Нуклеарната медицина открива ранния стадии на раковите заболявания
"Нуклеарната медицина е сравнително нова специалност, чествахме 50 години от нейното въвеждане в България, но в световен мащаб тя е вече от 60-70 години - относително млада и не толкова. Първоначално се е започнало с използване на изотопи за лечение на щитовидната жлеза и после се развива целият набор от диагностични методи", обяснява проф. д-р Ирена Костадинова, дмн, началник на Клиника по нуклеарна медицина в новооткрития Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, национален консултант по нуклеарна медицина.
Това е специалност, която се занимава с диагностичното и терапевтично приложение на маркирани химични съединения или радиофармацевтици - около 90 процента от дейността е свързана с диагностика и то предимно на онкологични заболявания.
Силата на нуклеарната медицина е във функционалната информация, за разлика от другите образни методи като рентгенографията. Много точно може да се онагледи дали даден орган функционира нормално и да се определи доколко е нарушена функцията му. По този начин се отчита точно и ефектът от назначената терапия.
Предимство на нуклеарно-медицинските методи е, че диагностицират заболявания в ранен функционален стадий, още преди да могат да се видят структурните промени в тъканите и органите. С тези методи има възможност за изследване на цялото тяло и така да се види разпространението на заболяването, например метастазите на основния тумор.
Изследват се и много доброкачествени заболявания, при които трябва да се онагледи променената функция на различни органи. Например тази на сърцето - доколко е адекватно кръвооросяването на сърдечния мускул. Така може да се разграничи стенокардия, която е временно нарушаване оросяването на миокарда, от инфаркт, който е трайно нарушаване на оросяването. С тази технология може да се спести например ненужна коронарография на пациент с исхемична болест на сърцето.
С методите на нуклеарната медицина се изследват и ранните промени в кръвооросяването на белия дроб. Това е единствената диагностика, с която неинвазивно /без всякъкъв риск за пациента /, много обективно, може да се докаже белодробна тромбоемболия, когато симптомите не са типични. Изследват се още функцията на бъбреците, на щитовидната жлеза, епилепксии. Подпомага се точната локализацията на рака на гърдата, защото често мамографията и ехографията не успяват да диагностицират този вид тумори при жени с по-плътни гърди.
Голямото преимущество на сцинтиграфското изследване е възможността за целотелесното скениране, което означава, че при вече разпространено онкологично заболяване могат да се онагледят всички области, които са засегнати. Това, разбира се, има отношение към избора на терапевтичен подход.
"Хибридната образна диагностика се разви след 2000 г. - обяснява проф. Костадинова. - Тя комбинира два образни метода и е с най- бързо развитие в световен мащаб. Най-често това е компютърната томография, която се съчетава в един апарат и в едно изображение със сцинтиграфското изображение. Със сцинтиграфията постигаме много ранно онагледяване на ранните функционални промени в органа, докато с компютърната томография можем да докажем и да локализираме вече промените в структурата на органите. Съчетани, тези два метода ни дават изключително информативно изображение, не само за диагностиката, но е решаващо и за по-нататъшния лечебния процес на болния. Ако той има само тумор, който още не е дал разсейки, тогава определящото е операцията. Но ако вече има засягане на съседни или по-далечни структури, терапевтичните подходи могат да бъдат и други - лъчетерапия, химиотерапия."
Макар хибридното изследване, каквото е позитронно-емисионната томография, да е скъпо (у нас го плаща здравната каса и то струва 2000 лв., в други държави стига до 1500 евро), американски проучвания показват, че от всеки пациент, подложен на него, се спестяват 1400 долара, защото не се правят ненужни оперативни интервенции или химиотерапии, които, освен че са скъпи, представляват травма за болния и влошават качеството му на живот.
"В България вече има няколко центъра, където се работи с позитронно-емисионен томограф, съчетан с компютърен томограф (т.нар. PET-CT). Първият беше открит във Варна, вторият е в Александровска болница в София и ние, в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, имаме честта да сме третите, но тъй като е най-новият, това е най-високотехнологичният център и мисля, че малко страни имат такава апаратура от последна генерация, с каквато ние разполагаме", казва проф. Костадинова.
Уникалното на апаратурата е, че тя позволява радиоактивността, която се инжектира на пациентите, да бъде по-малка, отколкото на други подобни апарати, защото разполага с много чувствителни детектори и така да се намали лъчевото им нотоварване.. От друга страна тя позволява изследването да се проведе бързо - обичайно то е около 25 минути, а с новата високотехнологична апаратура времетраенето се скъсява до 10 минути, което е голямо удобсто за нашите болни.
"Имаме подписани договори със здравната каса и се надяваме нашите пациенти да не изчакват повече от 20 дни от записването си, за да може бързо да се започне животоспасяваща терапия. Амбицирани сме да го направим. Целият ми трудов стаж е преминал в най-престижната държавна болница - Александровска. Много години съм била и ръководител на Катедрата, и на Клиниката по нуклеарна медицина, но тук ми прави впечатление бързината, с която се действа, екипната работа и отличната организация. Съчетана с капацитета на специалистите, тя ще е само от полза за пациентите", сигурна е проф. Костадинова.
