Световен ден за борба с хипертонията: какво трябва да знаете?

Артериалната хипертония (АH), или високото кръвно налягане, е една от най-разпространените и същевременно най-коварни болест, поради множеството неблагоприятни последствия до които води. Артериалната хипертония засяга средно около 25% от населението на развитите страни на възраст между 30 и 50 годишна възраст. Голяма част от хипертониците дори не знаят, че имат високо кръвно налягане, a голяма част от тях са нелекувани.

Рискови фактори за развитие на артериална хипертония

• Фамилна обремененост
• Възраст – хората над 65 години са много по – склонни към развитие на хипертония
• Повишени стойности на ниво на холестерол и затлъстяване
• Диабет и заболавания на щитовидната жлеза
• Бъбречно заболяване и проблеми с надбъбречните жлези
• Оксидативен стрес и тютюнопушенето
• Нездравословна диета, алкохол и заседнал начин на живот

За нормални стойности на кръвното налягане се смятат стойности на АН 120/80 ммНг. Когато АН е под 140/90 ммНг, налягането се определя като „нормално високо“ или „гранично“. Когато стойностите са 140/90 ммНг или по-високи, се говори за хипертония.

• 1-ва степен артериална хипертония (лека) - 140-159/ 90-99 mmHg
• 2-ра степен артериална хипертония (умерена) - 160-179/ 100-109 mmHg
• 3-та степен артериална хипертония (тежка) - >180/<110 mmHg

Много често, обаче, стойностите на АН се променят в ежедневието в зависимост от физическото и психо-емоционалното състояние. Поради тази причина измерването на стойностите на АН е желателно да се извършва в покой. При първоначален преглед следва да се измери АН на двете ръцете с оглед изключване на периферно съдово заболяване.

Високото кръвно налягане ускорява развитието на процеса на атеросклероза, уврежда кръвоносните съдове, което от своя страна повишава риска от развитие на мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, бъбречна недостатъчност и развитие на периферно съдово заболяване.

При артериалната хипертония най-често може и да няма оплаквания, а именно затова кръвното налягане трябва да се следи. Понякога обаче може да се появят симптоми като главоболие, сърцебиене, замайване и световъртеж, чувство на задух и тежест в гръдната област, замъглено зрение, гадене кървене от носа и обща слабост. При голяма част от хората симптомите на артериалната хипертония настъпват, когато проблемът вече се е задълбочил, като при част от тях настъпват и усложнения. Това може да стане години, дори десетилетия след наличието на повишено АН. Хората, които не знаят, че страдат от хипертония, често отдават неразположението на други фактори.

В медицинската практика артериалната хипертония се дели основно на два вида – първична и вторична хипертония.

• Първичната хипертония се нарича така, защото при нея причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна. Тя обхваща над 90% от хипертониците. Приема се, че тя е многофакторно обусловено заболяване, като в над 60% от случаите е генетично обусловено.

• Вторична хипертония – нарича се така, защото тя е симптом на друго заболяване, т.е. причината за възникването й е известна. Обхваща около 10% от хипертониците. Според причинителя, може да се дели на много видове най-честите, от които са бъбречна, ренопаренхимна, ендокринна, адренална, стресова и др.

Артериалната хипертония е заболяване, което задължително трябва да бъде лекувано и контролирано. След установяване на повишени стойности на АН е необходимо да бъде потърсена лекарска помощ за диагнстициране и последващо лечение.

В хода на дигностичния процес при пациента следва да се извършат набор от изследвания, които най-често включват лабораторни изследвания, ЕКГ, Ехокардиография, Доплер на каротидни артерии, Холтер запис и стрес тест. При установяване на вторична хипертония е необходим мултидисциплинарен подход, провеждане на КТ, консулт с ендокринолог, нефролог и ангиолог.

Лечението на първичната АН включва немедикаментозни средства и медикаментозно лечение. На първо място е прилагане на строго индивидуализаран подход за всеки пациент, който включва отстраняване на коригируемите рисковите фактори:

• Редукция на тегло
• Увеличена физическа активност
• Преустановяване на тютюнопушене
• Ограничен прием на готварска сол
• Намален прием на богати на мазнини храни

Лечението на АН се съобразява с оценка на риска /нисък, умерен, висок, много висок /. Медикаментозното лечечение включва богат избор на антихипертензивни медикаменти със сторого определена необходимата ежедневна доза, които се определят от кардиолог за всеки пациент индивидуално. Лечението може да бъде с един медикамент /монотерапия / или в комбинация на два или три медикамента в нискодозови режими, съобразено с наличие или отсъствие на други придружаващи заболявания. При пациентите с есенциална АН, които не успяват да постигнат таргетни стойности на АН с медикаменти, се прилага и съвременен метод на лечение с приложение на инвазивен метод - ренална деинервация.

Широкото разпространение на АН, многоликата картина, сериозните усложнения до които довеждат нелекуваните пациенти и/или не достаъчно добрия контрол, прави изключително значим проблема с хипертоничната болест. Трайното постигане на оптимални стойности на АН и коригирането на рисковите фактори са успешен подход за намаляване на заболеваемостта и сърдечно – съдовите усложнения при пациентите с ХБ.

Статията е подготвена от Д-р Владислав Пакеров, кардиолог в ДКЦ на Acibadem City Clinic Младост.

-------------------------------