Отбелязваме Международния ден на медицинската сестра

"Благодаря" изразява благодарност за действие насреща. Наша искрена благодарност. Трудно се обезценява тази дума. Не губи стойност дори да я чуваш всеки ден, ако тя е изказана чрез очите на пациентите и техните близки. Това ни разказва Ангелина Василева, главна медицинска сестра в Аджибадем Сити Клиник Младост. Тя и всички медицински сестри, лаборанти и акушерки днес отбелязват Международния ден на медицинската сестра.

"Само един ден в годината" ще кажете. Те заслужават много повече, заслужават всеки един ден, час, минута, секунда. Или поне това бихте казали, ако истински разбирате смисъла на тази професия. Тя съдържа в себе си две от най-хубавите думи - милост и сърце. Думи, които асоциираме с майката, с пазителката, с грижата. С човекът, който с готовност остава до леглото на болния.

По смисъла на човешкия кодекс, медицинската сестра излиза от рамките на просто професия. Тя не започва в 9.00 и не приключва в 18.00 часа. Рядко включва регламентирана обедна почивка и често остава на заден план. Ще кажете, че не звучи като мечтаната професия. И ще сгрешите. Защото тук не говорим за "просто професия", говорим за призвание, за това да не се откажеш, дори когато условията са трудни. Не е за всеки. Не малко се отказват, още преди да са започнали. Но има и такива, които остават. Споделят, че основното предизвикателство е да упражняваш тази професия въпреки всичко и да останеш човек. Ние познаваме много такива човеци, с големи, добри сърца. Разминаваме се с тях в болничните коридори. Те винаги бързат, усмихват се, отминават. Имат работа, много работа. Пациентите ги чакат, а те са малко.

Обезпечеността на здравния сектор с нужните кадри се превръща в предизвикателство както за България, така и за редица други страни, като пандемията от COVID-19 изостри с още по-голяма сила тенденцията за намаляване на заетите в тази така важна обществена сфера.

Какво ги мотивира? Какво ги кара да продължават да служат на хуманността и милосърдието, в които са се клели?  Достатъчно ли е удовлетворението, което получават от радостта в очите на пациентите и усмивката, озарила лицето на техните близки. Дали това, че виждат как доброто, което са направили, е дало своя резултат е достатъчно да остават и да са винаги там, винаги на разположение. За сега да. Както казахме, оцеляват само истинските човеци. 

Честит празник, мили сестри и лаборанти! Благодарим ви!  Без вас добрият резултат в лечението на пациентите е немислим!