Проф. Дудов, статистиката за заболеваемостта и смъртността от рак в България е плашеща. Как ще коментирате това?

Заболеваемостта от рак по принцип може да се каже, че е плашеща или по-скоро голяма, но все пак трябва да сe имат предвид и няколко други фактора. В съвременото западно общество, в съвременното индустриално общество (Европа и Северна Америка) има две основни причини за болестност и смъртност. Това са съдовите болести (мозъчно- и сърдечносъдови) и ракът. Няма нещо, което да е изненадващо в тази статистика за болестност и смъртност в тази част на планетата, защото все пак тя е и най-облагодетелствана - има социални придобивки, достъп до медицински грижи, по-добре платени. Златният милиард на човечеството живее в Европа и по-голямата продължителност на живота дава възможност да се стигне до възраст, в която се развива и онкологично заболяване.

Каква е текущата ситуация с програмите за скрининг на рак в България?

Скринингът или пресяването, ако използваме някаква по-разбираема българска дума, например при рака на млечната жлеза включва определен възрастов диапазон, в който всички жени трябва да минат по определена методика, в определено време, на определени интервали, за да бъдат направени изследвания от специалисти, които знаят точно каква информация трябва да се получи за състоянието на техните млечни жлези, или ако скринингът включва цервикалния рак, т.е. рака на маточната шийка, как да се направи. Всичко това представлява национална политика, а не епизодични кампании, които си служат с думата скрининг. Тя е неточна в тези случаи, тъй като не се касае за национална политика и утвърден стандарт на тези изследвания, а поскоро има доброжелателен характер на едно по-масово изследване. За съжаление, в нашата страна скрининг в точния смисъл на думата не съществува, а и не е съществувал. Това е ужасно, защото се изпускат пациенти, които биха могли в най-ранен стадий на болестта да получат минимално инвазивно успешно лечение. И то не само да им позволи да преминат през болестта, но да им позволи да преминат минимално травматично, без да се подлагат на тежки намеси с много сериозни лекарства, оперативни интервенции, лъчелечение и други методи, които се използват в съвременната онкология. Това е нещо, което все се надяваме, че един ден ще се оправи. Аз вече съм в голяма степен песимист.

---------------------------

Цялото интервю четете тук.