Андрей Марков за Medical News: Делото на проф. Чирков е пример не само за лекарите, но и за цялото общество

На 7 ноември 2024г. бе излъчена премиерата на документалния филм „Кой е професор Чирков?“. Лентата има за цел да разкаже за големия български родолюбец и лекар проф. Александър Чирков. За примера и делото на изтъкнатия медик Полина Тодорова от medicalnews.bg разговаря с Андрей Марков, управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, София. Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център носи името на видния професор, а немалка част от работещите там са негови ученици. Андрей Марков бе и сред основателите на инициативния комитет, който настояваше болница “Св. Екатерина” да носи името на създателя на българската школа в кардиохирургията и кардиологията проф. Александър Чирков.

Г-н Марков, успяхте ли да гледате филма, посветен на професор Чирков и какви са Вашите впечатления?

Да, много съм доволен, че не само аз, но и голяма част от  хората, които бяха в екипа, създаден от професор Чирков на времето, бяхме на премиерата. Трудно се намират думи за емоцията, която се предизвика. Много хора се разплакаха, много се разчувствуваха заради това, че времето, което България някога е имала – да бъде на челните позиции в здравните новини в Европа, е отминало, че онези, които са постигнали резултата, са отхвърлени, че не са между нас и че не им се отдава дължимата признателност.

Кое е най голямото послание и пример от делото и живота на професор Чирков?

Според мен най-важното послание е примерът му, свързан с грижата за хората и предаването на знанията му на тези след него. Във филма се видя много добре начинът, по който той обучаваше не само онези, които са съвсем близо до него на операционната маса, но и останалите в цялото лечебно заведение и в страната – как трябва да се грижат за пациента и да го поставят на първо място. Това беше изключително важно послание, което е нужно и днес и ще има своето значение винаги, особено когато става дума за здраве и грижа за човека – осъзнаването, че трябва да предадеш знанията си.

Много ли са учениците на професора днес?

С много малки изключения, днес основната част от кардиохирурзите ни са хора, които той е обучавал лично и които са били в неговия екип. В кардиологията е малко по-различно, но безспорно неговото влияние и принос към развитието в нея е признато отдавна. Известно е, че  кардиохирургията не може да се развива без кардиология и кардиолозите са тези, които определят диагнозата и насочват пациентите , но е факт, че и в тази специалност приносът му е гигантски.

Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център носи името на проф. Чирков. Достатъчно ли е това признание?

Това е една малък опит да се компенсира поне отчасти липсата на внимание сред обществеността и на основните институции. Но това е само щрих от всичко, което трябва да направим за паметта на проф. Чирков. Знаете, че имаше инициативен комитет с огромен брой подписи с настояване болница “Св. Екатерина” да бъде преименувана на проф. Александър Чирков. Tова би било признание не само към личността на този велик българин, но според мен и като цяло към българските лекари, които имат нужда от обществено уважение. Младите трябва да бъдат възпитавани в уважение и почит към своите учители, към онези, които са били идеали в медицинската наука и практика, какъвто без съмнение е проф. Чирков. Подобен акт би бил символичен именно в този смисъл.
С гордост бих споделил, че в Отделението по кардиохирургия, носещо името му в нашата болница, успяваме да приложим напълно наученото от проф. Чирков и дори имаме претенция да го надградим. Именно тук работят предимно негови ученици в лицето на началника на Отделението д-р Асен Келчев, д-р Самуил Казаков, д-р Георги Тинов, д-р Адриана Динчева, ст. мед. сестра Жулиета Калчева и още, и още. Но не само това отделение при нас е изпълнено с негови ученици. Сред тях са и проф. Иво Петров, медицински директор и началник на Клиниката по кардиология, проф. Лъчезар Гроздински, началник на Отделение по ангиология и флебология, д-р Ясен Гецов, началник Отделение по реанимация и анестезиология, главната ни мед. сестра Вергиния Клисурска, както и немалка част от другите ни колеги.
Нашата болница успя не само да запази част от технологиите, които той въведе, но и да ги развива и надгражда, защитавайки вече 12 години подред най-високият стандарт за качество и безопасност на медицинските услуги – JCI.

Успяваме ли българската медицина днес да е на нивото, което проф. Чирков работеше?

В много отношения да, но няма да скрия, че имаме още какво да желаем. Успехите на България в медицината във времената, когато е практикувал проф. Чирков, са нещо забележително. Постиженията, които сме имали тук, зад Желязната завеса, особено в сферата на кардиохирургията, в онези години, когато светът беше затворен, са изключителни не само за Източна Европа. Лошото е, че ние не успяхме да задържим тези успехи и да ги доразвием. Положителното е, че ефектът от тях е видим и днес и кардиологията и кардиохиругията са от малкото специалности, за които българите не пътуват в чужбина, за да търсят медицинска помощ. За повечето останали специалности за съжаление нерядко пациентите разчитат на специалисти навън, което е много жалко.

Струва ми се важно да си спомним за проф. Чирков не само в ролята му на изключителен специалист, какъвто безспорно е бил, а и в позицията му на общественик. Нужни ли са ни повече такива лекари днес?

Идеалният вариант би бил всички да са такива, но знаем, че това е невъзможно. Затова и чрез инициативния комитет се стараем да съхраним жив спомена за него чрез различни активности – опитите ни за кръщаването на болница, за именуване на улици, всичко което би могло да помогне на младите да имат отношение към личността му, към учителя си, за да могат те самите да срещнат подобно отношение след време – да бъдат търсени и уважавани от своите ученици. Това е един пример, един  модел за това как бихме могли да възпитаваме хората, дори да намалим агресията към медиците ни. Това е огромен обществен проблем, спрямо който ние все още нямаме практики и способи да отговорим. Те са крайно нужни в нашето общество, което е съпътствано от вечно войнстващи разделителни линии. В този смисъл, личността на проф. Чирков и в тази насока бе изключителна и  това също се видя филма. Спрямо хора, които са го нападали, хора, които са го обвинявали, хора, които са били изключено лоши с проф. Чирков още приживе – той по никакъв начин не отговаряше, не даваше да се продума или да се организира нещо като реакция. Напротив – той казваше, че всеки има право да се изразява и че това, което трябва да се разбере е, че той е мислил за тях и се е опитвал да прави всичко възможно те да се развият, за да стават все по-добри в професията си, да го задминат, което вече се е случва.

Кой е всъщност проф. Чирков?

Отговорът на този въпрос е, че ние като инициативен комитет няма да спрем да работим в посока да се увековечи не само признателността към проф. Чирков, но и модела, който той създаде, за да може младите медици и изобщо младите хора в България да уважават онези, които ги учат и които им дават знания и пример в живота. Това според мен е най-важното послание за това кой е проф. Чирков.