Проф. д-р Васил Яблански: В ортопедията и травматология успехът е 50% добра операция или лечение и 50% правилно проведена рехабилитация

За най-честите травми през зимния сезон, кои хора са по-застрашени и можем ли да се предпазим - говори проф. д-р Васил Яблански - началник на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда в специалнно интервю за "Здравето на фокус", радио Фокус.

Подхлъзвания по заледени тротоари, падания, инциденти по време на зимни спортове или дори в ежедневието – всичко това води до сериозно натоварване на ортопедичните и травматологичните отделения. Кои са най-честите травми, с които се сблъсквате през зимния сезон?

Статистически погледнато от наша гледна точка като ортопеди-травматолози през зимата имаме повече травми, които касаят скелетно-мускулната система и това не е изненада. Съвсем логично е защото имаме по-висок риск от подхлъзване при лошото време, лед, поради практикуването на зимни спортове, които колкото и да са приятни и удоволствие, са доста травматични. Поради сезона се наблюдава и увеличаване на катастрофите с моторни превозни средства, което води до по-сериозен травматизъм. Травматизъм може да настъпи и при почистване на сняг, което при по-снежни зими практикуваме. Много са факторите, които обясняват засиления травматизъм през зимата.

В нашата клиника най-честите травми са счупванията на кости, свързани с подхлъзвания и падания, на второ място са по-сериозните увреждания на меки тъкани около ставите или на самите стави. Такива травми са в повечето случай резултат от зимните спортове – навяхвания, разтягания, скъсвания на връзки или менискус в областта на коленната става и всички останали контузии от падане.

Може ли да се каже, че има по-рискови групи при паданията – ако млад човек на 20 години се подхлъзне и падне същата ли ще бъде травмата, както при 60 годишен човек?

Има рискови групи, разбира се. На първо място са възрастните хора над 65 години по ред причини – придвижването им дори без да има заледяване е затруднено поради възрастови изменения, от друга страна костите на по-възрастните хора са по-лесно чупливи, което е свързано с остеопороза, с която колкото и да се борим е по-разпространена в тази възрастова група и съответно счупвания на кости настъпват много по-често при тях. Другата рискова група са децата, при тях скелетът, мускулите, връзките са съвсем добре позиционирани, но настъпват травми поради недооценяване на определени ситуации и зимни обстановки.

Кои от зимните травми крият най-голям риск от усложнения и по-продължително възстановяване?

В групата на по-тежките травми са счупванията на кости, те са по-предизвикателни за лечение, по-болезнени, изискват по-специална и продължителна грижа. При възрастни хора травмите като счупвания в областта на тазобедрената става или бедрото, които могат лесно да настъпят при човек с остеопороза, са състояния които изискват хирургично лечение. Често наблюдаваме и счупвания в областта на китката, логично при подхлъзване и падане нашият инстинкт е да се подпрем на ръката, които отново в много висок процент изискват оперативно лечение. Изключително чести през зимата са и счупванията в областта на глезена – поради стъпване на страни. Голяма част от тези травми изискват или по-продължително или дори оперативно лечение. При счупвания в областта на шийката на бедрената кост е необходимо поставянето на изкуствена става, защото в тази зона едно счупване не може да зарасне.

Освен в градска среда много инциденти се случват и по време на спорт. Зимата е очакван сезон за хиляди, които искат да карат ски, сноуборд или други снежни активности. Какви са рисковете при упражняването на тези спортове и често ли при вас идват пациенти с подобни травми?

Зимните спортове са доста травматични и често при нас идват скиори, сноубордисти, кънкьори на лед и други. Най-чести са травмите свързани с разтягане, усукване, скъсване на връзки. Много често в клиниката идват скиори, които са имали ситуация с усукване на крака, която предизвиква разтягане или скъсване на връзките на коляното и на менискусите. При такива пациенти в повечето случаи е необходима хирургична интервенция. Причините за настъпване на такъв тип травми са много като започнем от лоша организация на местата, където се практикуват. Понякога подобни спортове се практикуват на прекалено натоварени с хора места, което води до сблъсък с друг скиор или сноубордист. На следващо място поставям недостатъчната подготовка за практикуване на такива спортове, свързано с екипировка или с предварително загряване, подготвяне на тялото да бъде подложено на натоварвания. На трето място, въпреки че не са най-редки, травми настъпват при скиори или сноубродисти, които леко надценяват собствените си възможности – прекалено стръмни писти или места непредвидени за подобни спортове.

Като изключим по-големите травми има и немалко такива, при които след самия удар не усещаме болка. Има ли алармиращи признаци, че трябва незабавно да потърсим ортопед или травматолог. Не е тайна, че можем да стъпим накриво и кракът ни да получи оток след часове?

В повечето случаи правилото при такива травми е в началото да не бързаме да натоварваме отново засегната зона. Препоръките са да направим самооценка на увреждането. Ако сме паднали, първо да седнем и да огледаме травмираната зона, да преценим силата на болката, която е важен фактор, който ще ни подскаже кога ситуацията е по-сериозна. Следва опит да размърдаме пръстите на ръката ако е наранена ръка, за да видим можем ли да ги движим, изтръпнали ли са, подути ли са или не. При счупване често има деформация на зоната, която е очевидна. И след това да преценим дали ни трябва специализирана помощ, естествено ако имаме видима деформация няма колебания за преглед при специалист. Ако нещата са гранични, съветваме в първите 24 часа от събитието да осигурим покой на засегната зона, да сложим студени компреси, да избягваме натоварването и да оценяваме болката. Обикновено при навяхвания или по-леки контузии болката отзвучава и в деня след травмата можем да я усетим като по-лека. Но ако виждаме, че отокът се увеличава, болката е по-силна, ако е травмиран крака и не можем да стъпим или ако е ръка, и не можем да направим по-значимо усилие, непременно препоръчваме да се посети медицинско заведение, за да се изследва за по-сериозни травми.

Как през последните години се променят методите за лечение на най-честите травми. Какви са съвременните оперативни и неоперативни техники днес?

В наши дни техниките бележат прогрес дотолкова, че дори да преминем към оперативно лечение на травма – счупване, скъсване на менискус или други подобни, използваме изключително миниинвазивни методи, които не изискват извършване на огромни хирургии с големи разрези и голяма кръвозагуба. При травматизъм в областта на коленната става, ако в миналото се е лекувал с разрези или продължително обездвижване на ставата, днес чрез артроскопия през два малки мини разреза от по 5 мм. се прониква в ставата. Например при скъсан менискус той може да бъде зашит или отстранен, при скъсана връзка може да бъде направена реконструкция. От една страна хирургията бележи голям напредък, от друга страна имаме съвременни ортезни средства за имобилизация – обездвижване. Ако в миналото при тежко навяхване или счупване използвахме големи и тежки гипсови имобилизации, днес те са заменени със съвсем елегантни и удобни за прилагане ортези. Познанието за срастването или възстановяването на структурите доста нарасна и ние вече можем да стимулираме по-бързо възстановяване от стандартните подходи с локално инжектиране на биологично активни вещества или провеждане на специализирана физиотерапия, която да стимулира срастването. Със сигурност в наши дни лечението на един и същи тип травма се случва много по-бързо и безболезнено в сравнение с преди 10-20 години.

Рехабилитацията след гипс или операция често пъти се пренебрегва от самите пациенти, които смятат че със самата операция всичко приключва. Грешка ли е това и какво е мястото на този процес след самата травма?

Това е голяма грешка, много често в практика си виждаме пациенти, които подценяват ролята на физиотерапията и рехабилитацията. В нашата специалност дотолкова я оценяваме като важност, че често казваме, че успехът е 50% добра операция/лечение и 50% правилно проведена рехабилитация. Ако направим отлична операция за възстановяване на скъсани кръстни връзки и оставим пациента без рехабилитация най-вероятно провалът ще бъде почти сигурен. Докато ако направим добра и правилна рехабилитация резултатът ще бъде различен. Същото е в сила и в обратната посока – при лоша операция и добра рехабилитация няма как да имаме добри резултати.

Най-добре би било да не стигаме до травми, но в този смисъл имат ли значение храненето, хранителните добавки?

Храненето не бих казал, по-скоро подготовката ни за зимните месеци и спортове. Най-баналните препоръки, които всеки очаква да чуе са да използваме подходящи обувки със стабилна подметка, препоръчвам предварителна оценка на терена, дори да не изглежда заледено, да тестваме с няколко крачки. През зимния сезон ако предвиждаме около 30 минути за пътуване да добавим още 10 минути, за да не бързаме. Ходенето бавно също е препоръчително в зимна обстановка. Относно ставите и зимните спортове винаги препоръчваме подготовка от общ физически характер. Седмица преди активен зимен спорт да се подготвим с леко тичане, фитнес, раздвижване. Непосредствено преди старта на каране на ски леко да раздвижим ставите и не на последно място винаги предупреждаваме скиорите и сноубордистите да не надценяват себе си. Добре е да бъдем дисциплинирани и да познаваме възможностите си.

Физическата подготовка е много важна, за да бъдем стабилни и на пистата и на пътя, но защо точно спортистите, които имат отлична физическа подготовка страдат от толкова много травми?

Те са по-смели и практикуват по-екстремни варианти на спортовете. Изкушаващо е, когато видим един изключително умел скиор да кара по черна писта красиво, да си кажем, че и ние можем да го повторим. Умелият скиор също е под риск при малки грешки да получи травма и естествено при добрите и по-напреднали спортисти травмите са по-тежки, предвид по-високите цели, които си поставят. Много от спортовете си имат цена и при зимните често тя е уврежданията на връзки, менискуси, дори на кости.

Вярно ли е, че колкото повече натоварваме ставите със спортни движения, толкова повече и по-бързо те се износват?

За някои спортове е типично и логично. При екстремно натоварване на ставите в по-ранна възраст ще има проблеми, но движението без екстремно натоварване е полезно за ставите. Често пъти пациентите ни питат дали карането на ски, вдигането на големи тежести или прекомерното натоварване могат да доведат до увреда на стави, да, така е ако се практикува системно - спортистите са под риск. Спортистите в някои дисциплини са наясно, че по-рано ще развият артрози свързани с износване на ставите. При аматьорско практикуване на зимни спортове за удоволствие в дългосрочен план не би трябвало да води до риск от по-ранно настъпване на артрозни изменения.