Проф. Васил Яблански: Смяната на тазобедрена става се превърна в рутинна операция

Износването на ставите е сравнително естествен процес. В част от медикаментите има вещества, които биха допринесли за подобряване на състоянието на нашите стави, но в повечето случаи предлаганите на пазара добавки имат основно комерсиален ефект.

„Ако трябва да опишем процеса по сравнително прост начин, то би било чрез модела „нося и износвам“. За да бъде по-разбираемо за нашите пациенти, особено ако те са мъже, даваме пример с накладките на колите. Идва период, в който част от тях е износена и трябва да се предприеме някакъв ремонт. Както при тях, така и при ставите не би могло да се направи почти нищо, за да се предпазят. Медицината дава противоречиви резултати от използването на добавки. Правени са редица научни изследвания, а не комерсиални. За някои от добавките са намерени ползи, но могат да бъдат определени като средни или малки ефекти на подобрение.“, обясни пред БНТ проф. д-р Васил Яблански, началник на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Според специалиста глюкозамин, хондроитин и колаген са субстанции, които не биха навредили и могат да помогнат в конкретни граници.

Рисковите фактори за развиване на артроза са:

• С напредване на възрастта рискът е много по-голям. Изследвания показват, че след навършване на 60 г. заболяванията на ставите се проявяват три пъти по-често при жени, отколкото при мъже. Една от причините е настъпващата остеопороза или промяна в качеството на костите, която е по-изразена при жените поради ред настъпващи хормонални проблеми в периода на климакса.
• Вторият значим рисков фактор е телесното тегло. Препоръките на много специалисти са, не само заради ставите ни, но заради сърцето и други органи, да поддържаме телесното си тегло в разумни граници.
• При по-заседнал начин на живот рискът да развием заболявания на ставите е по-голям. Състоянието им се подобрява с по-голяма сигнификантност, отколкото при взимането на добавки, ако извършваме подходящи активни движения. Такива са спортове като плуване и  гимнастика.
• Извършване на тежка физическа активност, свързана с носене на товари.
• Генетичен фактор е най-вече свързан със структурата на крайника или на ставата.

„Статистиката показва, че най-често засегната е тазобедрената става. След нея се нарежда коленната става. Това е логично, тъй като те носят най-големия товар на тялото. Често засегнати са и малките стави на ръцете, визирам основно тази, която е в основата на палеца на ръката. Палецът участва във всички движения на ръката. В сравнение с другите пръсти, той извършва в пъти повече движение.“, допълни проф. Яблански.

Специалистът споделя, че в днешно време смяната на тазобедрена става се е превърнала в рутинна операция.

„Ежедневно извършваме по няколко смени на тазобедрени стави. Това до голяма степен решава проблема с напредналата форма на артроза. Продължителността на „живот“ на една изкуствена става, в зависимост от модела, може да бъде дори над 30-40 г.  Ако приемем, че на пациент във възрастовата група 60-70 г. му бъде сменена ставата, логично е това да бъде еднократен акт. Хирургичната техника също е напреднала много. Преди повече от 25 г., когато започнах да работя, смяната на ставата беше една много тежка операция с големи разрези, кръвопреливане и т.н. В наши дни разрезът за смяна на става е не повече от 6-7 см. и в изключително редки случаи имаме необходимост от кръвопреливане. Възстановяването също е много по-бързо и леко за пациента.“

Друго значимо развитие в ортопедията и травматологията е терапията на ставния хрущял или така наречената регенаритивна медицина.

„Това са инжекционни продукти, които всъщност извличаме от самия пациент. Те са нискодиференцирани собствени клетки, които попадайки на мястото на „повреда“ или изтриване на хрущяла, могат да се определят като хрущялни клетки и да възстановят ставата. Подобни терапии се базират на извличане на тези клетки от кръвта на човека. Най-добрият вариант е извличането от мастната тъкан на пациента, тъй като там е наситено с подобни клетки и след специалното им обработване, те се инжектират обратно в ставата. Естествено тези терапии са подходящи за по-леките форми на артроза. При по-тежките има един единствен вариант и той е подмяна на ставата.“

Специалистът споделя, че в повечето случаи започваме да се грижим за ставите си, когато се появят симптоми.

„Ако трябва да обобщя каква би могла да е превенцията за заболяванията на ставите, то тя е при жени на възраст над 45 г. да се следи наличието на остеопороза, като един от рисковите фактори. Освен това е важно да поддържаме добро телесно тегло, да спортуваме и при оплаквания, дори да са по-леки, да направим консултация със специалист, за да може установим заболяването в по-ранен етап и да приложим нехирургично лечение.“, обясни проф. Яблански.