Доц. Стефанов: Над 1 Млн. души в България имат някаква степен на венозно заболяване

Генетичната предиспозиция, недостатъчната активност и наднорменото тегло са сред основните причини за венозните заболявания. Някои спортове, при които имат драматично натоварване, също могат да ги предизвикат, разказва доц. Стефан Стефанов, завеждащ отделение „Съдова хирургия“ към „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост“.

• ДОЦ. СТЕФАНОВ, ЩЕ ГОВОРИМ ЗА РАЗШИРЕНИТЕ ВЕНИ И НЕИЗВЕСТНИТЕ ФАКТИ ОКОЛО ТЯХ. КАКВА Е ТАЗИ БОЛЕСТ?

Това е болест, която всички смятат за добре позната, но същевременно е много подценявана. Тя не е от така наричаните тежки заболявания, които се преценяват по процент на смъртност. За щастие е с много нисък процент на такива тежки усложнения, но за сметка на това е много разпространена. Фактите говорят, че огромна част от възрастното население над 50 г. има някаква форма на венозно заболяване, най-често за сметка на варикозната болест. Тя има голяма социална значимост, тъй като, без да причинява тежки медицински проблеми в началните стадии, довежда до намаляване на комфорта на живот на засегнатите пациенти. Знае се, че в България около милион и няколко десетки хиляди души имат някаква степен на венозно заболяване. Това е един от парадоксите – често срещано заболяване, много лесно за диагностика, разбира се и за превенция, но подценявано, както в медицинската общност, така и в нашето общество като цяло.

• СПОМЕНАХТЕ, ЧЕ ПО-ВЪЗРАСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ СТРАДА ОТ ВЕНОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ. ТОВА ОЗНАЧАЛА ЛИ, ЧЕ ПРЕВЕНЦИЯТА ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ НА ПО-КЪСЕН ЕТАП ОТ ЖИВОТА?

Добре е да се знае нещо, което е много типично за варикозната болест или разширените вени – че тя има генетична предиспозиция. Това означава предпоставка за развитие, без, разбира се, тази предпоставка да се изявява 100% при всеки пациент, който има наследственост. Факт е обаче, че тази наследственост води до рискове. Простичко казано, ако единият от двамата родители е с вече изявена варикоза, то техните деца са застрашени. От тази гледна точка е добре да се предпазваме и да познаваме рисковете фактори, които всъщност не са толкова трудни за разгадаване. Те оказват еднакво влияние и при двата пола. На първо място е недостатъчно активният начин на живот. На второ – надноменото тегло. От една страна начинът на живот е предразполагащ към увеличаване на килограмите. От друга – варикозната болест, в по-напредналите си стадии, води до едно нежелание за физическа активност. Страдащите от това състояние, след един тежък работен ден, биха желали да не се движат и да осъществяват нормалните социални контакти, а да се приберат вкъщи и да повдигнат краката си високо, за да премине неприятното чувство на тежест. При намалена физическа активност това отново завърта едни кръгове на липса на двигателна активност, увеличаване на наднорменото тегло и усложняване на варикозната болест. Когато говорим за варикозна болест, трябва да отбележим, че тя може да е първична (такава, която не е провокирана от друго заболяване) и вторична (която може да е на фона на нещо, което може да я е предизвикало). За първия тип женският пол е рисков фактор. Заболяването се отключва по време на бременност при жени с предразположеност към него. При мъжете моментите, в които започва това заболяване, обикновено са свързани или с някакви професионални натоварвания – най-често начинът на работа при пациенти с варикозни заболявания, е изправен стоеж, без възможност за много движение, работа в по-топли помещения – или с някакво физическо натоварване.

• КАКВИ СА УСЛОЖНЕНИЯТА, ДО КОИТО МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ НЕГЛИЖИРАНЕТО НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ?

В началните стадии, както е известно, вените са само видими, което е чисто козметичен проблем. Това, разбира се, също не е за подценяване, тъй като поне по равно са засегнати и двата пола. Когато става въпрос за млада жена, която вижда по краката си или й отбелязват, че има такива променени вени, това води до доста сериозна психологическа драми. Така че началните стадии са без някакви клинични изяви. Впоследствие започва леко усещане за тежест в края на работния ден. Стадиите са няколко и ако говорим вече за сериозни, тежки медицински усложнения, това са последните стадии. При тях отоците стават постоянни и не се влияят дори от нощната почивка, кожата променя цвета си, а впоследствие и качеството си – вместо мека и еластична, тя става твърда, суха, нацепваща се, сърбяща. В последните стадии на заболяването се отварят венозни язви. В тези два последни стадия, за съжаление дори и при успешно лечение на първопричината, ние сме в голяма степен безсилни да върнем нещата. Разбира се, раните могат да бъдат затворени, но обратният път е много-много труден и изисква изключително голяма ангажираност от страна и на лекари, и на пациенти. Той е доста ангажиращ и финансово.

• ИМА ЛИ КАК ХОРА, КОИТО СА С ГЕНЕТИЧНА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ, ДА ИЗБЕГНАТ ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

Има някои фактори, които трудно бихме могли да повлияяем. Например, не можем да препоръчаме на една жена, която видимо има близки със заболяване, да не забременее. Това е абсурдно. Но има начини, с които да я предпазим по време на този рисков период. Другият невъзможен елемент, в повечето случаи, е да успеем да накараме тези застрашени, в някаква степен хора, да сменят професията си. За 33 години не намерих случай да променя професията на някой. Другите неща биха могли да се променят. Всичко от това, което казах като рискови начин на живот и професия бихме могли да моделираме така, че да не отключим това заболяване. Важното е повече движение и повече спорт без пренатоварване. Също така спорт, но чист спорт. Чудесно е, че има млади хора, които се занимават със спорт с желанието да увеличат мускулната си маса. Все пак обаче това трябва да бъде умерено, без някакви драматични пренатоварвания и без, по възможност, прием на допълнителни хормонални препарати. Това би могло да ни предпази, макар и да имаме роднини с това заболяване, ние да не го развием. Хора, които са с нормално тегло, спортуват без пренатоварване и имат адаптиран към тези рискове начин на работа, не значи, че задължително ще развият състоянието, както техните родители. В никакъв случай. Това не трябва да се приема като обреченост, по никакъв начин.

• ДО КОГА ПОМАГАТ ЛЕКАРСТВАТА И КОГА Е ВРЕМЕ ЗА ДРУГИ МЕРКИ И ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ПО-СЕРИОЗНИ ИНТЕРВЕНЦИИ?

Чисто практически мога да кажа следното – докато лекарствата помагат, е добре да използваме тях. Освен лекарствата, има и допълнителни методи – това е носене на еластични чорапи, които също са от изключително значение. Те трябва да бъдат добре избрани, с подходяща компресия. Когато самият пациент осъзнае, че използването на тези методи, които са препоръчани от специалист, не е достатъчно, и неговият комфорт на живот е нарушен, тогава вече е редно да помислим за други методи на лечение.

• ОСВЕН ГЕНЕТИЧНАТА ПРЕДИСПОЗИЦИЯ, ИМА ЛИ ОПРЕДЕЛЕН РИСКОВ ПРОФИЛ НА ПАЦИЕНТА С ТОВА ЗАБОЛЯВАНЕ?

За първичните разширени вени горе-долу го описахме. Това най-често са пациенти, които водят начин на живот с редуцирана физическа активност, с наднормено тегло, с предадена по генетичен път предразположеност и имащи допълнителни вреди навици. Някои допълнителни заболявания, като прекаляване с алкохол и тютюнопушене, също са от значение. Много е важно тази диагноза, която е парадоксално лесна за поставяне, да бъде доуточнена. Защото има и редица болестни или функционални състояния, които водят до това заболяване. За съжаление много често диагнозата се поставя от неспециалисти, дори само по разказ от пациента, който казва :„Абе, виждам едни разширени вени“ и му се отговаря: „В такъв случай отивай да си купиш еди-какво си лекарстно“. Това е груба грешка. Живеем в 21-ви век, освен големите познания, имаме и големи възможности за диагностика. Смятам, че е редно да се знае това. Такъв тип поведение на получаване на информация дори от лекари, които не владеят съвременните методи за диагностика, т.е. те не са със съдова специалност, е неприемлив. Това може да доведе не само до липса на ефект, но и до негативен ефект. Има много състояния, които провокират на вид същото заболяване. Това са една част от компресионните синдроми, които водят до забавен кръвоток във венозната система и до поява на разширени вени. Тогава дори оперативното лечение, вместо да подобри нещата, може да инвалидизира тежко пациентите.

• КОИ СА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛИРАНЕ И ДИАГНОСТИКА НА ВЕНОЗНИ ПРОБЛЕМИ И МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СКРИТО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО ЧОВЕК ДА НЕ ЗАБЕЛЯЗВА?

Няма как човек, като си види разширените вени, да се чуди какво е това. Това е ясно. Но нека бъде дадена възможност на специалистите да кажат защо са се развили и какво трябва да се направи, за да не стават грешки и разочарования. Освен огледа, навремето съществуваха редица клични методи за изследване. В последните около 20 години еходоплеровата диагностика е тази, която дава 100% яснота за вида, локализацията на варикозната болест, състоянието на клапния апарат, надстоящата венозна систма и редица други детайли – това, което не е въпрос само на теория, а много ясно и точно дава възможнонст да изберем правилния метод. Ето един прост пример: Ако оценим, че състоянието на първата (устиалната) клапа (мястото, в което повърхностната система се влива в дълбоката) е вече с нарушена функция, това означава, че медикаментозното лечение трудно би помогнало. И това е разделителната линия, от която вече трябва да мислим за другите методи за лечение.

• ДА ЗАВЪРШИМ С ВАШИЯ СЪВЕТ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ КАКВА ПРЕВЕНЦИЯ ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ И КОГА ДА ПОСЕТЯТ ЛЕКАР – ДАЛИ ДА Е ПРОФИЛАКТИЧНО, БЕЗ ДА ИМАТ ПРОБЛЕМ, ИЛИ ДА ЧАКАТ ПЪРВИТЕ СИМПТОМИ?

Превенцията е, разбира се, най-добрият, най-лесният и правилен метод. За съжаление обаче в нашето ежедневие повечето хора се сещат за здравето си, когато то се е обадило и сериозно им е казало, че нещо не е наред. Въпреки това, когато наши близки по права линия са имали проблеми – повечето хора това го знаят – не е зле да се посети съдов специалист. Съдовите хирурзи сме тези, които можем да направм диагностиката. Това не отнема много време. Един преглед е в рамките на 15-ина минути, заедно с оценка на рисковите фактори и препоръки. Това ще бъде напълно достатъчно. Когато човек се чувства добре и спазва тези препоръки, той не трябва изобщо да има притеснения, че е заплашен от дамоклиев меч от това заболяване. Грубите нарушавания на тези принципи, за които говорих, обаче водят до неприятни, макар и лечими ситуации. Освен медикаментозно лечение, има редици други методи – това са съвременни ендоваскуларни радикални методи – които са изключително козметични и са създадени именно, за да могат пациентите да се върнат към нормалния си начин на живот. Да не подценяваме това заболяване, което е известно вероятно от стотици години. Има римски скулптури на гладиатори с откровено разширени вени, сякаш направени, за да ни покажат, че и тогава го е имало това състояние. Това е известно. Не трябва да се оставаме на познанията си отпреди 2000 гоини. Можем да се излекуваме със съвременната медицина.