Д-р Анна Богданова: Няма по-хубав звук от проплакването на новороденo

Няма по-хубав звук от проплакването на новороденo и по-зареждащ момент от съобщаването на една жена, че e бременна и носи нов живот, каза д-р Анна Богданова, акушер-гинеколог в Клиниката по акушерство и гинекология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и един от водещите специалисти у нас в областта на феталната медицина.

Д-р Анна Богданова бе специален гост в рубриката „Навиците на успеха“ в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ.

Родена е в град Бургас, в семейство на лекари. Образованието си по медицина започва в Прага, завършва и Медицинския университет в София. Специализира фетална медицина в престижния „King's College Hospital“ в Лондон. Д-р Богданова е преминала редица курсове в областта на Акушерството и гинекологията. През 2021 г. тя получава наградата „Даниела Сеизова-в името на живота“- „Лекар на годината“.

Д-р Анна Богданова, защо избрахте медицина и по-точно защо Акушерство и гинекология?

Винаги съм знаела, че ще стана лекар. Майка ми, баба ми и дядо ми са акушер-гинеколози. Следвам линията.

Това ли е вашето призвание?

Мисля, че да. Не бих избрала нещо друго и не бих била себе си, ако е друго. Пътят е труден, трънлив и е свързан с много препятствия. Но пък в крайна сметка без тях нямаше да е толкова интересно и вълнуващо, нямаше да го има този адреналин, който те кара да продължаваш да работиш въпреки всичко. Сигурна съм, че и семейството ми и е страдало от моите липси, че не съм била и достатъчно добра майка, съпруга и дъщеря, защото съм пренебрегвала семейните си задължения в името на професията.

Рутината отнема ли от магията и адреналина в професията?

Сигурно има такъв момент. Не съм се замисляла досега. Но ако трябва да бъда честна, когато присъстваш на раждане или съобщаваш новината на една жена, че e бременна и носи нов живот, че всичко е наред, винаги пламва една искра и магия. Толкова те зарежда, че ти самият не го осъзнаваш.

Какви са качествата, които всеки един лекар независимо каква е специалността, в която той работи, трябва да има?

Трябва да си добър човек, да имаш голяма душа, да си работохолик, поне за мен е така.

С каква емоция се прибирате вкъщи в края на работния ден, ако е имало случай, с който не е било по силите ви да се справите?

Да останеш с усещането, че не си се справил - това е много тежък момент за един лекар. Започваш да прехвърляш като на лента всеки един миг, в който нещата са се случвали, задаваш си въпроси защо се е случило, какво друго си можел да направиш. Не можеш да се откъснеш от тези емоции и няма как да не ги прехвърлиш вкъщи.

Кой е най-големият компромис, който сте правили?

Това, че не прекарвам толкова много време със семейството ми. Това ми тежи много. Може би също, че останах само с едно дете, щяхме да бъдем едно по-голямо семейство, но пък имам прекрасен син, с който се гордея и се надявам да бъде един добър човек. Той също иска да следва нашия път, така че ще се радваме на неговите успехи.

Стоял ли е пред вас някога въпросът - дали да не отида и да се развивам като специалист в чужбина?

Ще излъжа, ако кажа, че не ми е минавало през ума. Но мился, че човек си тежи на мястото и отива, взима това, което може да вземе, да научи и трябва да го въведе тук, където му я мятстото, за да можем и ние да вървим напред и да следваме стъпките на лидерите в нашата специалност.

Какво ти помага да си почиваш от стреса в работата?

От известно време преоткрих спорта. Той ми дава много енергия и време за мен, в което разтоварвам. Обожавам да чета, да гледам хубави филми и когато имаме време да пътуваме на хубави места, защото тогава мога да бъда със семейството ми, а то е много ценно за мен.

Интервю на Емануела Толева