Световъртеж и вестибуларна система

Световъртежът или вертиго (vertigo lat. Въртя) е впечатление за движение на тялото или околната среда и създава усещане за въртене.  Той е едно от най-честите оплаквания при пациентите, посещаващи неврологичния кабинет. Среща се при всички възрасти, но по-често в средна и напреднала. Често с термина световъртеж се описват редица други състояния, при които се откриват промени в кръвното налягане, сърдечния ритъм, зрителни нарушения, тревожност. Важно е различаването на истинския световъртеж от вестибуларен характер от множеството псевдо- световъртежи, с които често той се бърка.

        Вестибуларната система е отговорна за ориентацията на тялото ни в пространството, поддържането на стабилен образ и поза. Състои се от органите на вътрешното ухо (наричано още лабиринт), свързани с множество мозъчни центрове посредством вестибуларния нерв. Сложни нервни връзки осигуряват стабилността на зрението по време на преместване на главата, които са в основата на т.н. нистагъм- повтарящи се осцилиращи движения на очите при проследяване на образи в движение и с важно значение при някои вестибуларни нарушения.

Фиг. 1 Локализация на слухово-равновесния рецепторен апарат (в розово) и произхождащите от тях нерви (слухов и равновесен в жълто)

Видове световъртеж и причини за поява

Традиционно е да се разграничава периферен световъртеж (засягане на костен лабиринт или вестибуларен нерв) от централен световъртеж (увреждане на мозъчните структури). Разграничаването е съществено за определяне на правилния подход на лечение.

Причините за периферния световъртеж могат да бъдат:

• Инфекция на лабиринта, в следствие от инфекция на средното ухо (хроничен отит)
• Болест на Мениер
• Възпаление на нерва (Вестибуларен невронит)
• Нарушения в кръвоснабдяването на ухото
• Травма на вътрешното ухо
• Токсични или медикаментозни причини.

Причини за централен световъртеж:

• Остро или хронично нарушение на мозъчното кръвообращение
• Остри или хронични възпалителни процеси – енцефалит, множествена склероза и др.

• Тумори.

Световъртежът често се придружава от други симптоми като гадене, нистагъм, постурална нестабилност (трудно поддържане на правостояща позиция) и затруднено ходене. Тези съпътстващи прояви са  по-изразени в случаи на периферен световъртеж, отколкото при световъртеж от централен произход.

Според характера на поява различаваме:

Голям ротаторен световъртеж – много интензивен,постоянен, който с времето отслабва и се разделя на:

Световъртеж с увреждане на слуха:

• Лабиринтит – при възпаление на вътрешното ухо, често вторичен след хроничен или остър среден отит
• Травма на скалата (скалата е частта от черепа, в която се намират структурите на ухото) възникнала в контекста на травматично мозъчно увреждане или след баротравма при гмуркане или летене


Световъртеж без увреждане на слуха:

• Вестибуларен невронит (възпалението на вестибуларния нерв, често се свързва  с вирусна инфекция) се характеризира с голям постоянен ротационен световъртеж, който може да продължи няколко седмици.
• Множествената склероза може да се прояви със световъртеж, включително като първа изява на болестта. При прегледа се установяват и други неврологични признаци.
• Синдром на Валенберг (неврологичен синдром, свързан с нарушение на мозъчното кръвообращение) се характеризира с централен световъртеж, който може да продължи няколко дни. При прегледа се установяват и други неврологични признаци.

Епизодичен световъртеж (появява се на пристъпи):

С увреждане на слуха:
• Болест на Мениер
• Неврином на нервус стато-акустикус (тумор, засягащ вестибуларния нерв)

Без увреждане на слуха:
• Множествена склероза

• Вестибуларна мигрена

Световъртеж, причинен от движения на главата:

• Доброкачественият пароксизмален световъртеж е краткотраен световъртеж, възникващ в резултат на внезапно завъртане на главата
• Ортостатична хипотония – световъртеж при рязко изправяне на тялото
• Вертебробазиларна недостатъчност (нарушение на кръвоснабдяването на мозъка)
• Съдови малформации на вертебро-базиларната система

Световъртеж при психични разстройства

При изключване на друга причина и при липса на отклонения в клиничния преглед може да се касае за психологически предизвикан световъртеж.  Той се среща най-често при лица с агорафобия (страх от открити пространства, от тълпи) и се подозира при пациенти, които дълго време не излизат от дома си.

Консултация в случай на световъртеж и изследвания:

Консултацията със специалист в областта на неврологията е винаги препоръчителна. Неврологичният преглед на пациент със световъртеж трябва да бъде цялостен, като по този начин се търсят елементи в полза на евентуален централен произход. В някои случаи се препоръчва специализирано отоневрологично изследване или консултация със специалист Уши-Нос -Гърло.

В случай на съмнение за световъртеж от централен произход трябва да се извърши компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за предпочитане с визуализация на мозъчните съдове.

За оценка на мозъчното кръвоснабдяване и хемодинамика се използва и метода доплерова сонография. Видеонистагмографията е информативен тест за оценка на нистагъм. Аудиометрията може да се препоръча при подозиране на слухови нарушения.

Лечение и еволюция на заболяването:

Лечението на световъртежа зависи от основната причина, за това стремежът на специалистите е към поставяне на точна диагноза.

В общ план освен специфично за конкретното заболяване то може да бъде медикаментозно като се ползват анти-вертижни, анти- еметични, и съдоразширяващи средства. Хирургично е лечението при туморните образувания, като с голям успех при невриномите се прилага и Cyberknife - роботизирано устройство за стереотаксична лъчетерапия. С голяма важност е и провеждането на вестибуларна рехабилитация.

Следването на определени препоръки за хигиенно- диетичен и двигателен режим е в основата на успешна профилактика при  някои видове световъртеж (мигрена, BPPV, съдово обусловени).

Д-р Ваня Денева преглежда пациенти всеки ден от 11:00ч до 16:00ч.

Може да запишете час за преглед на телефон 0700 13 127 или *5544.