Проф. Драганов: Ракът на дебелото черво е напълно лечим, ако диагностицирането му не закъснее

Ежегодно броят на новите случаи на заболели от рак на дебелото черво нараства с 1% в световен мащаб. През 2020 г. диагнозата е поставена на над 1 милион души, а прогнозите показват, че през 2040 г. те ще са над 3 млн., от които повече от 1/3 ще загубят битката със заболяването.

„Съществуват доказани рискови фактори за развитие на заболяване. Те са два вида – константни, на които не можем да повлияем и други, на които можем. Дефиницията „тихият убиец“ се използва не само за това онкологично заболяване, но и за карциномът на панкреаса, например. Интересен факт е, че от появата на първата изродена клетка до момента, в който при пациента вече има изявени симптоми, преминават около 10 години. Тоест, ракът не става от днес за утре. Проблемът е, обаче, че през голяма част от този период от време, при пациентът няма никакви симптоми. Когато туморът все още е сравнително малък, тогава той може да бъде открит и е напълно лечим.“, обясни проф. Кирил Драганов, началник на Клиника по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия, пред БТВ. 

Той каза още, че критериите в различните здравни системи, за провеждане на първи скринингов преглед, са различни.

„Отвъд океана е определена 45-годишна възраст. В огромната част от европейските държави е 50-годишна възраст. Като пояснявам, че говорим за безсимптомни пациенти, които нямат фамилна обремененост. Ако те имат родова история на заболяването, препоръчителната възраст е 35 г. Ако имат съмнение или доказан някой от тези генетични синдроми, които повишават многократно риска за онкологично заболяване, тогава е препоръчително от 25-годишна възраст да стартира редовното проследяване на тези пациенти, тъй като пак казвам, рискът при тях да развият онкологично заболяване някъде в периода на живота си и то в млада възраст е много голям.“, сподели проф. Драганов.

Единият от факторите, върху които нямаме влияние е възрастта. 50-годишна възраст и нагоре е рисков фактор за развитието на колоректален карцином. Пикът на заболяването е между 60 – 75 г. За съжаление все по-често се наблюдава така нареченото подмладяване на заболяването, пациенти под 50, дори под 40-годишна възраст, се сблъскват с рак на дебелото черво.

„Наследствената предразположеност, наличието на един, двама или повече роднини в семейството, които са с това заболяване, увеличават риска и децата също да се разболеят. Някои генетични синдроми също са предпоставка, при тези пациенти на доста по-млада възраст, могат да се развият различни онкологични заболявания, вкл. и рак на дебелото черво. Някои възпалителни заболявания на дебелото черво, като улцерозния колит, също се считат за преканцероза. Това са фактори, които са даденост и ние не можем да повлияем върху тях.“, допълни проф. Драганов.

Той каза още, че усилията ни трябва да бъдат насочени към факторите, над които имаме влияние.  

„Да приемаме повече плодове и зеленчуци, богати на фибри храни, по-малко меса, вкл. такива, които са консервирани. Доказан предразполагащ фактор за развитие на заболяването е наднорменото тегло, обезитета (затлъстяването). Друг рисков фактор, за всички онкологични заболявания, включително за колоректалния карцином,  е обездвижването, което е един от бичовете на нашето време. И това, което навсякъде казваме – злоупотребата с алкохол и тютюнопушене. Към тази, втора група предразполагащи рискови фактори, трябва да бъдат насочени познанията, усилията на специалистите, така че тяхното действие да бъде сведено до минимум.“, обясни проф. Драганов.  

Симптомите при рак на дебелото черво са неспецифични, но е важно да им обръщаме внимание. Ако човек е имал редовна дефекация (изхождане) и в един момент настъпи промяна в режима му, изпитва напрежение в корема, има обилно образуване на газове и т.н., е необходимо да се консултира със специалист.

„В същото време тези симптоми се съпътстват и с други усещания. Често не много масивни малки кръвозагуби от разпадащия се тумор, води до развиване на вторична анемия. Така постепенно пациентите губят кръв и започват да се изморяват много по-лесно, да са по-сънливи, да не са работоспособни и т.н. Това са основните първоначални, неспецифични симптоми, които трябва да насочат вниманието на конкретния пациент.“, обясни проф. Драганов.

За щастие колоректалният карцином е едно от онкологичните заболявания, при чието лечение има най-много успехи.

„Ако нямах пациенти, излекувани на 100%, нямаше да работя тази професия. Има множество излекувани пациенти. В така наречения нулев стадий, тоест, ако едно доброкачествено образувание е започнало да се изражда в злокачествено, но е в най-повърхностния слой в лигавицата на червото, дори по време на стандартна колоноскопия е възможно туморът да бъде отстранен от ендоскопист, гастроентеролог. Това се счита за дефинитивно (окончателно) излекуване. Пациентите в първи, втори и дори в трети стадий също могат да бъдат излекувани дефинитивно. Това е обект на т.нар. мултимодално лечение. Хирургията не е солова дейност, тя е екипна работа – аз, моите асистенти, анестезиолозите, всички заедно извършваме дадена операция. Намесват се и химиотерапевтите, които вече наричаме клинични онколози, тъй като химиотерапията е само част от лечебните стратегии които те прилагат. Налична е имунотерапия, таргетна терапия и т.н. Лъчетерапевтите също имат много съществена роля при рака на ректума, правото черво, туморите, които се намират до 10-12 см. от отвора на ануса. Патолозите, образните диагностици, всички тези колеги участват активно в диагностиката и в проследяването на пациентите. Така мултимодално се постигат сравнително добри резултати, стига пациентите да са дошли навреме или да го кажем по-реалистично – да не са закъснели.“, каза още проф. Драганов.

За скрининг за рак на дебелото черво се препоръчват две основни изследвания.

„Има два вида колоноскопия – едната е виртуална, другата е фибро-колоноскопия или стандартна. Основната разлика е, че при първата няма инвазивност, тоест не се прониква в организма на човека. Контрастно вещество оцветява цялото дебело черво и чрез компютърен томограф (скенер) се установява има или няма туморни образувания на дебелото черво. При така наречената стандартна или фибро-колоноскопия, пациентът е в краткотрайна венозна анестезия (упойка). Тоест той не изпитва болка и няма неприятни спомени. С флексибилен (подвижен) апарат, се прониква и лумена на дебелото черво се оглежда отвътре. Тази стандартна колоноскопия има едно основно предимство пред виртуалната и то е, че по време на нейното извършване следва, ако се установят някакви болестни процеси, не само тумори, да се вземат малки парченца, така наречените биопсии, които да бъдат изследвани хистологично под микроскоп. Това вече ни позволява да потвърдим или отхвърлим една или друга диагноза.“, допълни проф. Драганов.

Началникът на Клиниката по чернодробна-жлъчна, панкреатична и обща хирургия сподели, че има място за положителна настройка по отношение на ракът на дебелото черво и борбата с него.

„За оптимизма и песимизма има много анекдоти и цитати. Един от любимите ми е от древногръцката философия на Аристотел. Тя гласи, че оптимизмът е като слънчев ден, песимизмът като дъждовен ден, а реализмът е облачно с голяма вероятност за дъжд. Аз съм реалист, но се надявам, че облаците ще се разсеят и няма да се стигне до дъжд. Има много причини за оптимизъм, все повече и повече знаем за карциногенезата, механизмите, по които от една нормална клетка, се стига до ракова клетка. Все повече тези механизми са разгадани в много големи детайли, което дава възможност за по-прецизно диагностициране и за по-адекватно лечение. За съжаление обаче числата, които статистиките сочат, ни свалят на земята.“

Проф. Драганов не спести и негативите, маркирайки ги като недостатък и проблем в борбата с рака на дебелото черво.

„Причините за песимизма най-общо са три, като липсата на адекватна скринингова програма в нашата страна е една от тях. Липсва такава програма. Ще го обясня по следния начин, има една прекрасна инициатива на БТВ – „Да изчистим България за един ден“. Само че, ако 364 дни в годината ние не чистим, а цапаме, за един ден трудно ще се получат нещата. В този смисъл, каквито и кампании да има за Световния месец за борба с рака, Световния ден на колоректалния карцином и т.н., това не е дейност през цялата година, малко можем да очакваме тя да е ефективна. Друг съществен проблем, който внася известна доза песимизъм е, че в нашата страна за последните 7-8 години липсва адекватно действащ раков регистър. Той е създаден преди повече от 70 г. По мнение на много специалисти - онколози и включително по мое мнение, в този така наречен нов регистър липсва достатъчно детайлна, адекватна информация, на базата на която да се правят анализи, прогнози и на базата на която да се изгражда здравната политика на държавата.“