Информация за пациентите със сърдечно-съдови заболявания в условията на COVID-19 пандемия

1. Какво е COVID-19?

През декември 2019г. в град Wuhan в Китай започва епидемия от респираторни инфекции с често влошаване и нужда от интубация и интензивно лечение. Епидемията се разраства, идентифициран е и патогенът, който я причинява, нов представител от групата на коронавирусите. Заболяването, което той причинява, получва наименованието COVID-19 (Corona Virus Disease 2019), а вирусът - SARS-CoV-2, предвид приликите му с вируса причинил предходната SARS епидемия през 2002-2003г. - друга зооноза с произход от Южен Китай. Китайските здравни власти затварят напълно града, налагат тежки карантинни мерки, създават система от полеви болници и успяват да пречупят епидемията към средата на февруари 2020г. След първоначално подценяване на проблема Корея, Иран и Италия се превръщат във вторични огнища на инфекцията. Корея се справя бързо с проблема, докато в Италия епидемията се разраства и причинява огромен натиск върху здравната система с хиляди загинали, най-вече в Северна Италия, като Милано и Бергамо и районите около тях са най-силно засегнати. На 11 март СЗО обявява глобална пандемия. След Италия епидемията се прехвърля върху Испания, която е 2та по брой засегнати държава в Европа, като ситуацията е най-лоша в Мадрид. В момента най-много растат новите случаи в САЩ, a най-засегнат е New York. Границите на повечето европейски държави са затворени, а в много от тях са въведени тежки мерки ограничаващи придвижването и срещите на хора. Дотук Германия и Южна Корея са държавите с най-ниска смъртност от COVID-19, а Италия - с най-висока. Към момента по света има > 600 000 инфектирани и > 30 000 загинали, като положението продължава да е най-тежко в Северна Италия, която изпревари Китай по брой загинали. Китай докладва липса на нови вътрешни случаи, като всички нови случаи са привнесени отвън. В същото време първо Италия изпревари Китай по брой идентифицирани случаи, а после САЩ изпревари Италия. В България към сутринта на 30.03.2020г. има 354 доказани случая на инфекция със SARS-CoV-2.

2. Вярно ли е, че пациенти със ССЗ могат по-лесно да се разболеят от COVID-19?

Не можем да кажем дали пациентите със ССЗ са по-податливи на тази инфекция, т.к. все още няма достатъчно данни. Това, което знаем и от Китай и от Италия е, че пациентите >65г. с няколко придружаващи заболявания имат най-висока смъртност от COVID-19. Най-висока е смъртността при тези, които са с придружаващи ССЗ като сърдечна недостатъчност, прекаран инфаркт/инсулт. Умерена е смъртността при пациентите с артериална хипертония или захарен диабет. Смъртността нараства с възрастта, пациентите > 80г. са с най-висока смъртност. Пациентите с изолирани хронични белодробни заболявания, например астма, не са с толкова висок риск от смърт като тези със ССЗ.

3. Как пациентите със ССЗ могат да се предпазят от COVID-19?

Предпазването от COVID 19 при пациентите със ССЗ се базира на социална изолация/дистанция и спазване на предпазни мерки, като носене на маски. Посещенията на банки, магазини и аптеки следва да се избягват и да се набляга на доставки или съдействие от близки и роднини. Друга важна мярка е миенето на ръце ако се излиза навън. За това не е задължително да се използва дезинфектнат, може да се използва и обикновен сапун и топла вода като се спазват инструкциите на СЗО.

4. Излезнаха публикации за ACE-инхибиторите (enalapril, perindopril, ramipril, lisinopril и т.н.) и ARB (т.нар. сартани като valsartan, losartan, candesartan, irbesartan, olmesartan, telmisartan), че влошават протичането на заболяването?

Данните са предварителни и ретроспективни. Основната теза в момента е, че най-високо рисковите ни пациенти приемат тези медикаменти и това е причината за високата смъртност при тях. Активно се проучва тезата, че ARB могат да имат и протективен ефект, като в САЩ даже върви и проучване с един представител на класа.

Пациентите следва да продължат да приемат лечението си ако го понасят добре и нямат странични ефекти. Иначе се излагат на риск от дестабилизация на артериалното налягане или декомпенсация на сърдечната недостатъчност, което може да доведе до ненужни посещения на спешни отделения, респективно онеправдан риск от COVID-19. Същото важи и за пациентите с астма, които приемат стеродини инхалатори. Вероятността да си навредят ако ги спрат е много по-голяма от потенциалната полза. Следва да се отблежи, че много дезинфектанти, в частност белината, ако се използват прекалено често и в големи количества могат да агравират хроничните белодробни заболявания от типа на астма/ХОББ.

При всяко съмнение за необходимостта от приемане на изписани в миналото медикаменти за хронично заболяване като АХ или СН съветвам пациентите да се обърнат към лекуващия си лекар – кардиолог, GP, пулмолог, интернист.

5. Какво трябва да направи пациент със ССЗ, ако има симптоми подобни на COVID-19?

Не можем да различим COVID-19, грип или обикновена настинка по клинични симптоми. Пациентите, които са достатъчно добре следва да се изолират вкъщи и да се свържат с личния си лекар. Алармиращи симптоми, които изискват пациентът да потърси незабавна лекарска помощ са задух, гръдна болка, невъзможност за сваляне на температурата > 38.5 градуса. Тук следва да се отбележи, че в повечето случаи е невъзможно да се консултира пациент със задух или гръдна болка по телефона и най-често е необходим преглед от лекар. Задухът може да е причинен от влошаване на подлежаща СН и не е задължително да е причинен от COVID-19, a при някои пациенти може да се дължи и на комбинация от двете заболявания. Рисковите пациенти се приемат в болница по съответните индикации. При съмнение за COVID-19 се извършва тестуване по съответния ред и индикации определени от РЗИ/МЗ.

6. Какво трябва да направи пациент, на който му предстои сърдечна операция, коронарография, аблация или имплантация на пейсмейкър?

Пациентите следва да се свържат с лекуващия ги кардиолог в съответното болнично заведение за да се оцени спешността на индикациите и кога е необходимо и възможно да бъде извършена съответната процедура. Пациентите със спешни индикации, например инфаркт, се лекуват както и досега като се спазват всички необходими санитарни правила. Много от нашите пациенти не могат да чакат ситуацията с COVID-19 да отмине, т.ч. е важно да поддържат връзка с лекуващия ги кардиолог.

Участието на д-р Александър Носиков по темата в БНР може да чуете тук: bit.ly/drnosikovbnr