Aa
Гастроентерология и хепатология

Заболявания

А. Заболявания на хранопровода и стомаха. Киселинно обусловени заболявания

1. Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) – често срещан симптом при наличието на тази киселинно обусловена болест е усещането за парене и болка зад гръдната кост, което се причинява от рефлукса на стомашните киселини, върнали се от стомаха обратно към хранопровода. Тази киселина действа разрушаващо на вътрешния слой на хранопровода, а заболяването се нарича Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). При нея е възможно да има още трудности и болки при преглъщане, гадене и повишено слюноотделяне. При хронифициране на процеса е възможно да се образуват стеснения на хранопровода, а в случаите, когато има дълга продължителност, се повишава и рискът от рак на хранопровода.

2. Гастрит – острият гастрит е заболяване, което представлява увреда на лигавичния слой на стомаха, причинен най-често от прием на алкохол и противовъзпалителни лекарства (аспирин, аулин). Хроничният гастрит се асоциира с множество причинители, като водещи се приемат инфекцията с Helicobacter pylori и преминаването на жлъчка от дванадесетопръстника в стомаха. Helicobacter pylori инфекцията засяга почти половината от хората по света, от които 20% развиват гастрит. Характерни симптоми са чувство за подуване на стомаха, тежест, стомашни болки, гадене, куркане. Хората инфектирани с Helicobacter Pylori имат висок пожизнен риск от развитие на пептична язва и стомашен карцином. Поради тази причина лечението на инфекцията е важно с цел снижаване на риска.

3. Пептична язва – най-честите локализации на пептичната язва са стомахът и дванадесетопръстникът. В около 85-90% при заболелите се намира инфекция с Helicobacter pylori. Характерен симптом е коремната болка, която при локализация в дванадесетопръстника се успокоява след хранене и засилва няколко часа след хранене (на гладно), докато при стомашната язва е обратното – храната усилва болката.

Б. Заболявания на тънките и дебелите черва

1. Дразнимо дебело черво – това е смущение на функцията на дебелото черво без органични изменения в него. Това е състояние, при което сегментната перисталтиката на дебелото черво е променена, което от своя страна води и до появата на така характерните симптоми – редуваща се диария и констипация (запек), коремни болки, подуване на корема и куркане на червата. Причина за дразнимостта на дебелото черво могат да бъдат минали гастроинтестинални инфекции, някои лекарства и храни, също така и емоционален стрес. Като цяло заболяването се среща по-често при жени отколкото при мъже. Заболяването, макар че не влошава прогнозата за продължителност на живота, е социално значимо, защото засяга голям процент от населението и нарушава качеството на живота.

2. Възпалителни болести на червата – основните форми на това заболяване са болестта на Крон и улцерозеният (или язвеният) колит. Главната разлика на двете заболявания е частта от стомашно-чревния тракт, която засягат. При болестта на Крон се засяга целият стомашно-чревен тракт, докато при улцерозния колит се засяга само дебелото черво. Макар и доста различни двете заболявания имат сравнително сходен комплекс от симптоми – коремна болка около пъпа, болки при дефекация, диария, висока температура, обща отпадналост, кръв в изпражненията, загуба на тегло, болки в ставите и обриви по кожата.

3. Полипоза и рак на дебелото черво – около 80% от случаите на рак на дебелото черво се развива на базата на аденоматозна полипоза, което прави профилактиката на този рак възможна и важна, тъй като поставянето на ранна и адекватна диагноза подобрява многократно прогнозата на заболяването. Годишно над половин милион души умират от колоректален карцином, което го прави едно от най-смъртоносните туморни заболявания (в България то е второ по честота при мъжете и трето при жените), като се засягат предимно жителите на така наречените развити страни (Европа, Северна Америка и Австралия).  Обикновено при колоректален карцином се наблюдават загуба на килограми, кървене от ректума, анемия, чувство за отпадналост.

4. Хемороиди – това са варикозни (или разширени) вени в аналната област, като могат да бъдат разположени извън или вътре в аналното отвърстие. Рискови фактори за развитието на хемороиди са всички състояния, повишаващи интра-абдоминалното налягане (бременност, запек, асцит). Други предполагаеми причини са продължителен престой в седнало положение, затлъстяване, липса на физическа активност и др. Вътрешните хемороиди са като цяло безболезнени, като единствен симптом може да бъде ярката кръв, покриваща изпражненията. При тромбозиране външните хемороиди се проявяват с болка и отток в аналната област.

В. Заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища

1. Жлъчнокаменна болест – често заболяване, засягащо по-често жените отколкото мъжете. Освен в жлъчния мехур такъв камък може да се образува или да премине в жлъчните пътища, причинявайки запушването им. Самото запушване на жлъчните пътища се проявява с остра болка в дясното подребрие (жлъчна колика), повръщане, гадене, иктер (пожълтяване на кожата и склерите на очите), като е възможно усложняване на болестното състояние с развитието на панкреатит.   

2. Възпаление на жлъчния мехур – хроничното дразнене на жлъчния мехур от камъните, намиращи се в него, и които могат да доведат до възпаление. В началото на възпалението може да има непостоянна болка в дясното подребрие, като с напредване на заболяването болката става постоянна. Други характерни симптоми могат да бъдат: леко повишена температура, диария, гадене и повръщане.

Г. Заболявания на черния дроб

1. Вирусни хепатити – вирусното възпаление на черния дроб може да протече остро или хронично. Гастроентерологията изучава хроничното протичане на вирусните хепатити. Хронифични са инфекциите, причинени от хепатитен вирус B и C (HBV, HBC). Хепатитите са силно заразни (като хепатит B е 100 пъти по-заразен от СПИН!). Начини за предаване на инфекцията на хепатит B и C най-често са полов контакт, по кръвен път (при контакт с кръв на болен или заразоносител) или вътреутробно – от заразена майка на бебето. Хепатит B се превръща в хронично заболяване в 5-10% от случаите, докато хепатит C – в около 80% от тях. Като цяло хроничните хепатити нямат специфични симптоми, но пациентите често се оплакват от лесна уморяемост, слабост, общо физическо неразположение, тежест в дясното подребрие. Хроничните вирусни хепатити остават водеща причина за развитието на цироза и първичен карцином на черния дроб. 

Отделението по Гастроентерология развива суб-специализирани дейности както следва:

1. Функционални чревни и мотилитетни заболявания на стомашно-чревния тракт: специализирана в диагностиката, терапията и клиничните изследвания на функционалните заболявания, некардиологичната гръдна болка, неулцерозната диспепсия (киселинни обусловени заболявания), билиарната дискинезия, дразнимо дебело черво. Мотилитетни разстройства на стомашно-чревния тракт като гастропареза, хроничната обстипация, ано-ректалната инконтиненция

2. Бенигнени и малигнени онкологични заболявания на горния стомашно-чревен тракт: диагноза и ранна превенция на езофагеалния и стомашен карцином;

3. Заболявания на тънкото черво: диагностика и лечение на остри хеморагии, малабсорбция, цьолиакия, исхемия, бактериален свръх-растеж, дразнимо дебело черво, болест на Крон и улцерозен колит, псевдообструкция, тънкочревни карциноми

4. Консултантска група на дразнимото дебело черво: специализирана в изследването и лечението на пациенти с хронични възпалителни чревни заболявания (като например дразнимото дебело черво):

a/ потвърждаване на диагнозата

б/ второ мнение

в/ препоръка за хирургическо лечение

г/ изследване на терапевтичните възможности

д/ подбор на подходящи пациенти за участие в нови протоколи за лечение и най-съвременни методи на терапия.

5. Профилактика, диагностика  и лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на дебелото черво: работна група за скрининг на ранния колоректален карцином, ендоскопска полипектомия на доброкачествени полипи, ендоскопско лечение на ано-ректални заболявания

6. Хепатология: предлага последните диагностични и терапевтични  методи за пациенти над 18 г. възраст с всички форми на чернодробни заболявания: хронични вирусни хепатити В и С; диагностика и лечение на усложненията на напреднали хронични дифузни чернодробни увреждания (чернодробна цироза, рефрактерен асцит, спонтанен бактериален перитонит, хепато-ренален синдром); диагностика и лечение на първичния чернодробен карцином /НСС/; диагностика и лечение на метаболитните увреждания на черния дроб при диабет и затлъстяване; диагностика и лечение на редки форми на чернодробни увреждания, като грануломатозни хепатити вкл. извънбелодробни  форми на туберкулоза

7. Заболявания на панкреаса: диагностика и лечение на пациенти с вродени, възпалителни, травматични и неопластични заболявания. Използват се мулти-дисплинарен подход с екип, съставен от хирурзи, гастроентеролози, радиолози, диетолози, онколози, специалисти по лечение на болката