Когато мечтите се сбъдват - разказва операционна мед. сестра Д. Буковска

Те са три дами. Медицински сестри. Пациентите не ги познават, защото не ги виждат. Те са операционните сестри в Клиника по ортопедия и травматология - Виктория Палчева, Любомира Ананиева и Даяна Буковска.

Срещата ни днес е с операционна сестра Даяна Буковска, за да научим повече за тези, които не са там, когато пациентът отвори очи, но са плътно до него по време на цялата хирургичната интервенция, която в някои случаи може да продължи и повече от 8 часа.

 ***

Кога и къде започна трудовият ви стаж като медицинска сестра?

След като се дипломирах в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ все още не знаех къде искам да се реализирам и в какво звено да работя. Започнах в дентална клиника, но исках повече динамика, повече възможности да натрупвам умения и повече работа в екип. Така, един ден дойдох на интервю с проф. Васил Яблански. И вече 9 години съм част от екипа му в Клиника по ортопедия и травматология, като операционна сестра. И да, определено това е мечтаната и желана от мен работа.

Защо операционна сестра в една от най-тежките медицински специалности?

Колегите ме приеха много добре, проф. Яблански ми спомогна за бързото навлизане в материята и аз съм много щастлива, че работя именно в неговия екип. Има предизвикателства, има удовлетвореност от свършената работа, има умора, но усмивките на пациентите са нашият най-голям стимул.

Какви личностни качества  трябва да притежава човек, избрал пътя на операционна сестра?

Със сигурност да бъде организиран, дисциплиниран, да умее да работи в екип, да успява да запазва самообладание в по-напрегнати и критични ситуации и разбира се, да бъде  отговорен.

А умения?

Експедитивност и бързи реакции, за да бъдеш максимално полезен на хирурга в конкретната ситуация. Бързата и трезва мисъл също са от голямо значение, предвид спецификата и динамиката на работа в операционната.

Какво е да работиш в операционна зала на Клиника по ортопедия и травматология?

Ние сме голям операционен екип – отлично сработен. Операционните сестри сме три и познаваме в детайли начина на работа на всеки от хирурзите и можем да бъде максимално полезна. Често работим и без думи, разбираме се само с жестове.

Има ли дори минимално вътрешно притеснение преди всяка операция?

Притеснение – не, по-скоро вълнение, особено ако операцията е по-сложна или се прави за първи път при нас. Вълнението е малко повече, когато работим мултидисциплинарен екип, защото се налага да работим с инструменти, с които не работим в ежедневието си, но това е начин да надградим уменията и знанията си.

Как бихте мотивирали младо момиче, завършило специалност „Медицинска сестра“, да избере за работно поле операционната?

За специалност „Медицинска сестра“ перлата в короната е „Операционна сестра“. За млад човек е хубаво първо да мине през най-тежките и динамични отделения, като операционна, анестезия и реанимация.

Как си почивате?

След напускане на болницата си налагам да не говоря или мисля случилото се през деня и се настройвам на лична ежедневна вълна. През уикендите, ако не съм на разположение в болницата, отивам сред природа, на спокойно и тихо място.