена кост) и тибията (голям пищял).

Патогенезата не е напълно изяснена, но е известно, че туморът продуцира простагландини в количества 10 до 100 пъти по-високи от нормалната костна тъкан. Тази повишена метаболитна активност води до неоангиогенеза, локален оток и дразнене на нервни окончания. Клинично това се проявява с болка, скованост, ограничение в движенията и функционален дефицит на засегнатия крайник.

Използва се класификацията на Edeiken според локализацията на тумора:

• Кортикална кост
• Спонгиозна кост
• Субпериостална кост

При разположение в близост до става е възможно развитие на синовит, мускулни спазми и клинична картина, наподобяваща артрит или травматично увреждане.

В значителен процент от случаите болката се засилва нощем. При около 64% от пациентите се наблюдава бързо, но временно облекчение след прием на нестероидни противовъзпалителни средства (ацетилсалицилова киселина и други).

Диагностика

Поставянето на диагнозата често изисква комбинация от образни изследвания:

• Рентгенография – възможно е лезията да бъде пропусната при липса на изразена костна реакция. Когато е видима, се наблюдава зона с по-ниска плътност, оградена от склеротичен костен вал.
• Компютърна томография (КТ) – златен стандарт в диагностиката. Позволява ясно визуализиране на нидуса и централната склероза.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – може да покаже неспецифичен костен оток и да доведе до диагностични затруднения при до 35% от пациентите.
• Костна сцинтиграфия – с висока сензитивност и прецизна локализация на лезията.

Диференциалната диагноза включва стрес фрактура, теносиновит, остеомиелит, остеонекроза, хронична ставна нестабилност и възпалителни артропатии.

Лечение

Лечението може да бъде консервативно или оперативно.

Консервативно лечение

Включва приложение на нестероидни противовъзпалителни средства с цел COX-2 инхибиране. В някои случаи медикаментозната терапия продължава години, с очакване за спонтанно отзвучаване на симптомите.

Недостатъците са свързани с продължителността на лечението, възможните странични ефекти и незадоволителния контрол на болката при до 36% от пациентите.

Оперативно лечение

Целта е механично разрушаване на нидуса. Прилагат се два подхода:

• Конвенционална хирургия – изисква по-широк оперативен достъп и преминаване през анатомични структури с директна визуализация на тумора.
• Радиофреквентна аблация (RFA) – миниинвазивен метод, позволяващ достигане до лезията чрез игла и минимален кожен достъп, под прецизен компютър-томографски контрол.
  Процедурата се извършва след внимателно планиране и преминаване през т.нар. „safe zones“ за безопасен достъп до костта. Нидусът се обработва чрез термична аблация и коагулация на патологичните клетки, продуциращи простагландини.

Възстановяването е бързо – пълно натоварване на крайника е възможно още в деня на процедурата. Болката и свързаните симптоми обикновено отзвучават непосредствено след интервенцията, което позволява преустановяване на медикаментозната терапия.

Клиничен случай

Пациентка на 29 години със силна, режеща болка в лява тазобедрена става и бедро. Болката е интензивна, води до накуцване и сериозно затруднение при сядане. По време на прегледите пациентката предпочита да стои изправена поради дискомфорт. В продължение на три години тя активно търси причината за своите оплаквания и приема обезболяващи медикаменти, особено вечер, с краткотраен ефект. 

След проведени образни изследвания – рентгенография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс – се установява малка лезия в областта на шийката на лявата бедрена кост, отговаряща на остеоид остеом.

 

 С оглед тежките симптоми и значително влошеното качество на живот се препоръча оперативно лечение. След подробно обсъждане на възможните методи пациентката избира миниинвазивна радиофреквентна аблация.

Интервенцията бе извършена от д-р Станислав Балев под локална анестезия и КТ-контрол.

Още в деня на процедурата пациентката се изправя и се придвижва самостоятелно, с разрешено пълно натоварване на оперирания крайник. Единственото следоперативно оплакване е лека локална болезненост, която отзвучава напълно в рамките на няколко дни.

Още на следващата сутрин пациентката съобщава за пълно изчезване на характерната остра, режеща болка. Ходи уверено, без страх и дискомфорт при сядане.

При проследяването в следващите месеци не се установява рецидив на болката или възвръщане на симптомите. Качеството ѝ на живот е напълно възстановено.

Радиофреквентната аблация (RFA) е безопасен, миниинвазивен и високоефективен метод за лечение на пациенти с остеоид остеом, осигуряващ бързо възстановяване и трайно облекчаване на симптомите.