Д-р Николай Увалиев: Изключително малко са ваксинираните срещу Covid, попаднали в болница
Д-р Николай Увалиев завежда отделението по Анестезиология и интензивно лечение в Аджибадем Сити Клиник Болница Младост. В интервюто коментира актуалната ситуация с настанените за стационарно лечение пациенти с Ковид, както и въпроса, пазят ли ваксините от тежко протичане и смърт.
Д-р Увалиев, какви са трудностите, които Вие и Вашите колеги срещате при лечението на ковид?
Единият проблем е свързан с фазата и степента на заболяването, с което пациентите биват приети за болнично лечение. При Делта варианта много от болните идваха с голяма степен на увреда на белия дроб, което прави лечението трудно и с неясна прогноза. Продължителността на терапията понякога може да надмине месец или дори два в зависимост от това, колко тежко е изразена дихателната недостатъчност. Това е свързано именно с изходната точка, от която започваме лечението в болнични условия. Когато белодробната увреда е засегнала над 50% от белия дроб, става въпрос за доста трудни за лечение пациенти с лоша прогноза и с голям риск за леталитет.
Другият проблем е всеобщ за България и е свързан с недостатъчния брой медицински персонал. На първо място става въпрос за медицинските сестри. Колкото до лекарите, като че ли все още успяваме да покрием съответните нужди.
До колко броят на пациентите претоварва работата Ви?
Може би очаквахме по-голяма натовареност около вълната от Омикрон. В отделението, където са по-леките случаи, е относително спокойно, но има голяма натовареност на интензивния сектор. Броят на пациентите тук остава константен и е хубаво да се обърне внимание на това, че тези болни, при които е необходимо да се премине към механична вентилация, се нуждаят от продължително лечение, което надминава месец. Това означава, че тези легла са перманентно заети.
Има ли по-тежки случаи при Омикрон?
Трудно ми е да отговоря, защото не мога да диференцирам пациентите вирусологично.
Какви са най-честите усложнения?
99% от усложненията са белодробни с проявата на тежка дихателна недостатъчност. Понякога има относителни промени на чернодробния статус на пациентите. Имахме пациентка, която взехме от друга болница по повод остра емболия на артерия на крака. Имахме и два заплетени случая на пациенти с панкреатит и то с първична проява, което е много рядко срещано. Единият се представи с проява на коремен проблем и нямаше нещо чак толкова сериозно по отношение на дишането. Оказа се, че гастроинтестиналният тракт, включително и панкреасът е богат на АС2 рецептори, за които се захваща вирусът, за да навлезе в клетката. Макар и рядко, това води до остър панкреатит.
Има ли във Вашата клиника болни, които са били имунизирани?
От септември насам сме имали само един имунизиран пациент в интензивното отделение. Това беше възрастна жена на 83 години с доста съпътстващи заболявания и наднормено тегло. Тя, за съжаление, почина. Иначе изключително малък е броят на ваксинираните, които са приети е болницата. Те са в стабилно състояние, лекувани са стандартно и след това са изписани. Едва ли са повече от 2-3 процента.
Кое е най-голямото предизвикателство при лечението на COVID?
Специално за България това е антибиотичното лечение. Смятам, че не е адекватно да се лекува COVID с антибиотици, когато няма показания за това. Те са показани обикновено за болни в тежко състояние, при които има съпътстваща бактериална инфекция. За съжаление понякога в амбулаторията се случва да се изписват 2-3 антибиотика едновременно на пациенти, които са болни от 2-3 дни. Не намирам никаква нормална логика и в нито един протокол това не влиза като терапия. Вече сме в ситуация, при която има тежка бактериална резистентност. Има бактерии, които няма с какво да лекуваме. Необходимо е при лечението на COVID да се следи клиничната картина и ако няма бактериална инфекция, антибиотикът е излишен.
Важно също така е навременното използване на кортикостероди в пулмоналната фаза. Това обаче трябва да става в адекватни дози. Ниските дози не могат да спрат прогресията на възпалителния процес.
Интервюто е публикувано в CredoWeb.
