Цвета Младенова за психологическата подкрепа за пациенти в болнична среда: преодоляване на стреса преди операция и възстановяване след тежки интервенции

Хоспитализацията и предстоящите интервенции са източник на сериозен стрес за пациентите. Независимо дали става въпрос за рутинна процедура или оперативна интервенция, страхът от неизвестното, болката и възстановителният период могат да повлияят на емоционалното и психическото състояние на пациента. В такива моменти психологическата подкрепа играе ключова роля не само за справяне с тревожността, но и за цялостния лечебен процес.

Цвета Младенова, клиничен психолог в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, представя ценни съвети за управление на страха, стреса и тревожността при пациентите в лечебното заведение.

Какви са най-честите психологични трудности, с които се сблъскват пациентите преди хирургична интервенция и каква е целта на предоперативната психологическата работа?

Сърдечносъдовите заболявания са хронични, но началото им в повечето случаи е внезапно, те започват в контекст на криза. Всеки човек, когато разбере, че му предстои сърдечна операция, изпитва силна тревога, страх и чувство за несправедливост. 

В този смисъл, основна задача на психологичната работа е превръщането на здравословен проблем във форма на психично разбиране, което от несправедливост без име се превръща в част от личната ни история със собствен смисъл, а предстоящата операция – във възможност за пълноценно продължаване на живота.

Какви техники могат да помогнат на пациентите да се справят със страха и тревожността преди интервенцията?

Страхът от неизвестното и чувството за безпомощност предизвикват силна тревожност у всеки човек. Трябва да знаем, че това е естествен отговор на психиката ни пред такова сериозно изпитание. За някои пациенти е важно да научат в най-малки подробности каква точно ще бъде предстоящата интервенция, а за други е точно обратното. Затова е от изключително значение да уважаваме начините за справяне и защитните механизми на всеки отделен човек. При тези, които имат необходимост от изчерпателна информация, контролът над ситуацията е техният начин за справяне. За пациентите, които предпочитат да не знаят много, водещо е доверието към лекаря и към медицинския екип. Разбира се, намирането на баланса между двете стратегии за справяне, е най-доброто възможно решение.

Как психологическата подкрепа може да ускори възстановяването след тежки сърдечни операции и как пациентите могат да поддържат положителна нагласа по време на продължителен болничен престой и дълъг възстановителен период?

Целта на психологическата работа е именно придаването на смисъл на страдание или преживяване, което на пръв поглед изглежда неразбираемо. Често казвам на пациентите, че когато физическата опасност е преминала, вече имаме тенденцията да приемаме за безкрайно дълъг и непоносим всеки един ден, прекаран в болницата, дразнят ни дори най-леките манипулации, дори отлепването на лепенка или свалянето на абокат. Всичко това означава обаче, че се е възстановило желанието за пълноценно живеене. Когато си дадем сметка, че тези етапи са необходими и че ни се струват нетърпими, защото „най-страшното“ вече е минало, това разбиране ще помогне за по-бързото възстановяване - психическо, но и физическо.

Има ли разлика в начина, по който различните възрастови групи преживяват болничния престой и хирургичните интервенции?

Има разлика в начина, по който всеки отделен човек преживява хоспитализацията си и операцията си. При младите пациенти чувството за несправедливост е най-силно изразено. Най-често въпросът „Защо на мен?“ е първият, с който се сблъсквам в работата си с тях. Особена трудност представлява липсата на симптоми, което прави идеята за належаща хирургична интервенция  изключително трудна за възприемане. При възрастни пациенти ситуацията е много по-различна. Обикновено операцията за тях е шанс за пълноценен живот, а често е и животоспасяваща, в този смисъл, те са изпълнени с надежда и очакване. Но най-вече начинът, по който се преживява болничният престой, зависи от личната история, загубите и травматичните събития, през които пациентите са преминали.

Какво е влиянието на социалната подкрепа (семейство, приятели) върху психологическото състояние на пациента в болнична среда?

Връзката на всеки човек с неговата социална среда: семейство, роднини, приятели, колеги  и близки, носи различен смисъл в контекста на болничния престой. Тук отново е важно личното желание на пациента. В по-голямата си част пациентите имат необходимост от подкрепата на най-близките и това е напълно разбираемо. С тях разговарят за преживяванията си и споделят страховете си. Тежките изпитания са момент на равносметка и преосмисляне и на личните и интимни отношения, те са момент на сближаване, на споделеност и отдаденост. Разбира се, има и хора, които предпочитат да преминат през изпитанията сами. Дори да ни изглежда странно отстрани, ние сме длъжни да уважим това тяхно желание. Най-честа причина за това е загрижеността за близките, които те „не искат да ги тревожат“, но може да има и по-дълбоки подбуди, с които трябва да се съобразим, дори и на пръв поглед да ни изглеждат неразбираеми.

Какви са признаците на депресия и тревожност след операция и как могат да бъдат разпознати навреме?

Важно е да разграничим симптомите на тревожност от тези на депресия, тъй като терапевтичният подход към двете състояния е коренно различен. Тревожността е естествена реакция на стреса, която ни подготвя за някаква конкретна опасност (напр. хоспитализация, предстояща операция, дълго възстановяване). Депресията, от своя страна, е състояние, което често е без явен повод и може да достигне до пълна загуба на интерес към всичко, което ни заобикаля. Ако забележим някои от следните симптоми: чувство на дълбоко отчаяние, липса на интерес към ежедневните дейности, промени в съня и/или концентрацията, е важно да се обърнем към специалист по психично здраве.

Има ли специфични техники за намаляване на болката чрез психологически методи?

Болката след сърдечна операция изглежда плашеща и непоносима, но медицинските екипи я контролират, за да я поддържат в рамките на поносимото. Трябва да знаем, че при всеки пациент прагът на болка е различен. Научните изследвания доказват, че при по-млади пациенти, той е значително по-нисък. Важно е да знаем, че ако тревожността е естественият отговор на психиката ни, то болката, е този на тялото ни и е индикатор за активиране на възстановителните процеси. Колкото по-силна е болката, толкова по-бързо протичат процесите на възстановяване. Когато сме тревожни, всички физически усещания стават по-силни и осезаеми, в този смисъл, разбирането защо ни боли, е първа стъпка към намаляването ѝ. Болката престава да бъде „ужасяваща и всесилна“, а е пътят, който трябва да извървим за възстановяването си.

Какви ресурси (книги, техники за релаксация, терапевтични практики) бихте препоръчали за пациентите, които искат да се подготвят психически за предстояща операция?

Разбира се, всички познати техники биха били полезни: можем да споделим с близките си и приятелите си как се чувстваме. Трябва да знаем, че понякога се изисква повече сила, за да се покажем уязвими и слаби и да говорим за трудностите, отколкото, когато крием това.

Можем да се разсейваме от мислите, които ни връхлитат, с интересно четиво, което да направи времето по-приятно или да се отдадем на любимо занимание. Дори в болницата, ако състоянието ни го позволява, можем да гледаме филм, да оцветяваме мандали, да бродираме, да следим спортните новини, да играем судоку, да попълваме кръстословица, да слушаме любимата си музика и други)

Но от дългогодишния ми практически опит, мога да кажа, че истински помага това да правим планове за всичко, което искаме да ни се случи и ще можем да направим след възстановяването си! А това е и смисълът на всички препятствия, през които сме преминали.