Проф. д-р Асен Дудов, дм, началник на Клиниката по медицинска онкология към Acibadem City Clinic УМБАЛ Младост  коментира темата за влиянието на хранителните добавки върху онкоболните пациенти пред в-к "Капитал".

Защо хората, болни от рак, като че ли са най-атакуваните от природолечители и производители на хранителни добавки?

Хората сме изключително ирационални и наивни и вярваме безрезервно във вълшебства. Аз съвсем ясно и отчетливо казвам на моите пациенти, че добавките и различните "вълшебни неща", които приемат като изпражнения от скални орли, кръв от костенурки, мумийо, хрущял от акула, котешки нокът, син скорпион и така нататък, няма да им помогнат.

А терапиите, които са основни за лечението на рак, се поставят под хиляди въпросителни, уточнения, обикаляне от врата на врата, питане, и най-накрая от всичките мнения, които често пъти не се разминават много, се прави не най-добрият извод.

Дълги години непременно се слагаше равенство между рака и между смъртта. Дори в някаква степен ракът беше болест, за която не се говореше, не само заради стигмата, но за да не чуе зло, както се казва. До някаква степен даже като че ли беше нещо срамно човек да боледува от болестта, до такава степен ирационалното мислене при онкологичните пациенти беше силно.

Когато работех в онкологията в Дървеница, пациентите винаги минаваха на отсрещния тротоар, никога откъм страната на болницата, дори и хората, които живееха в квартала.

В началото на 90-те години сред пациентите бяха модерни млечнокиселите бактерии, които стимулирали кръвотворенето и водели до по-добра поносимост на лечението. Те се "произвеждаха" в къща в двора на тогавашната онкологична болница и се продаваха в найлонови торбички за баснословни суми. В края на 90-те семейство от Пловдив, и двамата агрономи, усетиха ниша и започнаха да "произвеждат" хитин. Не искам да сбъркам, но хитин е това, върху което расте гъбата, но не се яде и от животните. Те го слагаха в евтини желатинови капсули и ходеха по онкологиите с торби мостри за лекарите. Понеже това е нестабилно вещество, да не говорим, че беше необработено и дори не отговаряше на условията за хранителна добавка, то отделяше ужасна миризма и в кабинетите на много лекари миришеше на тоалетна.

Около 2000-та година започнаха отвсякъде да извират най-различни рецепти, добавки, билки, методи, цели технологии, свързани с това как да излекуваме рака.

Първата вълна на хранителните добавки и магическите лечения бяха с една много голяма амбиция в името си и започна масовото поглъщане на най-различни вещества в огромни количества. Много хора пострадаха.

Всеки знае, че десетилетия наред срещу рак се пиеше газ. Тя не само че е токсична, но има опасност от едно общо действие, което да доведе и до гибелта на пациента. Рекламираше се, че дори и по време на лечение, пациентите не трябва да спират да приемат газ, защото по този начин едва ли не се поддържал животът неопределено дълго време. Успоредно с голямата реклама на различни гъби, на различни други активни съставки, които започнаха да се появяват по аптеките без особен контрол, дадоха началото на едно масово приемане на огромни количества допълнителни вещества, част от които биологично активни, не винаги безвредни - кръв от костенурки, витамин В17, какъвто всъщност не съществува, билкова кръв, сини скорпиони. Колкото по-тенденциозно и екзотично звучат, толкова повече се харесват на хората и те започват да им се доверяват.

Понякога близките, знаейки за диагнозата на своите най-скъпи хора, започват да им дават от тези безумни неща и това забавя започването на истинското лечение.

От друга страна, това, което мен като медицински онколог изключително много ме безпокои е, че тези хранителни добавки имат своята биологична активност.

Пречи ли приемът им на лечението с лекарства?

Те се свързват с белтъците, които пренасят лекарствата в организма с плазмените протеини.

Нека си представим, че има едно или две вагончета с по 10 места, които циркулират в организма. Едно такова влакче се движи и пренася лекарствата (независимо дали са приложени венозно, през устата или по друг начин), до болните клетки, което гарантира качеството на противотуморното лечение. Както казах, тези влакчета не са с безброй много места.

Ако вътре има 10 столчета и ние ги натоварим с хрущял от акула, котешки нокът, гъби рейши, в един момент се оказва, че лекарственото лечение, което получава пациентът, няма къде да се закачи, за да бъде пренесено до туморните клетки и се изхвърля непроменено с урината и изпражненията.

Позволявам си да нарека това геноцид, защото ние, лекарите, непрекъснато се чудим как да бъдем максимално прецизни при приложението на противотуморните лекарства, особено с оглед на тяхната цена. В цял свят се въведе централизирано разтваряне, задължително е и в България и то води до изключителен контрол както върху самите лекарства, така и върху тяхната концентрация при разтворите, които се влагат в организма. Защото е важно не само количеството, но и времето, за което това количество навлиза в организма, каква е концентрацията на разтвора. Ние работим заедно с фармацевтите в екип, за да постигнем оптималния баланс за всеки от пациентите.

В същото време те са подложени на една масова атака, на едно промиване на мозъка, което върви с безумна скорост през медии, през всички канали в социалните мрежи, в които непрекъснато се бърбори за това как едно или друго вещество по магически начин само срещу еди-колко-си лева би могло да подпомогне едно или друго нещо, би могло дори да замести химиотерапията.

Това, за съжаление, кара хората да дават мило и драго, защото за здраве така се прави, да купуват различни неща, които всъщност вместо да им помогнат, им вредят изключително много.

Основно като се лишат от лечението си, за да могат да приемат едно или друго вещество, което е природно.

Съществуват ли витамини и минерали под формата на добавки, които подпомагат лечението и цялостната кондиция на пациенти с рак? Например изписвате ли витамин С в определени моменти?

Аз далеч не отричам всичко, което може човек да приема. Напротив, има изключително важни и полезни вещества, но те, също са обвити в митове все още. Дори е малко притеснително, че през 2025 година сред хората се говори, че витамин В12 стимулира рака, а пациентите - чули-недочули, отказват да приемат изобщо витамини от групата В.

Отделно, имам един "любим сайт", в който се говори много обширно как захарите хранели туморите, като че ли са някакви кучета, които могат да се хранят индивидуално, а не са клетки от собствения ни организъм. Че стимулирали туморите, че трябвало да се спрат всякакви захари, както чистата захар, така и дългите захари. Това е тотално невярно и по този начин пациентите само си вредят.

Още преди 25 години е разкрит геномът на човека. Създадени са биологични лекарства, които които промениха живота на по-голямата част от пациентите с рак, защото има локализации на рака, при които той е една от около 200 различни болести, с които си живеят много дълги години в една прекрасна кондиция.

Тези лекарства са достъпни, но нито В12, нито захарта могат да окажат някакво влияние върху рака. Нито физиотерапията. Дори възрастни колеги, които се занимават с рехабилитация, отказват да приемат пациенти с рак и ги връщат при лекуващия онколог, за да донесат бележки, че раковите клетки "няма да се разнесат". Аз не знам докъде може да стигне глупостта. Но подобни твърдения объркват и водят до ненормално хранително поведение.

Всичко това има и някои чисто психологически обяснения. Когато човек не може да контролира тялото си и болестта го превзема, обикновено неговите близки предприемат стъпки, за да придобият фалшивото усещане, че контролират нещата. Започват, примерно, да дават хранителни добавки, защото по този начин ще се промени нещо, а то нищо няма да се промени, освен финансово за тях.

Започват да говорят в множествено число "ние вече живеем здравословно". Когато дойдат при мен и попитам как живеят здравословно, отговарят - спряхме месото, спряхме захарта, спряхме млякото и млечните продукти, само зелени неща и плодове.

Добре, от какво живее този човек, който 30-40-50-60 години е имал определен хранителен режим и това, че му се сменя режимът по никакъв начин не подобрява неговото състояние, а напротив - често пъти води до анемия, до невъзможност да си прилага лечението. А вече, когато пациентът е натъпкан с различни подозрителни неща, всичко става много неясно, защото пациентите започват да имат оплаквания. Ние, лекарите, не можем да разберем дали това е от боклуците, които пият или имат някаква непоносимост към лечението, или става дума за прояви на болестта.

Ниските изисквания сега, защото почти няма изисквания към хранителните добавки, за разлика от лекарствата, позволяват всеки, който реши да започне да си произвежда всичко, каквото му хрумне в главата и да слага вътре безумни описания за това какво може да се случи като някой приема добавка.

Какво представлява имунитетът и толкова лесно ли може да му се въздейства?

Имунитетът за кашляне и кихане, за който гледаме реклами вечер, няма нищо общо с тази част от имунитета, която е противотуморна.

Тя е толкова сложна, толкова изключително умение се изисква, за да се създаде лекарствен продукт, който да я стимулира, че ние на практика, с огромните усилия на последните двадесет и пет години от разчитането на генома, имаме няколко такива лекарства, които наистина промениха съдбата на болните и им позволиха да живеят дълги години точно на базата на стимулиране на имунитета. Но това става само с тях.

Ако всички добавки, които се продават и могат да имат претенции за някаква друга част на имунитета, въздействаха върху рака, щеше да бъде прекрасно. Но, за съжаление, това медицински, фармакологично, имунологично, не може да бъде факт. Не при всеки тумор може да се приложи имунотерапия, всеки тумор е индивидуален, ние ги изследваме, за да търсим тези невидими ключалки на имунотерапията в онкологията, макар и под формата само на няколко лекарства, за да знаем дали при този конкретен пациент можем да персонализираме лечението. Това не може да стане с всичко "за имунитет", което се бълва с тонове в аптеките, дрогериите, къде ли не по ъглите и на съмнителни места.

А помагат ли пробиотиците?

Едно време, когато човек взимаше антибиотик, трябваше да приема и кисело мляко. Това беше неписано правило, защото в киселото мляко има лактобацилус булгарикус, който на практика е пробиотик. Доколкото млечнокисели бактерии има и в съвременното кисело мляко, това също се препоръчва. Пробиотикът може да бъде нещо много прекрасно, нещо много полезно, но взето с антибиотика.

Пробиотиците имат много добро действие по отношение на храносмилането, но в ръцете на гастроентеролозите, там, където е необходимо. Първо е безсмислено да се дават заедно с антибиотика, трябва да има време между приемите и второ - те нямат противотуморно действие.

Продуктите се популяризират, защото "имунитетът живее в червата"...

Имунитетът може да си живее навсякъде, но сам по себе си, колкото и да е мощен, не значи, че влияе върху туморите. Около нас има милиарди микроорганизми. Това е много добре, защото нашият имунитет се калява, когато всекидневно се среща със стотиците хиляди бактерии, вируси и микроорганизми, което е неизбежна част от нашия живот. Това има стойност да ни пази от баналните заболявания и по-тежките инфекции, но няма значение за противотуморното лечение.

Това някак си удобно се спестява и добавки се продават огромни количества на цени, които, когато вляза в аптеката и прочета какво съдържат, какви претенции имат, стигам до извода, че това е едно ужасно скъпо безумие и хората ще си помогнат повече, ако дадат тези пари да си купят хубава пържола или да се разходят до парка с минерална вода в ръка.

Това, което ме огорчава, е че става въпрос за хора с лимитирани доходи, които са болни, които трудно ходят на работа и дават последните си стотинки за някакви вълшебни измислици.

Виждаме по телевизията хора с изцъклен поглед, които се наричат нутриционисти и така убедено говорят и някой им дава думата да облъчват хората. Критериите толкова се снижиха, че може би аз, на тези години, мога да стана джаз балетист без никакъв проблем.

Преди години имах колежка, диетичен лекар, бих могъл много да говоря за диетичните режими, които се спазваха и трябва да се спазват в болниците при пациенти с различни заболявания, която се оказа с напреднал карцином. В желанието си да й помогнат, близките продадоха жилището й, за да й купуват добавки, които по никакъв начин не оказаха влияние върху болестта й. Ставаше дума за извлеци от говежди фосфолипиди, които сега се продават за стотинки и са свързани с лечението на заболявания на черния дроб, които могат да се приемат всеки ден.

Тя си отиде, а близките влязоха в спиралата на немотията. Имам в практиката си много случаи на човешки съдби, допълнително прекършени от измамници.