Доброкачествените заболявания на гърдата привличат вниманието поради:
високата си чистота и голямата си хетерогенност
влиянието, което оказват върху качеството на живота на жените
рискът, който съществува при някои хистологични типове за последващо развитие на карцином на млечната жлеза
Тяхното проучване в някои случаи е затруднено защото клиничното и хистопатологичното разделяне между физиологичните и патологичните промени в гърдите не винаги е възможно. Познаването им подпомага предприемането на оперативни интервенции, целящи намаляване на риска от последващо развитие на карцином.
Доброкачествени тумори млечната жлежа:
Фиброаденом - Това е най-честата доброкачествена туморна формация на гърдата. Среща се в 15-28% от жените като обикновено се диагнострицира между 25-35 годишна възраст.
Фиброаденома е хормоночувствителен тумор, който може да зависи от менструални смущения и прием на контрацептиви, както и да нараства бързо по време на бремеността.
Размерите му най-често са около 1-2см., като е установена тенденцията за намаляване с нарастване на възрастта.
Поведението включва проследяване в динамика с тройна диагностика и оперативно лечение.
При бързо нарастване (ювенилни) фиброаденоми, липса на възможност за контролни прегледи, като и след 30-40 годишна възраст се извършва ексцизия (отстраняване)
Интрадуктален папилом - Касае се за доброкачествен тумор, произхождащ от епитела на каналите на млечната жлеза, развиващ се след 40 годишна възраст. Може да бъде единичен или множествен.
Клинично се проявява със спонтанна или след притискане, или по-често кръвениста секреция от мамилата. В някои случаи се опипва малка, субареоларно расположена формация.
В диагнозата важно значение имат резултата от дуктографията и цитологичното изследване на секрета от мамилата.
Лечението е оперативно - локална ексцизия, след маркиране с багрило на секретиращия канал.
Други доброкачествени тумори на гърдата,които се срещат по-рядко:
филоиден тумор;
аденом;
липом;
Фиброкистична болест
Представлява съвкупност от хормонално-индуцирани пролиферативни (епителна хиперплазия, аденоза, апокринна метаплазия) и регресивни (фиброза, хиалинизиране) процеси, водещи до структурно преустройство на гърдата. В практиката много често тези процеси се означават с термина „мастопатия”
Всяка втора жена между 30 и 55 години има в различна степен фиброкистични промени в гърдите.
Клинично заболяването се свързва с недобре ограничени уплътнения, обикновено болезнени предменструално и прогресиращи преди менопаузата. 4.
