Подготовка на детето за вземане на кръв

Убождане без страх: как да помогнем на детето да не се страхува от кръвните изследвания

Посещението в лабораторията за вземане на кръв обичайно е свързано със стрес. Страхът от иглата често възспира дори възрастни хора от провеждане на изследване. Но независимо дали назначените тестове са профилактични или поради заболяване, предварителната подготовка и информирането относно процедурата, която Ви очаква, ще намали стреса и ще повиши успеваемостта. Още по-голямо значение има подготовката, ако предстои изследване на Вашето дете.

Децата са различни, не всички се страхуват еднакво. При всички случаи Вашето спокойствие и увереност ще дадат на детето позитивна обратна връзка какво да очаква.

Клинична лаборатория в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда работи всеки ден и екипът често се среща със страха на малките пациенти. Практиката обаче показва, че с повече усилия отстрана на възрастните – родители, лаборанти, лекари - почти всяко дете може да бъде посрещнато и изпратено с усмивка. Можете да намалите неговия страх и напрегнатост с някои простички, но много ефективни действия:

Информирайте се какво да очаквате и как да се подготвите:

• Попитайте предварително в лабораторията дали манипулацията ще бъде с убождане от вена или от пръст (може да бъде и петичка). Усещането е много различно и за всички ще бъде по-лесно, ако детето не е изненадано. Попитайте има ли възможност за ползване на локален анестетик, който да се намаже на мястото на убождането с цел да намали болката.
• Информирайте се относно приема на вода преди манипулацията. Обикновено е силно препоръчително да дадете на детето си достатъчно количество вода преди да посетите лабораторията. Това ще спомогне за две неща: по-лесно даване на урина за изследване и по-добро напълване на вените, а оттам по-лесна венепункция. Има особени случаи, в които обаче това не се препоръчва, информация за тях можете да получите в лабораторията.   
• Ако имате възможност, посете предварително лабораторията, за да се запознаете с местонахождението й, с процеса на създаване на заявка, регистриране на направления, изчакване в чакалнята, продължителност на манипулацията. Можете да поговорите с лекар или лаборант в лабораторията и да ги информирате ако Вашето дете има специални потребности. Това ще съкрати продължителността на престоя по време на самата манипулация и ще създаде чувство на рутина, което да успокои детето Ви.
• Ако нямате възможност да посетите предварително лабораторията, можете да се обадите по телефона или да се свържете през електронната поща, за да зададете въпросите, които Ви вълнуват.

Информирайте детето си за предстоящата манипулация:

• Най-добре е предварително да информирате детето си за това, че трябва да му се вземе кръв. Най-често, когато детето знае какво да очаква, то е по-малко притеснено по време на самата манипулация. Някои родители се тревожат, че ако детето им знае предварително за предстоящото изследване, то твърде дълго и силно ще се притеснява затова. Доказано е, че за повечето деца е добре да им съобщите какво ги очаква ден-два преди визитата в лабораторията.
• Разкажете на детето си какво да очаква като ползвате картинки или различни упражнения. Бъдете откровени с него, кажете му, че действително може малко да боли, използвайте изрази като: „Някои деца казват, че усещат нещо като щипване“. Обяснете му, че продължителността на манипулацията няма да е по-дълга от една детска песничка.
• Уверете го, че е напълно нормално да не харесва това, което му предстои. Стимулирайте го да изрази това, което чувства. Не говорете много за болката и дискомфорта, които може да изпита. Вместо това насочете вниманието му към това, което трябва да направи.
• Помогнете на детето си да разбере, че неговата основна задача по време на манипулацията е да остане спокойно и да не мърда. Това ще помогне взимането на кръв да завърши по-бързо, безопасно и с по-малко дискомфорт.  С различни техники за релаксация и под формата на игра, в зависимост от възрастта на детето, можете да тренирате това. Например:
  • Дълбоко дишане (правене на сапунени мехури помага);
  • Стягане и отпускане на мускулите;
  • Взимане на любимата играчка с него в лабораторията;
  • В зависимост от възрастта на детето, използване на музикални или светещи играчки; видеоклипове; филмчета; песнички;
  • При по-големи деца можете да им предложите да затворят очи и да си представят любимо място или събитие.
• Направете план на посещението в лабораторията заедно с детето си. Това ще помогне то да чувства, че контролира процеса. Този план може примерно да изглежда така:
  • „Искам мама или тати да бъде до мен по време на моя кръвен тест.“;
  • „За да ми помогне да се чувствам спокоен, ще взема с мен да гушкам моето мече.“;
  • „Моята работа ще бъде да стоя неподвижен като статуя.“
• Друг печеливш подход е да дадете на детето си предварително да играе с играчки, подобни на използваните консумативи по време на манипулацията (например комплект “Чичо Доктор”).
• Опитайте се да бъдете напълно спокойни, дори ако сте нагрегнат или ядосан. Вашият стрес и напрежение ще повлияе върху детето Ви и ще го направи по-силно притеснено.

Трябва ли да остана с детето си по време на манипулацията?

• Това зависи само от Вас. Обикновено е по-добре за детето да бъде с родителите си по време на манипулацията, но не е проблем, ако останете в чакалнята.
• Ако изберете да останете в чакалнята, бихме Ви препоръчали да му дадете да държи любима играчка или Ваша вещ. След като приключим, ние ще доведем детето Ви при Вас за прегръдка и подкрепа.
• Ако изберете да останете с него в манипулационната, Ваша основна задача ще бъде да му помогнете да остане спокойно и по възможност неподвижно. Ако детето е малко, седнете и го вземете в скута си, поставете неговите крака между Вашите, хванете здраво китката му. Следвайте указанията на персонала.
• Препоръчително е детето да бъде добре затоплено. Това спомага за по-лесното напълване на вените и ускорява вземането на кръв. Можете да го постигнете като оставите бебето завито с одеало или при по-големите деца като не сваляте връхната им дреха ако манипулацията ще бъде от пръста. Можете да носите със себе си и да дадете на детето вода.

Какво представлява манипулацията?

• Взимането на кръв е термин, който се използва, за да опише събирането на кръвна проба за тестване. Видът на кръвовземането зависи от възрастта на Вашето дете, количеството необходима кръв и вида на изследванията. Лаборантът или медицинската сестра ще вземе или капилярна кръв от пръста/петичката или венозна кръв чрез убождане на вена на предмишницата или китката.
• Взимането на капилярна кръв чрез убождане от пръстчето или петичката се използва за получаване на ограничено количество кръв за тестване. Убождането става с помощта на малко приспособление (стерилен ланцет), което пунктира капилярен съд в близост до повърхността на кожата. С леко стискане на пръста или петичката кръвта се събира на капки в съответните контейнери.
• Венозно взимане на кръв се прилага, когато е необходимо по-голямо количество кръв или са назначени повече тестове. Най-често се пунктират вените по вътрешната страна на предмишницата или горната повърхност на китката, защото в тези зони кожата е най-малко чувствителна.
• Лаборантът може да огледа няколко зони, за да намери най-подходящата вена за пунктиране. Имайте предвид, че тази процедура при децата е много по-сложна отколкото при възрастните, защото вените са по-тънки и по-дълбоко разположени. Бъдете търпеливи.
  • Ако не сте сигурни как да обясните манипулацията на детето, ето едно преложение:
  • Първо лаборантът ще стегне с еластична лента ръчичката. Усещането е сякаш някой те е стиснал за рамото;
  • След това ще почисти с памуче/марличка малък участък от кожата на предмишницата ти. Това може да го усетиш като изстудяване на мястото;
  • Когато лаборантът вкара иглата във вената и потече кръв в контейнерите, ще усетиш нещо като ужилване, а може дори и нищо да не усетиш;
  • След като лаборантът вземе кръв и извади иглата, ще постави лепенка на точицата на убождането.

Какво трябва да направя след манипулацията?

• Притиснете здраво мястото на убождане за поне 5 минути.
• Ако превръзката е силно стегната, свалете я след 15 минути. Обичайна препоръка е да свалите лепенката след 1 час. Най-лесно и безболезнено това става като я намокрите или по време на къпане на детето.
• Ако мястото кърви по-продължително, притиснете силно по-продължително време или се върнете в лабораторията с молба да сменят превръзката.
• Ако Ви се стори, че въпреки спазването на всички инструкции, кървенето все още продължава, потърсете съвет от личния лекар или лекар в спешно отделение.
• Ако детето Ви е по-малко от две години, внимавайте да не свали и погълне лепенката или част от превръзката.
• Макар и рядко, след свалянето на лепенката на мястото на убождане може да се появи синина, зачервяване или подутина. Зоната може да е по-чувствителна. Ако това Ви притесни, потърсете съвет от личния лекар.
• Наградете детето си за неговата смелост!