Д-р Весела Маркова: Всяка бременност протича различно и често непредвидимо

Снимка: Надежда Чипева, capital.bg

Всяка бременност протича различно и често непредвидимо. Въпреки това има условия, според които определяме някои бременности като високорискови. Често нормално протичащи бременности преминават в графа високорискови в различен етап от гестационната седмица. Това посочи д-р Весела Маркова, акушер-гинеколог в Клиниката по акушерство и гинекология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда в интервю за "Капитал".

Коя бременност се определя като високорискова и кое сигнализира за предстоящи проблеми?

Всяка бременност протича различно и често непредвидимо. Въпреки това има условия, според които определяме някои бременности като високорискови. Юношеската възраст или възрастта на жената над 35 години водят до по-висок процент потенциални рискове. Прекомерно ниско или високо тегло също. Освен това наличието на хронични заболявания - кардиологични, ендокринологични, бъбречни, инфекциозни, автоимунни, предшестващи онкологични, ортопедични, дори психични заболявания на майката. Риск има и при така наречената обременена акушерска анамнеза - спонтанни аборти, инвитро фертилизация, усложнения при предишна бременност, проблеми по време или в плацентарен период на предхождащо раждане. Често нормално протичащи бременности преминават в графа високорискови в различен етап от гестационната седмица. В ранни етапи при тях се наблюдават най-често кървене или болки. С напредването на бременността се среща цервикална недостатъчност - скъсяване на маточната шийка, болки и стягания, инфекции на майката, които поставят бременността в риск. Рискови са и бременностите след оперативни интервенции на женската полова система - конизация, миомектомия и други.

Като цяло знаем как започват една бременност и едно раждане, но никога не знаем как ще протекат и завършат.

Какви допълнителни изследвания трябва да се направят при рискова бременност?

Стандартното проследяване включва параклинични изследвания и специализирани изследвания от АГ - фетална морфология, биохимичен скрининг, ехографии за проследяване на регулярен период от време, генетични изследвания при нужда. Честотата и количеството на изследванията се прецизират при всяка отделна пациентка от наблюдаващ АГ. При жените с хронични заболявания от съществена важност е стриктното следене на заболяването от съответен специалист. Съвместното следене от АГ и от такъв специалист е основен фактор за успешното протичане на тези бременности.

При една рискова бременност задължително ли е да се проведе планирано раждане?

Нищо не е 100% в медицината. Много зависи какъв е конкретният риск и каква е патологията. При пациентки с висок риск от преждевременно раждане например след преминаване на 37 гестационна седмица автоматично този риск отпада и раждането се оставя на спонтанен ход. Що се отнася до патологично прикрепване на плацентата, многоплодни бременности, патология от страна на родилката или други причини за невъзможност за нормално раждане, тогава се планира според ситуацията.

Как най-често се подхожда при липсата на прогрес при раждане?

Липсата на прогрес при раждането най-често се дължи на пелвиофетална диспропорция (диспропорция между размера на бебето и таза на родилката - бел. ред.). Често тогава започват маточни контракции, но недостатъчно ефективни, като впоследствие могат да спират. Ако има само спонтанно изтичане на околоплодни води и липса на маточни контракции при подходящ цервикален статус повече от 12 часа например, се преминава към окситоциново индуциране на раждането. Ако в хода на активно раждане липсва прогрес, се преоценява поведението и при нужда се преминава към оперативно родоразрешение.

Кога бременността се смята за опасно преносена и какви мерки се вземат?

Стандартно бременността продължава 40 седмици. Денят, определен като вероятен термин на раждане, е финалът на седмица номер 40. Това е математически изчислено според стандартен 28-дневен менструален цикъл. Невинаги бебета се раждат точно на термин. Поведението при преносена бременност е в рамките на 7 дни от термина да се правят записи на тоновете на бебето, да се следи количеството околоплодна течност и състоянието на плацентата. След навършване на 7 дни най-често пациентките се приемат в стационар и се родоразрешават според акушерския статус.

Какъв е рискът за майката и бебето, ако плодът е по-голям или по-малък?

Зависи дали говорим за по-едро или по-малко бебе спрямо гестационната му възраст или за бебе, родено по-рано от предвиденото. Зависи и от телосложението на майката, както и от поредността на раждането. При добре проследена бременност ние знаем дали бебето отговаря по размер на своята гестационна възраст, или расте по-голямо или по-малко. Това дава възможност да предвидим до някаква степен големината му. Има състояния на майката, като например гестационен диабет, които водят до по-високо тегло на бебето, без това обаче да означава, че то има нужната белодробна зрялост за адаптация. За да се предотврати белодробната незрялост на плода, се прибягва до кортикостероидна профилактика. Често хората бъркат големина на плода и зрялост на плода, което е грешка. Някои по-малки на тегло бебета се адаптират по-добре от големите такива.

Когато говорим за едър плод и раждане, най-големият риск е дали бебето ще премине през родовия канал. При по-едрите бебета има по-висок риск от проблеми в хода на раждането и при наличието на такива е разумно преминаване към оперативно раждане в интерес на плода и майката. При недоносените бебета също съществува риск от увреждане в хода на едно нормално раждане.

Кога се случва перинаталната асфиксия и как може да се избегне?

Перинаталната асфиксия (нарушение на дишането и циркулацията - бел. ред.) може да се случи на всеки етап от раждането, а при патология на пъпната връв или плацентата - и в хода на бременността. Като изключим спешните състояния - маточна руптура, отлепване на плацентата, травми, най-често риск от асфиксия има при недоносеност от страна на плода, при притискане на пъпна връв при маточни контракции, при неефективни напъни на етап изгонване на плода и други. При раждане на бебе в седалищно предлежание имаме максимум 3 минути за раждане на главата поради риск от притискане на пъпна връв и асфиксия на плода. В хода на раждането има интензивно наблюдение и проследяване на детските сърдечни тонове именно за да се следи за такъв проблем.

Какви са неправилните позиции на бебето при раждане?

Има атипични и патологични позиции на бебетата. Атипичните са тези, при които все пак е възможно при определени условия и висок риск от усложнения да се осъществи вагинално раждане - индиферентно предлежание, лицево, челно, седалищно. Има и патологични такива - напречно, косо, преден и заден асинклетизъм, при които вагинално раждане е на практика невъзможно. В днешно време по-голямата част от атипичните предлежания на плода се родоразрешават оперативно с цел минимализиране риск от усложнения.

В кои случаи е нужна епизиотомия?

Епизиотомията е разрез, който предприемаме в случаи, в които има опасност от разкъсвания при естествения родов процес. Също така и при необходимост от налагане например на вакуум. Той се прави в помощ на раждането на главата на бебето. Този разрез се третира посредством хирургичен шев, като възстановяването е в пъти по-лесно от възстановяването при по-сериозни спонтанни разкъсвания.

Какво е необходимо да се направи при силно кървене след раждането?

Това е едно от най-спешните състояния в нашата специалност. Изключително важно е да се вземат максимално бързи и адекватни мерки. Подготвеният екип и мултидисциплинарният подход са решаващи. Навременната и добра реанимация успоредно с правилните и бързи хирургични действия са единствен способ за справяне. Има алгоритми, който се спазват както от страна на акушер-гинеколозите, така и от реаниматорите.

Интервю на Марина Станева, capital.bg