Алтернативни методи на лечение на рака - полезни или вредни при третиране на заболяването?

Проф. Дудов, Вие сте председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД) и известен медицински онколог; Медицински директор и началник на Клиника по Медицинска онкология към Аджибадем Сити Клиник Младост. Като такъв как ще коментирате своеобразното място на т. нар. хранителни добавки при лечението на онкологично болните пациенти?

Приемът на различни хранителни добавки, билки и различни други алтернативни подходи, които използват пациентите, които са с онкологични заболявания, датира от много години, от десетилетия. И ако допреди 25-30 години имаше някаква степен на оправдано търсене от пациентите, това беше, че в своята неволя и поради все още не така напредналата Медицинска онкология, наричана по традиция и по-кратко – Химиотерапия, хората търсеха средства, с които да подобрят лечебния ефект или да получат самостоятелно такъв. Не трябва разбира се да се забравя, че за съжаление в нашата страна раковото заболяване е стигматизирано и аз съм споменавал и друг път в интервюта, че си спомням годините, в които в София тогава бе единствената онкологична болница, в която и аз работех и гледах през прозорците по това време как хората, които вървяха по улицата, минаваха на другия тротоар; нещо като че ли да не ги „хванат уроки“. За рака не се говореше, това беше един вид забранена дума; думата рак не се произнасяше, като бих казал, че дори и сега има такова стигматизиране на думата рак. Опитват се различни варианти на представката онко да се слага – онко-терапия, онко-лекарства и пр., само и само да не се казва ясната и точна дума – рак, защото тя продължава за съжаление в съзнанието на много хора да бъде равносилна на смъртна присъда или на липсата на изход, което далеч, далеч вече не е така. Напротив, със съвременните лекарства, голяма част от които биологични, генетични, прицелни, мишенни терапии, лечението на пациентите стана изключително благоприятно и придоби коренно различен ход от това, което беше дори в сравнително близкото минало. Аз съм споменавал за една статистика, която показва хода на прогрес на съвременната онкология, ако петгодишна преживяемост през 1900 г. са имали едва 5% от раково болните, т.е. на всеки 100 болни само 5 са приживявали пет години, то 90 години по-късно, 1990 г., те са 50%, т.е. десет пъти повече. А сега, когато сме вече в средата на 2020 г. имаме над 87% петгодишна преживяемост при всички онкологични заболявания. Тук може би трябва да се отвори една скоба, че ракът не е едно заболяване в различни органи, а около 200 различни нозологични единици, като понякога в един и същи орган може да се развият различни видове рак във връзка с неговата биология, генетика и редица други фактори, което отделя тези видове като отделни заболявания. И като отделни заболявания те имат различна прогноза, различно лечение и различен подход към всички тях, което се постига със съвременната диагностика.

В така променения подход към онкологията, към пациентите, към лечението – добавянето на различни, понякога на пръв поглед безобидни неща, се оказва често пъти изключително коварно и за съжаление, изиграва лоша шега на пациентите, които са приемали различни субстанции или са им давани такива от техните близки, което за съжаление се случва особено често. А те (пациентите-бел.ред.) съответно не са уведомили за това медицинския онколог, който ги лекува. И държа да подчертая, че това трябва да се споделя точно с медицинския онколог, защото той е специалистът, който е отговорен за лекарственото лечение на пациентите. Не са отговорни за това хирурзите, тези прекрасни наши колеги, с които работим в екип, защото те имат съвсем друга задача в комплексното лечение на болните. Не е за споделяне с лъчетерапевтите, тъй като те също са част от този екипен подход, но със съвсем различна задача в него. Всичко, което един пациент приема като активна субстанция, независимо колкото и безобидно да смята, че е това, той трябва непременно да го сподели със своя лекуващ медицински онколог, за да бъде направена правилна преценка и така да се изработи лечебният алгоритъм, че да не бъде навредено от някои „шумно рекламирани“, а понякога дори бих казал – натрапливо рекламирани, хранителни добавки и различни други „чудодейни“ средства.

Ако трябва да ги поставим в някакви групи, бих казал, че те могат условно да се разделят в две групи. Едната е тази група, която пациентите приемат с някакви целебни според тях ефекти, с някакъв очакван вълшебен ефект, с нещо, което драматично ще промени хода на болестта или поне ще я подпомогне. И другата група, която наистина е необходима на пациентите и е свързана с някои симптоми, които се развиват от болестта, или от провежданото лечение. По отношение на първата група, за която казах – тези „вълшебни“ субстанции, приемани от пациентите, трябва да кажа, че за вече 31 години работа като медицински онколог съм се сблъсквал и продължавам да се сблъсквам с невероятни и абсурдни неща. От една страна има всякакви възможни билки и растителни производни – от алое до бабин зъб и какви ли не най-неочаквани и понякога чисто нелогично интерпретирани в своето действие растения, които се дават на пациентите под формата на хранителни добавки, с цел някак си да се повлияе онкологичното заболяване. Друга насока това са различни бактериални продукти – като се започне от лактобацилус булгарикус, който е прекрасен, ако човек иска да си закваси киселото мляко и е хубав, за да се поддържа едно нормално състояние на флората в корема, и се премине към всякакви безумни решения като поглъщането на мая, пробиотици, синбиотици и какви ли не други неща, за които упорито някои невежи, бих си позволил да кажа, а също така и доста користни хора, обясняват как тези вещества имат изключително важен ефект, имат противотуморен ефект, което е меко казано неадекватно твърдение.

От друга страна, има и безброй биологични продукти, та дори отпадни такива – всеки знае например за уринотерапията; има цели книги, като оставим сайтовете и безбройните неща, които човек може да види в интернет. Има книги, които особено за по-възрастното поколение са достъпни, на български език, в които се обяснява как приемът на собствена урина има изключително важно действие, включително противотуморно; най-лечебната „порция“ е сутрешната „порция“ урина, част от която трябва да се погълне, а останалата част трябва да се накапе в очите, в носа, да се прави гаргара и всякакви други неща, които ако човек се замисли трезво, би се досетил и сам, без да е лекар, че поглъщането на отпадните продукти от организма не могат да доведат до някакво положително действие.

Има разбира се и редица други безумни биологични неща, които пациентите поглъщат под формата на хранителни добавки – изпражнения от скални орли, кръв от костенурки, отрова от син скорпион, различни видове гъби, които са от всички географски ширини, от които може да се сетите, като това се случва под най-различна форма – едни се гледат, други се приемат под формата на прах, дори таблетирани. От тях също се очакват такива чудесни ефекти, от които може би цялата днешна онкология и дори бих казал медицина, не може да се сравнява с това, което се пише за някои от тези гъби или други от биологичните вещества, с които за съжаление много обилно „захранват“ организма си някои пациенти. И пак повтарям – дават им се от техни близки, при това с най-добри намерения. За съжаление и пътят към ада е постлан с най-добри намерения, така че човек винаги трябва да се замисля или поне информирано да подхожда, а не само гледайки реклами или четейки в интернет изказвания от сорта на „една жена казала на нашия близък как му подействало едно или друго нещо...“. Това е несериозно и може да доведе до изключително компроментиране на общото състояние.

Не по-малко непрекъснато се говори и се натяква за т. нар. имуностимулатори, които спомагат за засилване на имунитета. Това не е „пързалка“; какво значи да се засили имунитетът... Ние не говорим за лечение на СПИН, или за лечение на COVID-19, или на някакво инфекциозно заболяване. Това непрекъснато „дъвкане“ на темата имунитет, е абсолютно необосновано, тъй като форсирането на имунитета би могло да стане с определени лекарствени продукти, те са създадени специално за онкологични цели и се прилагат изключително и само от медицински онколози; изискват големи умения; те са високотехнологични продукти, има специални условия за тяхното приложение, при специални видове ракови заболявания и то само, ако са налице определени биомаркери, които да предопределят техния лечебен ефект. Така че, т. нар. безкрайни имуностимулатори нямат абсолютно никакво действие, освен че добре подхранват финансовите възможности на тези, които създават, разпространяват и храбро лъжат, включително и през медиите (надявам се да не се засегнете от това), просто защото няма достатъчен контрол върху всички тези претендиращи да имат противотуморен ефект различни хранителни или други продукти.

В тази връзка трябва да се отбележи, че едно лекарство например, на територията на Европейския съюз – говорим за лекарство, а не за хранителна добавка, или въобще метод в медицината, който претендира да лекува раково заболяване, задължително се регистрира в Европейската медицинска агенция, наречена ЕМА, контролира се от нея, получава разрешение, за да може да се проведат тези изпитвания и дадената субстанция да придобие статута на лекарство. Това разбира се не съществува за хранителните добавки, за алтернативните методи и всякакви други неща, което ги прави един удобен начин за едно бих казал нечестно отношение към пациентите.

Освен поредната група, за която споменах на т. нар. имунни модулатори, което е абсолютно безсмислено в областта на онкологията, под формата на хранителни добавки, тъй като такова нещо няма как да действа, има и всякакви други безумни неща, които ние за съжаление гледаме и по телевизията, слушаме по радиото, четем във вестници. И когато някой се води по една или друга методика за шоково въздействие върху организма, освен да вреди на пациента, който преминава през тези шокове, които му пречат да възприема по-добре провежданото лечение и често пъти могат да му навредят много сериозно и да направят процеса на рутинното лечение невъзможен. Разбира се, на по-малко безумни са насилствените вегетариански акции спрямо пациентите, защото месото и захарите „хранели“ туморите. Няма нищо по-безумно от едно подобно твърдение, освен че най-накрая пациентите започват да развиват анемии, да имат по-нисък брой на белите кръвни телца, по-лесно се проявяват нежеланите реакции на някои лекарства и за съжаление такива болни, които са променили драстично хранителния си режим, не могат да понасят адекватното лечение, което е за сметка на тяхното здраве, а за съжаление понякога и на техния живот.

По отношение на тези изключително неразумни твърдения, касаещи месото и захарите, сега след милениума, когато от 2000 г. геномът на човека е разкрит и вече съществуват генетични лекарства в онкологията, които същите тези пациенти приемат, да се твърди, че приемът на месо може да стимулира или да подтисне рака, или захарите да подтиснат или стимулират рака, са абсолютно безумни. Просто цялото това отношение, което се насажда е твърде неприятно, обърква пациентите и за съжаление вреди на общото им състояние, а също така и върху самото лечение.

Има ли случаи или локализации, при които те (някои хранителни добавки) биха могли да допринесат за по-доброто състояние и качество на живот на пациента. Кои евентуално са те?

Трябва ясно да се знае, че повечето хранителни добавки, като аз ще се опитам по-нататък да обясня защо, биха могли да попречат на лечебния процес.

Разбира се, има някои, които се използват за нормализиране на чисто физиологични функции. Например, отварата от някои билки, като да речем листата от сена, направени на таблетки, са благоприятни – те преодоляват честата констипация, която се развива при някои пациенти от самото лечение, от недостатъчния прием на течности. Да, това би могло да се използва, но разбира се медицинският онколог трябва да знае какво се дава на пациента и каква е целта, защото понякога дори тези симптоми, които създават тези „безвредни“ вещества, могат да бъдат някакъв сигнал, който не трябва да се пренебрегва.

Защо толкова силно, толкова драстично могат да се намесят в лечението някои от хранителните добавки и алтернативните вещества, приемани от пациентите?! В организма има едни и същи транспортни белтъци, които пренасят както лекарствата, така и активните вещества в хранителните добавки. И понякога това, което се съдържа в хранителните добавки се „захваща“ по-силно за транспортните протеини, за тези, пренасящи в организма фактори. За жалост обаче лекарствата няма къде да се „захванат“, те се излъчват от организма с урината, с изпражненията, не могат да свършат своята работа и така едни безобидни хранителни добавки, които иначе може би са наистина безобидни, приемани извън контекста на лечение чрез химиотерапия, или хормонотерапия, или други противотуморни методи, заедно с тях понякога пречат, защото блокират възможността на лекарствата да се пренасят в организма, променят също така понякога метаболизма на лекарствата, така че те не могат да осъществят своя лечебен ефект. По този начин наистина може да се постигне едно сериозно компрометиране на противотуморното лечение и то понякога с най-банални и често приемани от онкологичните пациенти иначе може би безобидни хранителни добавки и вещества.

Надценени или подценени са според Вас хранителните добавки?

В днешния свят на една вулгарна комерсиализация на медицината, се издигат в култ най-различни хранителни добавки. Някои дори си позволяват да ги наричат лекарства и това естествено отдалечава пациентите от истинското лечение. Ако погледнем чисто регулаторно, чисто търговски на нещата, една хранителна добавка има само регистрационен режим. Т.е. вие може да си направите всякакви комбинации, от различни безобидни, често в нищожни концентрации растителни или други вещества, да ги кръстите с някое атрактивно име и да ги продавате, като за това се изисква само регистрация; няма клинични изпитвания, няма „иглено ухо“, през което минават молекулите, които са кандидати и най-накрая стават или не стават лекарства. От тази гледна точка, при този улеснен режим и при огромната печалба, която има, е напълно обяснимо защо са толкова стотици и хиляди хранителните добавки, и най-вече тези с претенция за повлияване на раковото заболяване. Разбира се, това е една тънка струна, върху която се упражняват много неморални хора, бих казал, защото в неволята си пациентите и техните близки търсят различни спомагащи вещества, включително хранителни добавки, за да подобрят състоянието си, което обаче не е възможно. Лекарствата обаче имат един много, много сложен режим на тяхното създаване. Минава се през редица клинични изпитвания, като се започне от фаза I, когато се търси токсичност, т.е. необходимите дози, които трябва да се прилагат; мине се през фаза II, през фаза III, която минава също върху пациенти, за да може във фаза III лекарството да придобие или да не придобие съответно статута на лекарство, което обикновено за един такъв медикамент е по няколко милиарда евро, за да се превърне една молекула в кандидат, в лекарство и пак повтарям – или да не се превърне. Това са многоцентрови изпитвания, които се провеждат в много страни, пациентите там са рандомизирани, т.е. те са определени в групи, които имат сходни биологични фактори, сходни белези както от страна на пациентите като възраст, пол, общо състояние, така и на болестта, за да може, разделени те в рамена, които са с лекарството-кандидат и без него, да се получат на базата на медицината на доказателствата, факти, които да показват дали една активна субстанция има лечебно действие и тя ще се превърне в лекарство, или обратното. Освен милиарди, това изисква и много време и колосални усилия. Такова нещо за хранителните добавки няма. И мисля, че тук е голямото обяснение защо всеки ден сме „заливани“ с подобни неща.

В желанието си да се излекуват и почувстват по-добре, част от пациентите прибягват понякога до всевъзможни алтернативни методи на лечение. Плашеща ли е подобна тенденция и защо?

Подобна тенденция е плашеща, тъй като алтернативното лечение, което в областта на рака никъде няма описано да е спомогнало за преодоляване на болестта и за съжаление отделя пациентите от адекватното класическо лечение, което колкото по-рано е започнато, без да се прекъсва, разбира се, толкова по-добра ефективност има. За съжаление, понякога пациентите за дълго време се самолекуват с различни алтернативни методи, хранителни добавки, други биологични вещества, най-различни минерали и какви ли не причудливи неща, което за съжаление отнема шанса им да получат своевременно, пълноценно и адекватно лечение. Едва когато те се почувстват твърде зле, тогава търсят помощ от онколога, но много често пъти в тези случаи възможностите на съвременната онкология са вече значително по-малки, а понякога – дори изчерпани. Това е една плашеща тенденция, която продължава вече две десетилетия от новото хилядолетие. Просто е невероятно как големи групи от населението, при това в големи градове, при това хора, които би трябвало да се приеме, че имат едно дори над средното интелектуално ниво, извършват различни неща, които понякога ако не беше толкова тъжно, биха будили смях, само и само за да окажат влияние върху болестта. Всичко това обаче консумира от тяхното време за адекватно лечение. Тази тенденция трябва да бъде приключена и аз мисля, че трябва да има значително по-голям контрол върху всички иначе може би безобидни субстанции, които така гръмко се рекламират, че повлияват раковите заболявания, именно защото те подлъгват пациентите и техните близки да провеждат „лечения“, които обаче не помагат с нищо и разбира се отнемат възможността на болните да се лекуват адекватно.

В заключение искам да ви кажа например може би за единствения случай, в който в медицината са дадени също стотици милиони или милиарди, за да се установи за едно лекарство, което умишлено няма да споменавам, което продължава да бъде едно от най-сполучливите лекарства в онкохематологията. Т.е. тази специалност, която лекува злокачествените заболявания на кръвта и кръвотворните органи. При това лекарство преди повече от десетилетие, което наистина пречупи хода на някои злокачествени заболявания на кръвта и по-специално използвано при миеломите, изведнъж се оказа, че при дадена група от пациенти – то не работи. Предвид голямата му цена, особено тогава, в първите години, в които то навлизаше в практиката, Американската агенция по лекарствата (FDA) се намеси и пожела да се потърсят причините. Фирмата, която е създала лекарството, реши да вложи средства в нещо като повторно провеждане на клинични изпитвания, за да се потърси защо при една група пациенти то няма лечебен ефект. И представете си какъв се оказа резултатът – болните, които са приемали лекарства за повишена киселинност на стомаха, от групата на т. нар. H2 блокери, представител на които е например ранитидина, който широко се използва в България. Той е едно може би нелошо лекарство против киселини и всеки го знае, се оказа, че именно това лекарство по този механизъм, за който ви разказах, така силно се „захваща“ за плазмените белтъци, че лекарството, за което споменах, няма за какво да се „захване“ и неговото лечебно действие се компрометира. Ето един пример, как може едно нещо поглъщано и използвано за лечение заедно с лекарство с противотуморно действие, лекарство за химиотерапия, може да блокира действието на противотуморното лекарство. Това е нагледен пример, но никой няма да инвестира оттук нататък милиарди също като тази фирма, за да види дали изпражненията от скални орли, гъбите, скорпионите, котешки нокти, езици, очи и какво ли не още, биха могли да въздействат или да не въздействат на противотуморните лекарства. Така че остава основна грижа на пациентите и техните близки да се съобразят с тези основни принципи, с действителността и да не правят неща, които са неразумни.

Вие специално можете ли да разкажете за някои подобни случаи, с които сте се сблъсквали в практиката и до какво са довели те?

Да. Ще споделя един случай от моята практика. Една твърде интелигентна иначе пациентка, с рак на млечната жлеза, за щастие – навреме оперирана, провела лъчелечение, провеждаше и профилактична химиотерапия, тя пиеше урината си в едни ужасяващи количества. Носеше я в едни бурканчета и няма да забравя едно горещо лято, при което тя вади от чантата си и пие, а докато течаха системите с химиотерапия тя слагаше компреси върху оперираната си гърда със сутрешната порция урина, която както споменах била най-лековита.

Тази жена, която си е жива и здрава и досега; това е нещо, което се развиваше преди повече от 10-12 години, и досега продължава да обяснява и на близките си, и на други пациентки с рак на млечната жлеза, че тя се е излекувала благодарение на терапията си с урина. А това, че тя проведе оперативно лечение, проведе лъчева терапия на оперираната и то органосъхраняващо оперираната гърда, за да няма тя козметичен дефект; проведената химиотерапия; 5 години приеманата хормонална терапия. Всичко това не се казва, но се казва, че благодарение на приема на урина тя се е излекувала. Разбирате колко несериозно и подвеждащо е това. Още повече, че е казано от човек, който аз лично намирам за интелигентен. И това е смайващо, защото се вижда докъде понякога суеверието, понякога ирационалността, доста характерна за нас българите – би могла да надделее. И като едно обобщение, аз искам още веднъж и чрез вас да се обърна към всички, защото може би и ние лекарите сме длъжници, може би в някаква степен и медиите, да се обърнем към всички болни от рак – доверете се на медицинските си онколози, не приемайте излишни или непроверени хранителни добавки, или други „магически“ вещества, защото може да си навредите дори и от най-безобидни такива.

Автор: Мария Радмилова